Решение № 641 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4802/2025 г.

Производството е по реда на чл. 80 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. Образувано е по жалби против решение на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България (ДК на НК) от 21.10.2025 г., постановено по дисциплинарно дело № 9/2024 г. Министърът на правосъдието обжалва решението в частта, с която е определено наказанието, наложено на нотариус Ж. Т.. Министърът счита, че то трябва да бъде завишено, като се наложи наказание „глоба“ в размер на 5000 лв. Оплакванията са за неправилност, като се твърди необоснованост и нарушение на материалния закон от ДК. Счита, че тя неправилно е приела, че нотариусът не е допуснал нарушение на чл. 137, ал. 4, ал. 5 ТЗ, вр. чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. едно на ТЗ, на чл. 34 ЗННД и на чл. 8 и чл. 14 от Етичния кодекс на нотариусите на Република България. ДК не се е съобразила и с практиката на ВКС по чл. 137, ал. 4, ал. 5 ТЗ, вр. чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. първо ТЗ, намерила израз в решение по гр.д. № 262/2020 г. на ВКС, III г.о., с което съдът увеличил наложеното наказание на нотариус, поради това, че при изповядване на сделка с недвижим имот е нарушил чл. 137, ал. 7 и чл. 137, ал. 1, т. 4 ТЗ. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Ю. Б., жалбоподателят поддържа оплакванията и изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от нотариус Ж. К. Т.. Нотариус Ж. К. Т. изразява становище за неоснователност на жалбата. От своя страна обжалва решението на ДК в частта, с която е признато, че е извършила дисциплинарно нарушение и е наложено наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. Твърди погасяване по давност на дисциплинарната отговорност, евентуално, че не е допуснала нарушение на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 ЗННД. В открито съдебно заседание, чрез адв. М. Р., поддържа своята жалба и неоснователност на жалбата, подадена от министъра. Министърът на правосъдието поддържа неоснователност на тази жалба. Нотариалната камара на РБ, чрез главния юрисконсулт Т. С., излага писмено становище, че не е страна в производството пред ВКС, защото не е обжалвала решението на ДК. ВКС, в закрито заседание на 17.03.2026 г. е разяснил на НК на РБ, че по силата на чл. 78 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) в дисциплинарното производство пред ДК на НК участват винаги нотариуса, спрямо когото е образувано дисциплинарното производство, и представител на Съвета на нотариусите; представител на министъра на правосъдието участва, наред с посочените, когато дисциплинарното производство е образувано по негово искане. Съдът, съгласно чл. 80, ал. 3 ЗННД, разглежда спора по същество, което значи, че страните, които задължително участват в дисциплинарното производство пред ДК, участват и в съдебното, независимо кой обжалва и независимо кой е поискал налагане на дисциплинарното наказание. С. на нотариусите е орган на НК (чл. 52 ЗННД), поради което в съдебната процедура, като страна, участва юридическото лице – НК, спрямо която се разпростират и последиците на влязлото в сила съдебно решение. От страните зависи дали да изпращат представител за участие в съдебно заседание, но това не променя процесуалното им качество и отговорността на съда да гарантира правото им на участие по делото, като ги призовава. В хода на производството НК на РБ не е изразила становище по двете жалби. Съдебният състав, като взе предвид изложените оплаквания в жалбите, становищата на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: С решение от 21.10.2025 г., постановено по дисциплинарно дело № 9/2025 г., дисциплинарният състав на Дисциплинарната комисия при Нотариалната камара на Република България, се е произнесъл по искането на Министъра на правосъдието, като наложил дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. на нотариус Ж. Т., с район на действие Районен съд – Варна. Министърът на правосъдието твърди, че във връзка с извършено едновременно удостоверяване на подпис и съдържание върху протокол на общо събрание на съдружниците на „ВиК - В. “ООД, проведено на 26.04.2024 г., удостоверени с рег. № ..., том .., акт .. от .. г. по общия регистър на нотариус Ж. Т., последната е извършила следните нарушения: 1. На чл. 137, ал. 4, ал. 5 ТЗ, вр. с чл. 137, ал. 1, т. 5 предл. първо от ТЗ, защото е извършила едновременно удостоверяване на подпис на един съдружник и съдържание върху протокол № .../ 26.04.2024 г. на Общото събрание на съдружниците на „ВиК - В.“ ООД, въпреки че съдружниците са 11. Съгласно цитираните разпоредби от ТЗ и дружествения договор, решението за освобождаване на управителя на дружеството и избор на нов управител, следва да бъде удостоверен с протокол, с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, едновременно, на всички 11 съдружници. В предишни протоколи, подобни решения са удостоверявани именно по посочения начин. На следващо място, нотариусът е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 589, ал. 2 и чл. 590, ал. 1, вр. чл. 580, т. 6 ГПК, защото явилият се съдружник, при удостоверяване съдържанието на частен документ, не е изписал трите си имена. Не е посочено името на лицето. Съставът на Върховния касационен съд в открито съдебно заседание, проведено на 26.03.2026 г., обяви, че според съдържащата се документация по делото има извършена заверка на съдържание на протокола и на подписи на две лица, явили се в нотариалното производство, които са отразени с трите им имена, ЕГН и данни от личните карти и това са: Н. И. С. и П. В. В.. Съдът изиска от представителя на министъра на правосъдието да уточни за кое от лицата, чиито подписи е заверил нотариуса, се твърди, че е допуснато нарушението. Юрисконсулт Б. заяви, че са имали предвид лицето Н. И. С.. Твърди се още нарушение на разпоредбата на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 ЗННП. В искането са възпроизведени принципно какви са задълженията на нотариуса – да упътва страните и да е безпристрастен, но няма никакви фактически твърдения – какво точно е сторил нотариусът, за да се квалифицира поведението му като нарушение на цитираните разпоредби (правната квалификация не очертава конкретно нарушение; нещо повече, дори и да не е посочена или да е грешно определена от сезиращия орган, същественото е да са изложени от обективна и субективна страна в какво се изразява нарушението на нотариуса – квалификацията е задължение на ДК, която се принася, съответно на съда). Няма никакви данни и заявителите – единствените страни в нотариалното производство, относно което е възбудено дисциплинарното производство, да са се оплакали, че не са получили нужните упътвания от нотариуса, съответно – да сочат на обстоятелства, имащи отношение към неговата безпристрастност. Няма твърдения, вкл. от министъра, нито пък ДК е прела това, че поради незнание заявителите в нотариалното производство са предприели искането за заверки. На четвърто място се твърди нарушение на разпоредбите на чл. 34 от ЗННД, както и нарушение на чл. 8 и чл. 14 от Етичния кодекс на нотариусите в РБ, като заявителят отново запознава Съвета на нотариусите към Нотариалната камара на РБ със съдържанието на цитираните разпоредби, но не и в какво се изразява твърдяното нарушение на нотариус Ж. Т.. Следва да се посочи, че дори, когато с едно деяние едновременно се нарушават различни разпоредби, не се касае за множество нарушения, а само за едно. Казаното означава, че ако, според министъра на правосъдието, описаните в т. 1 и/или т. 2 деяния, едновременно с това нарушават и цитираните в т. 3 и/или т. 4 разпоредби, то пак няма как да се поддържа извършване на четири отделни нарушения от нотариуса. Дисциплинарната комисия в обжалваното решение приела, че нотариус Т. не е допуснала нарушение на чл. 137, ал. 4 и ал. 5 ТЗ, вр. чл. 137, ал. 1, т.5, предл. първо ТЗ, поради съществуващото нееднозначно тълкуване на закона относно израза „извършени едновременно“. Няма безспорни доказателства за нарушение на чл. 589, ал. 2 и чл. 590, ал. 1, вр. чл. 580, т. 6 ГПК, защото на лицето, поискало да се завери съдържанието на документа – Н. И. С. има положен подпис и изписани три имена. ДК се е произнесла принципно по бланкетното искане на министъра, че не може еднозначно да се приеме, че има съществено увреждане на престижа на професията и професионалната етика оглед представените доказателства – в тази връзка, няма нарушение на чл. 34 ЗННД и на чл. 8 и чл. 14 от ЕК на нотариусите в РБ. По другото бланкетно твърдение в искането на министъра ДК е приела, че има нарушение на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 ЗННД, защото нотариусът е следвало да укаже на участващите в нотариалното производство лица какво е задължителното изискване на закона относно формата за валидност на протокола на ОС на дружеството, касаещ избора на нов управител и, че неизпълнението му би довело до нищожност на взетото с протокола решение, както и да не се допусне злоупотреба с право, което да уврежда интересите на останалите съдружници и на дружеството като цяло. Това свое задължение нотариусът не е изпълнил. Страните впоследствие са представили документа за вписване промяна на управител в търговския регистър, без да е извършено нотариално удостоверяване на подписите на всички съдружници, съответно на съдържанието на протокола, което навежда на нарушение на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 ЗННД. Съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалваното решение на ДК е частично неправилно. По възражението на нотариус Ж. Т. за погасяване на дисциплинарната отговорност по давност: Въпросът не може да се пререшава, доколкото е налице res judicata с влязлото в сила решение на първия състав на ВКС, пред който спорът е бил именно за това погасена ли е по давност наказателната отговорност на нотариуса. Само за пълнота – възражението е и неоснователно, доколкото дисциплинарното нарушение са смята за открито от момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 ЗННД е узнал за нарушението, което при назначена проверка по оплакване, е получаване на изготвения от натоварените служители доклад. Именно с него се установяват конкретните деяния, а с получаването му министърът се запознава с тях и преценява дали съставляват нарушения, решава дали да търси дисциплинарна отговорност. Това е моментът, от който започне да тече тримесечният давностен срок по чл. 70, ал. 2 ЗННД. В случая предложението на министъра за образуване на дисциплинарно производство е от 01.12.2024 г., като е узнал за деянията, определени от него като нарушения, от докладна записка на инспектор Л. К., получена на 15.11.2024 г., т.е. искането е сторено в тримесечния срок по чл. 76, ал. 2 ЗННД. Спазен е също така и пределният двугодишен срок, считано от извършването на нарушенията, които в случая са по повод нотариална заверка от 26.04.2026 г. на подписи и на съдържание на частен документ – чл. 76, ал. 1, предл. 2 ЗННД. По жалбата на Министъра на правосъдието: Съставът на Върховния касационен съд я намира неоснователна. Установените по нотариалното производство факти от Дисциплинарната комисия и от съда, вкл. чрез изрично уведомяване на страните в открито съдебно заседание, изключват нарушение на нотариуса, изразяващо се в неизписване на три имена на страна, явила се за удостоверяване съдържание на частен документ. В нотариалното удостоверяване на подписите и на съдържанието на представения документ, имената на лицата са изписани със собствено име, презиме и фамилия, ЕГН и данни от личните им карти. Казаното се отнася в частност и за Н. И. С., за която, по мнението на юрисконсулт Б., се отнася и искането до ДК на Министъра на правосъдието по твърдението за нарушение на чл. 580, т. 3 ГПК. Нотариус Т. не е допуснала нарушения и на други изисквания, предвидени в чл. 589 и чл. 590 ГПК при нотариалните удостоверявания на подписи и на съдържание на представения й документ. Твърденията за нарушение на чл. 137, ал. 4 и ал. 5 ТЗ нямат отношение към работата на нотариуса при извършване на удостоверявания на съдържание и подпис на частен документ. Всяко лице може да представи на нотариуса частен документ, за да бъде удостоверено съдържането му, както и да поиска да бъде удостоверен подписа на лицето върху документа, като го подписват пред нотариуса или го потвърждават пред него. Причината, поради която е сезиран нотариусът, може да бъде най-различна и е без значение за действията му по чл. 589 и чл. 590 ГПК. На кои лица следва да бъдат удостоверени подписите едновременно със съдържанието на протокола по чл. 137, ал. 4 ТЗ, как във времето трябва да се извършват удостоверяванията от нотариуса, е въпрос на вътрешни отношения между съдружниците, от значение за валидността на взетото от общото събрание на дружеството решение, не е в задълженията на нотариуса по чл. 589 и чл. 590 ГПК. Обстоятелството, че в други случаи всички съдружници на търговското дружество са едновременно са удостоверявали пред нотариус подписите си и съдържанието на протокол по чл. 147, ал 1, т. 5 ТЗ, не може да служи като довод нито за тълкуването на закона, още по-малко за дължимите действия от нотариуса и неговата дисциплинарна отговорност. Дали съдружник или трето лице е представило протокол, неотговарящ на изискванията на чл. 137, ал. 4 ТЗ, вр. чл. 137, ал.1, т. 5 ТЗ, за вписване промяна на управител в търговския регистър, касае вътрешните отношения между съдружниците, а от компетентността на органа в регистърното производство е да прецени валидността на представения протокол. Не е вярно и твърдението в жалбата на министъра на правосъдието, че съгласно практиката на ВКС, намерила израз в решение по гр.д. № 262/2020 г. на ВКС, III г.о., дисциплинарна отговорност на нотариуса се ангажира при допуснато от него нарушение при извършване на заверка, в нарушение на чл. 137, ал. 4 ГПК. В цитирания съдебен акт нотариусът е извършил нарушение, защото е изповядал сделка с недвижим имот, без да изиска от търговското дружество решение за продажбата, оформено в протокол, отговарящ на изискванията на чл. 137, ал. 4 ТЗ, а не че е извършил заверка на подписи и съдържание на този протокол в нарушение на чл. 137, ал. 4 ТЗ. Съдът отново подчертава, че нормата възлага изисквания към съдружниците на дружеството, а не на нотариуса. В заключени, цитираното решение на ВКС няма отношение към настоящия правен спор. Няма основание да се ангажира дисциплинарна отговорност и по бланкетни твърдения за нарушения на чл. 34 от ЗННД, както и за нарушение на чл. 8 и чл. 14 от Етичния кодекс на нотариусите в РБ, въз основа на възпроизведени текстове на цитираните разпоредби. В заключение, в тази част решението на ДК следва да бъде оставено в сила. По жалбата на нотариус Ж. К. Т.: Същата е основателна. По изложените по-горе съображения, не може да се търси дисциплинарна отговорност от нотариус само въз основа на цитирани правни разпоредби – в случая на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 ЗННД. ДК е обвързана да се произнесе в рамките на искането на органа по чл. 77 ЗННД, като е недопустимо само въз основа на възпроизведени текстове от нормативни актове, да преценява има ли извършени деяния, които да са в противоречие с правните разпоредби. Ако го стори, излиза извън предмета на сезиране и, едновременно с това, нарушава правата на защита на нотариуса. В случая нито в заявлението, нито дори в жалбата до съда, нарушенията, посочени в т. 3 и т. 4 от искането на министъра са индивидуализирани от обективна и субективна страна; посочена е правна квалификация без описание на деянията, към които се отнася тя. Възпроизведено е принципно какви са задълженията на нотариуса – да упътва страните и да е безпристрастен, но няма никакви фактически твърдения – какво точно е сторил нотариусът, за да се квалифицира поведението му като нарушение на цитираните разпоредби (правната квалификация не очертава конкретно нарушение; нещо повече, дори и да не е посочена или да е грешно определена от сезиращия орган, същественото е да са изложени от обективна и субективна страна в какво се изразява нарушението на нотариуса – квалификацията е задължение на ДК, която се принася, съответно на съда). На следващо място, няма никакви данни заявителите – единствените страни в нотариалното производство, да твърдят, че поради незнание и в резултат на недадени разяснения от нотариуса са поискали нотариалната заверка, така, както е сторена; няма и оплаквания от тях. Причините, поради които правен субект може да поиска заверка на подпис или на съдържание на частен документ могат да бъдат най-различни и не влиза в задълженията на нотариуса изрично да изисква от молителите тези причини да бъдат разкрити. На последно място, не се сочат никакви обстоятелства, вкл. и в решението на ДК, които да имат отношение към безпристрастността на нотариуса при извършване на нотариалните удостоверявания, по повод на които е образувано дисциплинарното производство. В заключение, решението на ДК, с което на нотариус Т. е наложено дисциплинарно наказание, е неправилно и следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд