Решение № 7637 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1672/2016 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 80а, ал 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба от П. В. Б. от гр. София чрез процесуалния й представител адв. Р. Радкова против Заповед ЗС 3/15.01.2016 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е наредил изземване от П. В. Б. от гр. София на недвижим имот, частна държавна собственост, в управление на Министерство на отбраната, представляващ магазин 2 с идентификатор 68134.4333.1296.1.152, ет. 1, находящ се в гр. София, [жк], [адрес]. Жалбоподателката твърди, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Моли актът на министъра на отбраната да бъде отменен като незаконосъобразен с произтичащите от това правни последици. Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката П. В. Б., не се явява и не се представлява. Ответникът, министърът на отбраната, редовно призован, се представлява от юриск. Петрова, която оспорва жалбата, а по същество моли същата да бъде отхвърлена, тъй като заповедта на административния орган е законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, трето отделение констатира следното: С договор за покупко-продажба на недвижим имот рег. 19, том XXIX от 02.12.1991 г., сключен между Поделение 38420, представлявано от С. К. Н. началник и Е. В. В. началник отделение Финансово счетоводство в качеството му на продавач и КФ Алесс С. И. гр. София в качеството му на купувач по реда на чл. 9а от Указ за създаване на жилищен фонд при Министерство на народната отбрана, е продадено магазинно помещение 2 със застроена площ от 49,70 кв.м., находящо се в гр. София, [жк], [адрес]. С Решение 40/22.08.2013 г., постановено по гр. д. 305/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, е прогласена нищожността на сключените между Министерство на народната отбрана, поделение 38420 и СД Алесс П. и Сие гр. София договори за продажба по реда на чл. 9а от Указ за създаване на жилищен фонд при Министерство на народната отбрана, сред които и договор рег. 19, том XXIX от 02.12.1991 г. с предмет: магазин [адрес]-А/Ж-1/260А, находящ се в [жк], гр.София с площ 49,70 кв.м. Във връзка с посоченото решение на ВКС и след издаване на Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. 7217010595/20.07.2015 г. на СО Дирекция Общински приходи , отдел ОП Овча купел и Схема 15-35301/28.01.2015 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София, за имота, находящ се в гр. София, [жк], [адрес], е издаден акт за частна държавна собственост /АЧДС/ 09020/18.11.2015 г., утвърден от Областният управител на Област София-град, с който е актуван като държавен самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4333.1296.1.152, представляващ магазин 2, със застроена площ от 49.70 кв.м., заедно с прилежащите му общи части от сградата и от правото на строеж върху терена. Върху имота е предоставено право на управление на Министерство на отбраната. С писмо рег. 21-30-421/28.8.2015 г. министърът на отбраната е уведомил управителя на Профи Кредит България ЕООД, че във връзка с изпълнение на Решение 40/22.08.2013 г. по гр. д. 305/2012 г. по описа на ВКС имотът е собственост на Министерство на отбраната и следва в 30-дневен срок от съобщението да освободи имота. Жалбоподателката П. В. Б. е подала заявление до министъра на отбраната, с което е възразила срещу изземването на имота с уточнението, че същият е нейна собственост и е отдаден под наем на Профи Кредит България ЕООД . Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 113, т. II, рег. 19324, д. 238/2007 г., с който П. В. Б. е придобили правото на собственост върху магазинно помещение 2, находящо се в гр. София, [жк], [адрес], със застроена площ от 49,70 кв.м. С писмо от 20.10.2015 г., след обсъждане на възраженията на жалбоподателката, министърът на отбраната е приел, че Б. не доказва правомерно владение на имота. С писмо рег. 21-30-421/30.11.2015 г. министърът на отбраната е уведомил П. В. Б., че във връзка с изпълнение на Решение 40/22.08.2013 г. по гр. д. 305/2012 г. по описа на ВКС имотът е собственост на Министерство на отбраната и следва в 14-дневен срок от съобщението същият да бъде освободен. Със Заповед ЗС 3/15.01.2016 г. на министъра на отбраната е разпоредено изземването на имот, находящ се в гр. София, [жк], [адрес], с идентификатор 68134.4333.1296.1.152 от П. В. Б.. В хода на производството по делото жалбоподателката е представила съдебно удостоверение по гр. д. 27599/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГК, 124 състав, за наличието на висящ спор свързан с правото на собственост върху процесния имот между П. В. Б. и Министерство на отбраната. Във връзка с това производство ответникът е представил в съдено заседание копия на постановените съдебни актове по цитираното по-горе дело на всички редовни съдебни инстанции, от които се установява, че предявеният от П. В. Б. от гр. София срещу Министерство на отбраната установителен иск за собственост върху процесния магазин е отхвърлен като неоснователен с влязло в сила съдебно решение /Решение 114916/10.05.2017г. по гр.д. 27599/2016г. по описа на СРС, потвърдено с Решение 5216/31.08.2020г. по в.гр.д. 16218/2017г. по описа на СГС и Определение 50035/26.01.2023г. по гр.д. 2406/2021г. по описа на ВКС, ІІ ГО на ГК при ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на СГС /. Въз основа на така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд, трето отделение стигна до следните правни изводи: Жалбата срещу Заповед ЗС 3/15.01.2016 г. на министъра на отбраната е неоснователна по следните съображения : Заповедта е издадена от компетентен орган , министърът на отбраната, в предписаната от закона форма и съдържа всички , изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК реквизити на административния акт. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са приложимите материалноправни разпоредби, съобразена е и целта на закона. С разпоредбата на чл. 80а от ЗДС, на която се основава оспорената пред съда заповед, е уредена специална хипотеза на изземване на държавни имоти въз основа на заповед на министъра на отбраната в случаите, когато тези имоти, предоставени за ползване и управление на Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, се владеят или държат без основание или на отпаднало основание от физическо или юридическо лице, или пък се ползват не по предназначение. В случая оспорената заповед се основава на държане без основание на държавен имот, предоставен за управление на министерство на отбраната. С представения по делото Акт за частна държавна собственост 09020/18.11.2015 г., държавата се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4333.1296.1.152, представляващ магазин 2, със застроена площ от 49.70 кв.м., заедно с прилежащите му общи части от сградата и от правото на строеж, находящ се в гр.София, район Овча купел , върху който имот е предоставено право на управление на Министерство на отбраната. Актът за държавна собственост по силата на чл. 5, ал. 2 от ЗДС като официален документ се ползва с доказателствена сила за отразените в него обстоятелства и легитимира държавата като собственик на имота, поради което налице е една от визираните в закона предпоставки за издаване на заповед за изземването му. Реализирана е и другата предпоставка - иззетият имота се владее без правно основание от жалбоподателката. Изводът, че липсва правно основание жалбоподателката да владее имота се налага въз основа на постановеното Решение 114916 от 10.05.2017 г. по гр. д. 27599/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. срещу Министерство на отбраната установителен иск за собственост на описания по-горе недвижим имот. Това решение е било потвърдено с Решение 5216 от 31.08.2020 г. по в. гр. д. 16218/2017 г. по описа на Софийски градски съд, като с Определение 50035 от 26.01.2023 г. по гр. дело 2406/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, II г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Съдилищата са приели за установено, че с Решение 40/22.08.2013 г. по гр. д. 305/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, е прогласена нищожността поради противоречие със закона на сключените между Министерство на народната отбрана, поделение 38420 и СД Алесс П. и Сие договори за продажба по реда на чл. 9а от Указ за създаване на жилищен фонд при Министерство на народната отбрана, сред които попада и договорът за продажба на процесния имот, поради което същият не е породил целеното с него правно действие. Собствеността върху магазина, предмет на обжалваната в настоящото производство заповед, не е прехвърлена на дружеството- купувач, поради което и извършените последващи сделки не са породили вещно правен транслативен ефект, съответно Б. не е придобила правото на собственост върху имота въз основа на договора за покупко-продажба, обективиран в представения от нея нотариален акт за покупко-продажба. След като е налице съдебно решение, с което жалбоподателката е призната за несобственик на имота и спорът за собствеността върху процесния имот е разрешен със сила на пресъдено нещо във вреда на жалбоподателката, то следва да се приеме, че същата владее без правно основание държавен имот , поради което са налице условията на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС за изземването му по реда на тази правна норма. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за страните по него, както и за всички съдилища и учреждения в България чл. 220, ал. 1 от ГПК. Предвид изложеното и при наличието на регламентираните в хипотезата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС фактически предпоставки за издаване на оспорената заповед, същата се явява законосъобразна . Подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение