Решение № 4014 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12135/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предмет на производството е искане на Е. Христов, Б. Христова-Петрова, М. Милушев, А. Милушев, Д. Стойчева, Й. Стойчев, С. Стойчев, Д. Костадинов и Л. Костадинова, всички представлявани от адвокат Н. Седефова. Искането е за отмяна на влязлото в сила решение 5211 от 11.05.2015г., постановено по адм. дело 1015/2014г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. Искането е основано с наличие на основание по чл.239, т.6 от АПК. Към искането за отмяна е приложено и постановеното от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) решение по жалба 56681/15г. по делото Христова и други срещу България, с което е установено нарушение на чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по отношение на обезщетението, което съдът е присъдил с решение 5211 от 11.05.2015г., постановено по адм.дело 1015/2014г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. Претендира се и присъждане на разноски, по приложен списък. Ответникът Агенция Пътна инфраструктура, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Василева, в откритото съдебно заседание, заявява, че счита искането за основателно по отношение на искателите в настоящото производство, но не и по отношение на Б. Пешева, която е била жалбоподател по адм. дело 1015/2014г. Посочва, че същата не е сезирала и не е сред лицата сезирали Европейския съд по правата на човека. Същата не е и сред искателите в настоящето производство. Останалите ответници Министерски съвет на Република България, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, не изразяват становища по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Като правно основание на искането за отмяна е посочено това по чл.239, т.6 от АПК, като е приложено постановеното на 05.09.2023г. от Европейския съд по правата на човека решение по жалба 56681/15г. по делото Христова и други срещу България. Искането за отмяна, по което е образувано настоящето дело, е подадено по електронната пощата на 13.11.2023г. и е заведено на 15.11.2023г. под 16188 по описа на Върховен административен съд. Съгласно чл.240,ал.1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239, т.5 от узнаване на решението. Предвид на обстоятелството, че искането е основано на чл.239, т.6 от АПК и решението на Европейския съд по правата на човека решение е от 05.09.2023г., настоящият петчленен състав приема, че искането е подадено в срок, като такова е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество искането е основателно. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е изменил по жалбата на Д. Стойчева, С. Стойчев, Й. Стойчев, В. Костова, Д. Христова, Б. Пешева, А. Милушев и М. Милушев, като наследници на С. Стоилов решение на Министерски съвет (МС) 811 от 21.12.2013г. в частта му относно размера на обезщетение за имот с идентификатор 68134.1368.12 по кадастралната карта кв.Илиянци - пореден 35 от приложението към решението на МС, представляващ ливада с обща площ на имота от 1.097 кв.м. и отчуждена площ от същия 0.987 кв.м., за който е определено обезщетение от 924 лв., като е увеличил същото на 2112.18 лв. (две хиляди сто и дванадесет лева и 0.18). С влязлото в сила решение на Европейския съд за защита правата на човека, постановено по делото Христова и други срещу България по жалба 56681/15г. е установено нарушение на чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по отношение на обезщетението, което съдът е присъдил с решението, предмет на искането за отмяна. Според ЕСПЧ не е доказано, че обезщетението, присъдено на жалбоподателите за тяхната отчуждена земя, е разумно свързано със стойността на земята, което означава, че изискванията на чл.1 от Протокол 1 не са изпълнени, а лишаването на жалбоподателите от имуществото им представлява несъразмерна намеса (т.18 от решението). ЕСПЧ в решението си изрично и изложил мотиви, че намира, наследниците на В. Костова починала през 2022г. и Д. Христова починала през 2023г., за легитимирани да водят делото. Така решението е постановено по отношение на Б. Христова-Петрова и Е. Христов (като наследници на Д. Христова); Д. Костадинов и Л. Костадинова (като наследници на В. Костова) и М. Милушев, А. Милушев, Д. Стойчева, Й. Стойчев и С. Стойчев. Съгласно чл.239, т.6 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да е налице хипотезата на чл.239, т.6 от АПК е необходимо да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по отношение на лицето, което е направило искането за отмяна в съдебното производство, приключило със съдебния акт, чиято отмяна се иска. В константната практика на Върховния административен съд се приема, че за да е налице основанието за отмяна по чл.239, т.6 АПК следва да е установено, с влязло в сила решение на ЕСПЧ, нарушение на Конвенцията, като това нарушение следва да е свързано с конкретното съдебно производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Необходимо е нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяната на влезлия в сила съдебен акт, както и отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. В случая тези изисквания са налице, поради което искането за отмяна е основателно и следва да се уважи. Съгласно разпоредбата на чл.244, ал.2, изр. първо от АПК когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. Съгласно чл.38, ал.1 от Закона за държавната собственост (в действащата му редакция от 1.01.2019г.) решението на Министерския съвет по чл.34а, ал.1 (каквото е процесното) подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на имота. Ето защо в случая новото произнасяне по жалбата срещу решение 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013г., в частта му относно размера на обезщетение за имот с идентификатор 68134.1368.12 по кадастралната карта кв. Илиянци, следва да бъде от компетентния към настоящия момент първоинстанционен съд. С оглед местонахождението на имота - в [жк], Столична община, това е Административен съд Софияград. При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени мотивите в решението на Европейския съд по правата на човека. Във връзка с възражението направено от процесуалния представител на Агенция Пътна инфраструктура, свързано с конституирането на страните, с оглед на това, че искането за отмяна е подадено и от искатели, който не са били жалбоподатели в съдебното производство пред Върховния административен съд по адм. дело 1015/2014г., настоящият петчленен състав приема, че не е налице нарушение. Конституираните в настоящето производство Б. Христова-Петрова, Е. Христов, Д. Костадинов и Л. Костадинова са наследници на Д. Христова починала през 2023г. и на В. Костова починала през 2022г. Същите са конституирани, като процесуални приемници в производството пред ЕСПЧ и са легитимирани да водят делото пред ЕСПЧ. Именно и по отношение на тях, като наследници на двама от жалбоподателите по адм. дело 1015/2014г., е постановено влязлото в сила решение на ЕСПЧ и е установено, че е допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1. Същите, заедно с останалите жалбоподатели пред ЕСПЧ, са и искатели по настоящето дело. Процесуалния представител на Агенция Пътна инфраструктура в откритото съдебно заседание, заявява изрично, че счита искането за основателно по отношение на искателите в настоящото производство, но не и по отношение на Б. Пешева, жалбоподател по адм. дело 1015/2014г. на Върховния административен съд, но не и жалбоподател пред ЕСПЧ. Иска частична отмяна на решението на Върховния административен съд, посочвайки, че Б. Пешева не е сезирала Европейския съд по правата на човека. Искането за отмяна в настоящето производство е подадено от Е. Христов, Б. Христова-Петрова, М. Милушев, А. Милушев, Д. Стойчева, Й. Стойчев, С. Стойчев, Д. Костадинов и Л. Костадинова, като по мотивите изложени по-горе, съдът го приема за основателно. Б. Пешева не е искател в настоящето производство и не е конституирана като страна, следователно съдът не следва да се произнася по основателност или не на нейно искане. Затова съдебното решение следва да бъде отменено в частта му относно искателите по настоящото производство, но не и по отношение на Б. Пешева. Предвид изложеното съдебното решение по адм. дело 1015/2014г. на Върховния административен съд следва да се отмени и на основание чл.244, ал.2 от АПК делото да се върне на съдебен състав на Административен съд София град за произнасяне по жалбата срещу решение на Министерски съвет 811 от 21.12.2013г., в частта му относно размера на обезщетение за имот с идентификатор 68134.1368.12 по кадастралната карта кв.Илиянци. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по т. дело 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, разноските, направени от искателя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Следователно при този изход на спора по искането на искателите за присъждане на разноски по настоящото дело следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.244, ал.1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,