Решение № 2320 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9951/2010 г.

Решение № 2320 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9951/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Петев Денев от гр. Хасково, чрез пълномощника му адв. М. Раева от АК Хасково, срещу решение № 260 от 25.05.2010 г., постановено по адм. дело № 77/2010 г. от Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № ХЯ-203 от 12.11.2008 г. на началника на РУ на МВР Хасково, като неоснователна. Твърди наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. и иска отмяна на съдебния акт.

Ответникът - началникът на РУ на МВР Хасково, не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на разглеждане от административния съд е била заповед рег. № ХЯ-203 от 12.11.2008 г. на началника на РУ на МВР Хасково, с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание", на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, на Николай Петев Денев - полицейски инспектор в РУ на МВР при ОД на МВР Хасково за това, че на 26.09.2008 г. на ул. "Бузлуджа" № 40, ет. 3 като е взел участие при възникнал междусъседски битов скандал, вместо да предприеме действия за неговото прекратяване, е нарушил т. 8 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители от МВР. Въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства съдът е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон.

Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

1. Неоснователно е възражението, че е налице нарушение на нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (в редакцията на текста по ДВ, бр. 17/2006 г.), тъй като обясненията на държавния служител от МВР не били дадени във връзка с производство по налагане на дисциплинарно наказание. Писмените обяснения, дадени от Денев на 27.10.2008 г. и на 30.10.2008 г. са във връзка с възникналия битов инцидент. Дадени са след издаване на заповед № П5-ХЯ-174/2008 г. на началника на РУ на МВР Хасково, с която е разпоредено сформирането на комисия за проверка на случая и по сигнала на Стоян Ставрев Янков от 30.09.2008 г.

2. Неоснователно е и възражението, че съдът не е констатирал нарушение на нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително и тези посочени от държавния служител. Безспорно и административния орган и съдът са направили необходимото да съберат и оценят всички относими към правилното решаване на спора доказателства. Обстоятелството, че в оспорваната заповед не са посочени всички тези доказателства не сочи на процесуално нарушение. Нарушение би било да се посочат от страните доказателства и такива да не бъдат събрани и преценени. В случая именно преценката на доказателствата и на "цялостното поведение" на държавния служител е повод наказващия орган да наложи наказание "порицание", а не по-тежко. Не е налице нарушаване на правото на защита на държавния служител, тъй като той е имал възможността и е направил необходимото да представи доказателства в своя защита.

3. Защитата неправилно тълкува нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. С разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР законодателят е посочил какво представлява дисциплинарното нарушение и неспазването и неизпълнението на какви правомощия и задължения са нарушение на служебната дисциплина. Неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители от МВР е изведено като самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителите от МВР в т. 4 на текста, независимо дали виновно или невиновно е извършено нарушението. Основанието за налагане на наказание представляват обстоятелства, които се подвеждат към конкретна правна норма.

Съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР задължително в заповедта трябва да са посочени разпоредбите, които са нарушени, т. е. какво служебно задължение е вменено на служителя, което той не е изпълнил. В случая държавният служител от МВР, който е взел участие в битов междусъседски скандал, вместо да сигнализира органите на реда, е нарушил задължението си да даде личен пример на друг гражданин от обществото ни и да го насърчи да спазва законите на страната.

Всички обстоятелства - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата са от значение при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, което следва да бъде наложено.

4. Неоснователно е възражението за необоснованост на съдебния акт. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.

На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намери, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, поради което ще следва да се остави в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,