Решение № 342 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14161/2017 г.

Решение № 342 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14161/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Гърова, против решение № 426/04.10.2017 г. постановено по адм. дело № 501/2017 г. на Административен съд-Пазарджик, с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-5100/26/21.08.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с което по заявлението на Фондация "Ракитово" е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 11 785,49 лв.; по НР1 - 9671,82 лв. и по СНДП в размер на 358,72 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, по които се претендира отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Фондация "Ракитово", чрез процесуалния му представител адвокат Д. Калинчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 8217/27.06.2017 г. по адм. дело № 8159/2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено като неправилно решение № 197/28.04.2016 г. по адм. дело № 745/2015 г. на Административен съд-Пазарджик, за отхвърляне на жалбата на Фондация "Ракитово" против уведомителното писмо. При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел като доказателства документите, част от административната преписка и изслушал съдебно-техническа и съдебно-агрономическа експертизи, като заключил, че административният акт е мотивиран, издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Посочил е, че жалбоподателят не се е възползвал от възможността да обжалва заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., поради което и ДФЗ, действайки в условията на обвързана компетентност, не е могъл да извършва нови проверки дали съответните площи следва да бъдат включени в специализирания слой или не. Срещу решението е подадена касационна жалба от Фондация "Ракитово", по която е образувано адм. дело № 8159/2016 г. на ВАС, четвърто отделение. По него, с решение № 8217/27.06.2017 г., касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Пазарджик, приемайки, че са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели да неизясняване на спорните въпроси, включително, че не е обсъдена съдебно-агрономическата експертиза с цел установяване изпълнени ли са изискванията на приложимите материалноправни норми. Така, след връщане на делото за ново разглеждане, в изпълнение на дадените от ВАС указания, административният съд е обсъдил приобщените доказателства, при което приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Въз основа данните по делото е констатирано, че Фондация "Ракитово" е подала общо заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер № 13.18.0613/72168, с което кандидатствала за финансово подпомагане по СЕПП, НР1, СНДП и АЕП, за кампания 2013 г. При извършена проверка на място в периода 30. 10. -05.11.2013 г. от Техническия инспекторат към Разплащателната агенция е установено, че част от парцелите не отговарят на изискванията за подпомагане и са изключени от общата заявена площ. По подадено от Фондация "Ракитово" възражение е осъществена и контролна проверка от ДФЗ, потвърдила констатациите на експертите от РТИ. Съдът приел, че административния орган не е спазил разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в оспореното уведомително писмо не е вписал три от заявените парцели, за които при проверката на място е установено, че отговарят на изискванията за подпомагане с цялата си площ и са включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. Наред с горното, предвид данните от заключението на съдебно-агрономическата експертиза, че в периода на проверката не може да се определи с точност дали част от лавандуловите туфи и касиса, определени като изсъхнали, няма да се развият напролет, съдът приел, че административния орган не е изяснил всички факти от значение за преценката относно допустимостта на подпомагането за всеки отделен парцел, заявен от жалбоподателя, при което отменил процесното уведомително писмо и върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Постановеното решение е правилно. Действително, не може да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че липсата на мотиви към административния акт относно БЗС № 62004-5-6; БЗС № 62004-245-17 и БЗС № 62004-14-1, съставлява съществено нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка ясно отразяват волята на административния орган, като позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените кръстосани проверки и проверки на място, съответно - установените като недопустими за подпомагане площи. Горните три парцела не са посочени в обстоятелствената част на уведомителното писмо, но площта им е взета предвид при изчисляване размера на финансовото подпомагане. Видно от таблицата на стр. 6 от уведомителното писмо декларираната площ и по трите мерки е 38. 04 ха, а установената – 29. 91 ха, като разликата между декларираната и установената площ е 8.13 ха. В обстоятелствената част на уведомителното писмо, по всяка заявена мярка, органът е посочил единствено БЗС, за които са установени наддекларирани площи, но при изчисляване на размера на финансовото подпомагане е взел предвид декларираната площ и установената такава при извършване на административни проверки и проверките на място. Следователно, неправилно съдът приема, че непосочването на трите БЗС, за които при проверката на място е констатирано, че отговарят на изискванията за подпомагане, представлява съществено процесуално нарушение. Но така направеният погрешен извод, не променя правилността на постановения от съда краен резултат, поради следното: Видно от таблицата на използваните парцели към заявлението за подпомагане, земеделският стопанин е заявил отглеждането на лавандула, касис и овес, като в контролния лист от проверката на място, по отношение на недопустимите площи, засети с лавандула е отбелязано, че местата по редовете с изсъхнала лавандула са измерени с функция "недопустима", а за БЗС № 62004-5-5 - че голяма част от касиса е изсъхнал, а оттам и целият парцел е недопустим за подпомагане. Нито в контролния лист, нито в уведомителното писмо е посочен брой или процент на изсъхналите растения, при което да е изследвано дали те съответстват на изискванията на чл. 8, т. 1 от Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (отм., но действаща към момента на постановяване на акта), според който трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато най-малко 70% от растенията, включени в референтния парцел, са живи (неизсъхнали). Другояче казано, приложимата наредба предполага установяване на процентното съотношение на живите и изсъхналите растения, каквото в случая не е направено от административния орган. В тази връзка правилно съдът е отчел, че според приетото заключение по съдебно-агрономическата експертиза, лавандулата и касиса са трайни насаждения - отглеждат се на една площ 15-20 години и през това време няма сеитбооборот с други култури, както и че при извършване на проверката в периода 30.10. - 05.11.2013 г., не може с точност да се определи дали растенията са изсъхнали или не, тъй като с оглед характеристиките им част от тях могат да се развият през пролетта. Според вещото лице, по данни от представените снимки, имотите с лавандула се стопанисват и ползват по предназначение и в тях са извършвани механизирани обработки в междуредията, а площта, засята с касис е заплевена с многогодишни плевели поради липсата на почвени обработки, което прави вероятно тези растения да са под необходимия минимум от 70%. Изтъква, че с GPS устройство е могло да се определят площите, в които няма достатъчно бройки на декар или растенията са изсъхнали, но констатациите в контролния лист за всички парцели с лавандула са еднакви, без да е посочен процента изсъхнали растения за всяко конкретно БЗС. Заключението по САЕ не е оспорено от страните, в т. ч. от процесуалния представител на ответната страна в първоинстанционното производство, при което правилно е прието като обективно и компетентно дадено, докато релевираните от касатора възражения за залегнали в него "общи и необосновани изводи, базиращи се на предположения" на вещото лице, по съществото си представляват недопустимо оспорване на експертизата, направено едва в касационното производство. Предвид горната установеност, обосновано съдът е приел, че оспореният отказ за подпомагане не е основан на конкретни и относими констатации по отношение приетите за недопустими за подпомагане площи, заявени от земеделския стопанин, още повече, че тези, направени в уведомителното писмо, се опровергават от данните по САЕ, като нито в протоколите, нито в уведомителното писмо е посочен процента изсъхнали растения, предпоставящ извършването на преценка изпълнено ли е изискването по чл. 8, т. 1 от Наредба № 2/2015 г. По така изложените съображения, настоящият състав счита, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски по приложен списък пред настоящата инстанция. Поради това, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Фондация "Ракитово" разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв за делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение