Решение № 3779 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10327/2016 г.

Решение № 3779 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10327/2016 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. Д. против решение № 1242 от 28.06.2016 г., постановено по адм. дело № 635/2016 по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед за полицейско задържане № 3292зз-116/22.03.2016 г., издадена от полицейски орган И. С. И. - младши експерт при 04 РУ ОДМВР - Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението Настоящата инстанция намира, че касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следното: Релевантните за спора факти и обстоятелства са подробно обсъдени в първоинстанционното решение. Въз основа на тях съдът е приел, че процесната заповед е законосъобразно издадена, като в нея са посочени както правното, така и фактическите основания за задържането, а и същото се явява съразмерно с преследваната от закона цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният състав споделя извода на съда, че съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (изм. ДВ, бр. 14 от 2015 г.) в заповедта задължително следва да има данни за какво конкретно противоправно действие или бездействие се извършва ограничаване на правото на лицето на свободно придвижване. В административния акт е посочено, че Димова е заподозряна за това, че на 21.03.2016 г. около 17.00 часа в гр. Б., ж. к. "Меден рудник" отправя закани с престъпление против личността на непълнолетното лице Н. Л. И., което деяние е съставомерно по чл. 144, ал. 1 от НК. Що се касае за причините, които налагат прилагането на принудителната административна мярка, то информацията по принцип се съдържа в други писмени документи - прокурорски постановления, докладни записки, сведения и др. В случая в полицейското управление е била подадена жалба от брата на Иванова за упражнен спрямо нея тормоз и отправени закани за саморазправа от страна на Димова, поради което е имало достатъчно данни за демонстрирано от нея противоправно поведение. В тази връзка следва да са споделят изложените от съда мотиви, че това понятие е различно от понятието "достатъчно данни за извършено престъпление" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, което е относимо при образуване на досъдебно производство, а не при задържане за срок до 24 часа по ЗМВР. При така установените факти и обстоятелства съдът правилно е счел, че административният орган не е нарушил принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, който и в условията на оперативна самостоятелност го задължава да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В случая задържането е осъществено при липса на засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на законната цел. Установява се, че жалбоподателката е била задържана на 22.03.2016 г. в 11.30 часа и е освободена на същия ден в 15.40 часа, след като е била разпитана и е подписала протокол за предупреждение. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,