Решение № 11785 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5437/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, против решение 1936/25.03.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 1310/2023 г., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт Р-22221721004559-091-001/10.08.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 1762/07.11.2022 г. на директора на посочената дирекция. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост на решението нарушение на материалните норми. Наведени са твърдения за нарушение на чл. 12, ал. 6 ДОПК, чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК при преценка на съда за липса на материална компетентност на органите по приходите при ТД на НАП Варна, възложили ревизията и издали ревизионния акт на Ес енд Ди Травел ЕООД. С касационната жалба са представени заповед З-ЦУ-2681/10.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и заповед РД-01-287/10.05.2021 г. на директора на компетентната ТД на НАП София по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Ес енд Ди Травел ЕООД, чрез адвокат В. Савов, моли да се потвърди първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представения по делото отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надвлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображентия: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил ревизионен акт, цитиран по - горе, с който на Ес енд Ди Травел ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 44 095,99 лв. за данъчни периоди 2018 г. - 2020 г., както и задължения за корпоративен данък в размер на 27 328,19 лв. за данъчни периоди от месец септември 2018 до месец декември 2020 г., ведно с лихви в общ размер на 30 628,80 лева. Първоинстанционният съд е установил, че на Ес енд Ди Травел ЕООД е възложена и ревизионният акт е издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, която е различна от компетентната ТД на НАП София по чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК, въз основа на заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП по чл. 12, ал. 6 ДОПК. За да обяви акта за нищожен, съдът е приел, че е издаден при липса на териториална компетентност, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл. 10, ал. 9 ЗНАП необходимост от извършване на ревизията от органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната. Допълнително съдът е приел, че няма надлежно предоставена компетентност поради непредставяне на заповед З-ЦУ-2681/10.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и заповед РД-01-287/10.05.2021 г. на директора на компетентната ТД на НАП София по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Решението е неправилно постановено. Спорният по делото правен въпрос относно териториалната компетентност на органите по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната ТД на НАП, да издават ревизионни актове при условията на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл. 112, ал.2, т. 1 ДОПК, е решен с тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен cъд по тълк. дело 2/2024 г. Съобразно постановеното в цитираното тълкувателно решение, ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция, не е нищожен. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено от касационната инстанция. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение, с което ревизионният акт е прогласен за нищожен, поради липса на териториална компетентност, следва да бъде отменено. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което, предвид забраната по чл. 220 АПК, препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Това налага делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за материалната законосъобразност на оспорения акт. По изложените по-горе съображения следва да се отмени решението и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото касационно производство. Водим от горното и в същия смисъл , Върховният административен съд, Първо отделение,