Решение № 14692 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13697/2010 г.

Решение № 14692 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13697/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Гея - 21" ЕООД, със седалище гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител - адв. С. Харизанов, срещу решение № 1169 от 30.07.2010 г., постановено по адм. дело № 391/2009 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 160801188 от 22.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 894 от 22.12.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 781,34 лв. и лихви за забава в общ размер на 14 360,45 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението е неправилно като взето в противоречие със събраните по делото доказателства, даващи основание да се приеме наличието на материалноправните основания за признаване правото на данъчен кредит по ЗДДС (отм.). По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отмени издаденият ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрк. Шопова, в писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу ревизионен акт № 160801188 от 22.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 894 от 22.12.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 781,34 лв. и лихви за забава в общ размер на 14 360,45 лв. за данъчни периоди м. 12.2002 г., м. 02., м. 12.2003 г. и м. 01., м. 03 - 05.2004 г., съдът е приел, че правилно с РА не е признато по отношение на жалбоподателя "Гея - 21" ЕООД правото на данъчен кредит за фактурите, издадени от преките му доставчици "Изот - Бед" ЕООД, "Ем Ге Консулт" ЕООД, ЕТ "Орбита - Огнян Илиев", "Хард Консулт" ЕООД, ЕТ "Гея-Лиляна Илиева" и "Евро Груп - 2003" ЕООД. Посочил е, че за процесните фактури, издадени от посочените по-горе доставчици, е налице основание за прилагане на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) и правилно е отказано правото на данъчен кредит. Доставчиците не са били намерени на посочените адреси и не са изпълнили вмененото им със закон задължение да предоставят на ревизиращите органи изисканите документи във връзка с доставката. В хода на съдебното производство също не е установено по категоричен начин начисляването на данъка от доставчиците. Експертът по назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочил изрично в своето заключение, че същите не са били открити на посочените от тях данъчни адреси, поради което не е извършена проверка в техните счетоводства, а заключението е базирано единствено на приложените по делото доказателства. По отношение на твърдените от жалбоподателя допуснати процесуални нарушения при извършената насрещна проверка на доставчиците ЕТ "Орбита - Огнян Илиев" и ЕТ "Гея - Лиляна Илиева", съдът е посочил, че въпреки наличието на данни за прехвърляне на предприятията на тези търговци на осн. чл. 15 от ТЗ, по отношение на тях не имало заличаване като търговци и данъчни субекти, поради което основателно са извършени насрещните проверки именно на отразените в данъчния регистър адреси. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу акта. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и с материалния закон. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда по отношение на липсата на предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от шестимата доставчици за процесните данъчни периоди. За да откажат правото на данъчен кредит, данъчните органи при ревизията са установили, че не са налице предпоставките на чл. 63 и сл. ЗДДС вр. чл. 6 ЗДДС (отм.). Не е доказано както начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), което е едно от условията за признаване на получателя по доставките правото на данъчен кредит, така и реалността на извършените доставки (чл. 6 ЗДДС - отм.). Разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4, според която органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка, доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, съдържа имплицитно и изискването за реалност на доставката и след като в случая констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки не са опровергани, то правилно съдът е приел, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по тези доставки. По отношение на доставчика "Хард Консулт" ЕООД действително в ревизионния доклад е посочено, че фактурите, издадени от него са отразени в дневника за продажбите, но това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че данъкът е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), предвид липсата на извършена проверка в счетоводството му, както в хода на ревизията, така и от вещото лице. Възражението на касатора, че незаконосъобразно са извършени насрещните проверки на ЕТ "Орбита - Огнян Илиев" и ЕТ "Гея - Лиляна Илиева", което е довело до незаконосъобразност на РА, също е неоснователно. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, проверките са извършени на адресите на търговците, които са фигурирали в съответните регистри към момента да извършването им. Съдът подробно в мотивите си е обсъдил и приложените по делото ДРА на преките доставчици "Изот - Бед" ЕООД и "Евро Груп - 2003" ЕООД и правилно съобразно и с практиката на Върховния административен съд е приел, че след като в същите липсва изрично констатации относно доставките, извършени от тях към жалбоподателя като получател по същите, те не могат да обосноват възникване на правото на данъчен кредит по спорните доставки. Правилно съдът е отбелязал обстоятелството, че представения РА на "Евро Груп - 2003" ЕООД касае данъчен период, различен от този, в който са издадени фактурите на "Гея - 21" ЕООД. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна ВАС счита, че решението на първоинстанционният съд гр. Пловдив, като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, по делото не се следват разноски на страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,