Решение № 259 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11425/2009 г.

Решение № 259 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11425/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Лазарина - М - Мария Ганева" - гр. Бургас, представляван от Мария Лазарова Ганева, срещу решение № 791/13.07.2009 год., постановено по адм. дело № 1525/2008 год. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против заповед № 2471/16.09.2008 год. на Зам.-кмета на община Бургас, за премахване на павилион за продажба на пакетирани захарни изделия, с площ от 10.50 кв. м, поставен върху общински терен, на ул. "Цар Асен" и ул. "П. Евтимий". С доводи за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяната му. Ответникът - Кмет на община Бургас, не е възразил по жалбата в срока по чл. 232 АПК. В съдебното заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Решението се счита обосновано е и законосъобразно, а сочените касационни основания - несъстоятелни. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Изложените от решаващия съд изводи са правилни, съответстват на приложимата правна уредба и задълбочено анализираните доказателства по делото, поради което се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Безспорно е установено, че процесният търговски обект е ситуиран върху общинска собственост, а е без значение, че е изграден преди повече от двадесет години, с разрешение като временен такъв, на основание чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), след като през 2007 г., въз основа на одобрена по приложената Наредба на общината схема и на основание чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, същият е определен като преместваем и е издадено разрешение за поставяне, за срок от 01.07.2007 г. до 31.12.2007 г. С оглед тази настъпила промяна, съдът с основание е приел, че разрешението по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) автоматично е прекратено, а няма данни да е искан и даден постоянен статут за павилиона. Към момента на извършване на проверката, видно от съставения констативен акт от 11.08.2008 г., жалбоподателката не е притежавала разрешение за поставяне, а отменения от съда отказ за такова за 2008 год. с нищо не променя тези изводи - той се явява неотносим по настоящия спор, тъй като е с различен предмет. При тези обстоятелства, законосъобразно и на точното правно основание - чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, Зам.-кмета на Община Бургас, надлежно упълномощен, е издал заповедта за премахването на павилиона, поради незапазването му в утвърдената схема, което е въпрос по целесъобразност и не може да бъде контролиран. Ирелевантно е и конкретното ползване на павилиона, т. е. това, че в заповедта е посочена търговска дейност със захарни изделия, а не за административни услуги, не съставлява отменително основание. Останалите доводи в пространствената касационна жалба не следва да се коментират отново, тъй като са били заявени и в производството пред решаващия съд и са обсъдени поотделно и подробно в мотивите на решението. Предмет на настоящото производство е само липсата на издадено разрешение за поставяне, което е достатъчно основание за премахване на обекта от административния орган. Предвид изложеното, твърдяните касационни основания за отмяна не са налице, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,