Решение № 8075 от 24.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. във вр. с чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юриск. Я. Георгиева, срещу решение 63/16.02.2023г., постановено по адм. д. 573/2021 г. на Административен съд Велико Търново, с което е оставено без уважение искането му вх.299/18.01.2023г. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 284/30.12.2022г., постановено по същото дело, с който се отхвърля жалбата срещу част от процесния РА. В жалбата се твърди допусната от съда очевидната фактическа грешка, изразяваща се в това, че формираната действителна воля на съда в мотивите на съдебното решение несъответства на диспозитива на решението, тъй като там липсва изрично произнасяне по установени в мотивите допълнителни задължения за ДДС за м. 09.2016г. и м. 09.2019г. на ответника в касацията. Иска се отмяната му като неправилно и връщане на същия съдебен състав с указания за поправка на исканата ОФГ, алтернативно - за допълване диспозитива на решението, съобразно мотивите му. Ответникът по искането Севи 15 ЕООД, чрез адв.Томова, в писмен отговор и в съдебно заседание, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за носнователност на касационната жалба. Настоящият касационен състав, намира искането за допустимо като подадено от надлежна страна в изпълнение изискването на чл. 175, ал. 1 АПК. Разгледано по същество е основателна. С обжалваното решение административния съд Велико Търново е оставил без уважение, като неоснователно, искането на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 284/30.12.2022г., постановено по адм. дело 573/2021г., изразяваща се в това, че формираната действителна воля на съда в мотивите на съдебното решение несъответства на диспозитива в частта му, в която отхвърля жалбата, тъй като там липсва изрично произнасяне по установени в мотивите допълнителни задължения за ДДС за м. 09.2016г. и м. 09.2019г. на дружеството жалбоподател. За да стигне до този извод, съдът, очевидно не е вникнал предмета очертан с отправеното до него искане за поправка на ОФГ, защото разсъждавал основно върху тази част от диспозитива на решението, чието допълване се иска, с която процесния РА е отменен, при положение, че поправка на ОФГ, досежно тази част от диспозитива, не е искана. Досежно диспозитива на решението, с който се отхвърля жалбата, съдът е споменал само, че касае данъчен период за м.11.2019г., но не развил доводи, защо в него не са включени допълнителните задължения за ДДС за м. 09.2016г. и м. 09.2019г., посочени като такива в мотивите на решението му, които именно са предмет на искането за поправка на ОФГ. Обжалваното съдебно решение е валидно , допустимо, но неправилно. Административния съд, видно от мотивите на обжалваното решение, не е разгледал и обсъдил искането за поправка на ОФГ, касаещо единствено допълване на решение 284/30.12.2022г., постановено по адм. дело 573/2021г., в частта му, в която се отхвърля жалбата на Севи 15 ЕООД срещу РА Р-04000420007202-091-001/07.06.2021г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, досежно твърдените, като констатирани от съда в мотивите на решението му /стр.587от делото, първи абзац/, допълнителни задължения за ДДС за м. 09.2016г. и м. 09.2019г. Съдът, в мотивите на обжалваното решение, е визирал само данъчни периоди, които не са предмет на искането за отстраняване на ОФГ и касаят диспозитива, с който отменя част от процесния РА, както и данъчен период за м.11.2019г., посочен в диспозитива, с който се отхвърля жалбата. Налице е липса на мотиви по предмета определен с искане вх.299/18.01.2023г. по адм. д. 573/2021 г. на Административен съд Велико Търново. По смисъла на закона очевидни фактически грешки са писмени грешки, грешки в пресмятането и други подобни неточности, както и несъответствието между формираната действителна воля на съда в мотивите на решението и изразяването й в диспозитива. В конкретния случай формираната действителна воля на съда, досежно установените в мотивите на решението допълнителни задължения за ДДС за м. 09.2016г. по ф-ра 0300082565/23.09.2016г., издадена от Кирилов и сие ООД и за м. 09.2019г. по ф-ра 0060103169/27.09.2019г., издадена от ЕТ С. Лазаров-СС-91 /стр.587от делото, първи абзац/, несъответства на съдържанието на отхвърлителния диспозитив на решението, където тези периоди липсват в изчерпателното изброяване на данъчните периоди с доказани данъчни задължения на дружеството жалбоподател. Предвид изложеното, касационната жалбата е основателна. Поправката на исканата ОФГ не може да бъде извършена за първи път от този касационен състав, тъй като така страните биха били лишени от възможност да обжалват съдебно решение, с което се засягат техни права пред още една съдебна инстанция касационната. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съдебен състав за произнасяне по искане вх.299/18.01.2023г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП за поправка на ОФГ, при съобразяване с указанията и мотивите на касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение