Решение № 4932 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8878/2014 г.

Решение № 4932 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8878/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по оспорване, подадено от Христо Емилов Божилов срещу Заповед № К-4581/27.05.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи (МВР). Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед противоречи на правни норми и е издадена при допуснати многобройни нарушения на административнопроизводствените правила. Христо Божилов иска да бъде отменена обжалваната заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в жалбата, писмена защита и пледоария по същество на спора, в която акцентира върху твърденията за допуснати процесуални нарушения на чл. 225, ал. 4 от ЗМВР (отм.), чл. 229 и чл. 230 от ЗМВР (отм.), чл. 225 от ЗМВР (отм.) и чл. 226, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки от 25.02.2015 г. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения: С оспорената Заповед № К-4581/27.05.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (отм.) на инспектор Христо Емилов Божилов, разузнавач IV степен в сектор "Противодействие на общата престъпност" на Районно управление "Транспортна полиция" - София към отдел "Транспортна полиция" при Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) - МВР, категория Г-I степен, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи (МВР). В оспорената заповед е посочено, че се издава по повод извършени от Христо Емилов Божилов деяния, индивидуализирани като осъществени през месец октомври и месец септември 2012 г. На 10.10.2012 г. Божилов е присъствал в дома на Илионка Цветичова по време на предаване на сумата 14 500 лв. от Евдокия Цветичова на Таня и Надка Божилови за закупуване на общинско жилище, като преди това е предложил съдействие за настаняване и закупуване на такова жилище чрез дъщеря си. На 17.09.2012 г. Димитър Костов е предал на съпругата на Божилов сумата 5000 лв. като преди това Божилов лично го е убедил да се включи и да кандидатства за общинско жилище. През целия период от време Божилов не се е интересувал относно процедурата за кандидатстване за общински жилища, която е нормативно уредена. Тези действия са преценени от министърът на вътрешните работи като виновно нарушаване на изискванията, регламентирани в т. 4, 7, 8 и 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващи и тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР - деяние, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение"". Няма спор, че Христо Емилов Божилов е служител на МВР от 25.09.1995 г. като последната заеманата от него длъжност е разузнавач IV степен в сектор "Противодействие на общата престъпност" на Районно управление "Транспортна полиция" - София към отдел "Транспортна полиция" при ГДНП - МВР, категория Г-I степен. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № К-1279/20.09.2013 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР (отм.), с която е разпоредено извършване на дисциплинарно производство във връзка с постъпили предварителни данни в предложение вх. № 20519/05.09.2013 г. (л. 3 от т. I от приложенията), че Христо Божилов за периода от м. септември 2012 г. до м. април 2013 г. в съучастие със съпругата си Надка Божилова и дъщеря си Таня Божилова, с цел да набави за себе си парична облага, е възбудил и поддържал заблуждение в други служители на МВР и граждани, че ще им съдейства за настаняване в общинско жилище. Със същата заповед е определен дисциплинарноразследващ орган - комисия, която да проведе дисциплинарното производство и да запознае служителя с образуваното производство и неговите права, като ако установи и други нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР (отм.) те бъдат квалифицирани, съобразно събраните доказателства, след което да се изготви становище. Въз основа на събраните в административната преписка доказателства, от комисията е изготвена обобщена справка рег. № У-125563/06.12.2013 г. (л. 36-62 от т. I от приложенията), съдържаща констатации за установени три нарушения (неправилно посочени като две) чрез извършени две деяния (едното, свързано с Илионка Цветичова и второто, свързано с Димитър Костов), несъвместими с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, за което е предвидено наказание "уволнение", както извършване без основание на справки в АИС "БДС", т. е. дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на заповед, за което е предвидено наказание "порицание". На основание чл. 19, т. 1 от Инструкция рег. № Iз-2813/04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е предложено на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.) да бъде наложено по-тежкото наказание "уволнение" на Христо Божилов. Антония Йорданова, държавен служител, подпомагащ защитата на Христо Божилов, е запозната с изготвената обобщена справка на 12.12.2013 г. (л. 62 от т. I от приложенията). Антония Йорданова е посочена от жалбоподателят като негов защитник при условията на чл. 230, ал. 4 от ЗМВР (отм.) в писмени обяснения вх. № Я-66093/30.09.2013 г. (л. 66-68 от т. I от приложенията). С оглед на резултатите от проведеното дисциплинарно производство дисциплинарноразследващият орган в становище рег. № У-129725/17.12.2013 г. (л. 7-35 от т. I от приложенията) е предложил на министъра на вътрешните работи на Христо Божилов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В това становище е възпроизведена цялата подробна обобщена справка и всички установени нарушения. По делото няма изрични писмени доказателства като част от административната преписка, която е представена в цялост, на коя дата това становище е достигнало до неговия адресат - министъра на вътрешните работи. Със Заповед К-493/20.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи е определен нов състав на дисциплинарноразследващия орган - комисия и е удължен срока за провеждане на дисциплинарното производство от 19.12.2013 г. до 10.02.2014 г., образувано със Заповед № К-1279/20.09.2013 г. В обстоятелствената част на тази заповед е посочено, че обобщена справка рег. № У-125563/06.12.2013 г. не е връчена на служителя, а служебното правоотношение на председателя на комисията е прекратено, считано от 17.12.2013 г., което е оценено като обективна невъзможност дисциплинарното производство да приключи в определения срок. Новият председател на комисията - дисциплинарноразследващ орган, е изготвил нова покана за запознаване с обобщената справка, която е изведена с три различни номера от 24.01.2014 г., от 18.03.2014 г. и 26.03.3014 г., но в нея не е посочен ден и час, в която Христо Божилов е поканен да се яви в сградата на ГДНП, каб. 720. Документирани са опити за връчване на тази покана по различен начин, но от съставените документи, отразяващи извършените действия на служители на МВР не се установява надлежно и достоверно уведомяване. Дисциплинарноразследващият орган във втория си състав от датата на определянето му до изготвяне на становище рег. № У-466623/10.04.2014 г. не е извършил никакви други действия освен описаните по повод поканата за запознаване с обобщената справка рег. № У-125563/06.12.2013 г. В цитираното становище е посочено на кратко какво е установила първоначалната комисия, описана е подробно работата на втората комисия по изпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР (отм.) и е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Не е посочено конкретно за кое от установените от първият състав на дисциплинарноразследващия орган нарушения е направено предложението в становището от 10.04.2014 г. Министърът на вътрешните работи като се позовава на обобщената справка от 06.1.2.2013 г. и становището от 10.04.2014 г., издава оспорената заповед № К-4581/27.05.2014 г. По делото няма никакви достоверни данни на коя дата доказателствата, събрани в хода на административното производство, са получени в МВР, но от цитираното в Заповед № К-493/20.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи (л. 7 от т. III от приложенията) предложение с вх. № ЯЕ-3089/14.01.2014 г. по описа на МВР, изходящо от ГДНП с рег. № У-5687/14.01.2014 г., може да се обоснове фактически извод, че на 14.01.2014 г. в дирекция "Човешки ресурси" на МВР са уведомени за развитието на разследването по дисциплинарно производство, образувано със Заповед № К-1279/20.09.2013 г. на министъра на вътрешните работи. Най-късно на 20.01.2014 г., при подписване на цитираната заповед тази информация е станала известна и на министъра на вътрешните работи. Към тази дата вече е изготвено становище на дисциплинарноразследващия орган, редовно определен. Становище рег. № У-129725/17.12.2013 г. е отпечатано на 06.12.2013 г., поради което няма пречки да е подписано от Благой Ангелков в качеството му на главен инспектор - председател на комисията, независимо, че неговото правоотношение е прекратено считано от 17.12.2013 г., от която дата е изведен регистрационния номер на документа. Върху становище рег. № У-466623/10.04.2014 г. има поставен нечетлив подпис и неразличими следи от печат, без дата и обозначение на лицето, положило подписа. Върху Обяснение вх. № Я-74975/04.11.2013 г. на Христо Емилов Божилов (л. 73 от том I от приложенията) има поставена резолюция "запознат" с подпис на неизвестно лице и дата 27.05.2014 г. Оспорената Заповед № К-4581/27.05.2014 г. е издадена от министърът на вътрешните работи, който на основание чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.) е компетентен да налага всички наказания по чл. 226 от ЗМВР (отм.) на стажантите и служителите от категории А, Б, В и Г, без наказанието уволнение, ако служителят е назначен с указ. Христо Емилов Божилов е служител категория Г и не е назначен с указ, а наложеното му наказание-уволнение е предвидено в чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР (отм.). Следователно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство. Не се спори, че дисциплинарното производство е започнало със заповед № К-1279/20.09.2013 г., издадена от компетентен по чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР (отм.) орган - министърът на вътрешните работи. Със Заповед К-493/20.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи е удължен срокът за провеждане на дисциплинарното производство, считано от 19.12.2013 г. до 10.02.2014 г. От представените по делото писмени доказателства - справка и болнични листове (л. 38, 41-44 и 54 от том III на приложенията) се установява, че за периода от 09.12.2013 г. до 07.02.2014 г. и от 06.02.2014 г. до 15.03.3014 г. Христо Божилов е бил в установен отпуск поради временна неработоспособност на основание издадени болнични листове. Становището на дисциплинарноразследващия орган, въз основа на което е издадена оспорената заповед от 27.05.2014 г. е от 10.04.2014 г. Съгласно чл. 225 от ЗМВР (отм.) дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Според ал. 3 на същата разпоредба сроковете не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. В конкретния случай нарушението, за което е наложено наказанието е извършено в периода септември - октомври 2012 г., а обжалваната заповед е издадена на 27.05.2014 г. те. Спазен е двегодишния срок, но не и двумесечния срок от откриване на нарушението. Според чл. 223 от ППЗМВР (отм.) дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. Материалите от дисциплинарното производство, включително обобщената справка от 06.12.2013 г. и становище от 17.12.2013 г. са се намирали в дисциплинарната преписка към 20.01.2014 г., когато министърът на вътрешните работи е определил нов състав на дисциплинарноразследващия орган и е удължил срока за провеждане на дисциплинарното производство до 10.02.2014 г. Следователно към тази дата (20.01.2014 г.) дисциплинарното нарушение е установено по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) - материалите са постъпили при министъра на вътрешните работи, защото той въз основа на тях е издал заповед по същата преписка, след тази дата на практика дисциплинарноразследващият орган е извършвал само действия по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР (отм.) -запознаване на служителя с обобщената справка от 06.12.2013 г. На практика тези действия не са били необходими доколкото с обобщената справка е запознат срещу подпис посочения като подпомагащ защитата служител Антония Йорданова. С нейното уведомяване и при тълкуване на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР (отм.) с общите принципи на правото, регламентиращи правомощията на защитниците в една процедура, следва да се приеме, че е осигурено реализиране на правото на възражение или обяснения по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР (отм.) като елемент от цялостното право на защита на служителя в процедурата по реализиране на дисциплинарната му отговорност. Изрично следва да бъде посочено, че върху обобщената справка от 06.12.2013 г. не е поставена датата до положения нечетлив подпис, съвпадащ визуално с този на резолюцията от 27.05.2014 г. "запознат". По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при издаване на оспорената заповед на 27.05.2014 г. не е спазен двумесечния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.) дори и след като бъдат изключени дните, в които служителят е бил в установен отпуск. Неоснователни са доводите на Христо Божилов, че дисциплинарнонаказващият орган е установил нарушението още на 16.07.2013 г., защото към този момент друго дисциплинарно производство е провеждано от друг дисциплинарнонаказващ орган, различен от министъра на вътрешните работи. В съдебната фаза са събрани като допълнителни доказателства документи, представляващи административната преписка по издаване Заповед рег. № з-5305/16.07.2013 г. на началника на отдел "Транспортна полиция", ГДНП, комисар Станислав Трифонов (л. 34 от делото). С тази заповед на Христо Емилов Божилов е наложено наказание "порицание" за срок от една година за извършени нарушения на служебната дисциплина поради допуснати нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавния служител, като не е съобразил законността на действията си и е допуснал Надя Георгиева да се възползва от него и семейството му, като под предлог, че е осигурила общинско жилище на Божилови да поддържа заблуда у Атанас Симеонов, Емилия Спасова Дековска и Борянка Спасова Тонева, че и на тях ще осигури общинско жилище, за което Георгиева неправомерно е взела различни суми пари от тримата. Заповедта е издадена въз основа на справка рег. № У-67717/01.07.2013 г. (л. 35-62), в която са анализирани множество случаи на различни лица, които са давали сведения за това, че са били въвлечени в ситуации с участието на жалбоподателя и неговото семейство, от които са приели, че ще получат съдействие от тях при настаняване или закупуване на общински жилище срещу даване на различни суми пари. В справката са обсъдени и обясненията на Димитър Костов, който е твърди, че е дал сумата 5000 лв. на Надка Божилова в личния автомобил на Христо Божилов на ул. "Алабин", защото е искал "ведомствено жилище". Тези доказателства са събирани по повод възражението на Емил Божилов, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на чл. 226, ал. 2 от ЗМВР (отм.) - за едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. При сравнителен анализ на двете заповеди за налагане на наказанията - порицание и уволнение се установява, че са налице различия в конкретните посочени в тях фактически основания като формулировка и оценка на поведението на служителя, но като се сравнят справката и обобщената справка, които съдържат подробните мотиви относно установените факти, може да се обоснове извод за съвпадение относно ситуацията, свързана с Димитър Костов, която е обсъждана и в двата случая. Не е налице пълно съвпадение, но и частичното припокриване на фактическите основания, възприети като елемент от дисциплинарно нарушение, послужило за определяне на две различни наказания в отделни дисциплинарни производство, може да бъде разглеждано като нарушение на чл. 226, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Оспорената в настоящото производство заповед е втора по време, но от значение за преценката на нейната законосъобразност следва да бъде взето и още едно съображение, свързано с установените нарушения и наложеното наказание. В обобщената справка от 06.12.2013 г. и предложението от 17.12.2013 г. са приети за установени три нарушения (неправилно посочени като две) чрез извършени две деяния (едното, свързано с Илионка Цветичова и второто, свързано с Димитър Костов), несъвместими с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, за което е предвидено наказание "уволнение", както извършване без основание на справки в АИС "БДС", т. е. дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на заповед, за което е предвидено наказание "порицание". На основание чл. 19, т. 1 от Инструкция рег. № Iз-2813/04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е предложено да бъде наложено по-тежкото от предвидените наказания, а именно "уволнение". Тези установявания и предложение са съобщени като настъпил факт във второто становище от 10.04.2014 г., след което и вторият дисциплинарноразследващ орган прави предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", но само за "извършено тежко нарушение на служебната дисциплина". Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на обжалваната заповед е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.), според която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Липсват доказателства при определяне вида и размера на наказанието да са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, настъпилите последици, формата на вината, както и цялостното поведение на служителя по време на службата. Обстоятелството, че в текста на атакуваната заповед е възпроизведена хипотезата на правната норма не означава, че посочените в нея факти са действително осъществени. В конкретния случай министърът на вътрешните работи като дисциплинарнонаказващ орган не е възприел изцяло становището на дисциплинарноразследващия орган и е приел, че нарушението се изразява само в една част от посочените в отделните пунктове деяния. В оспорената заповед са цитирани, т. е. приети за извършени само, деянията по повод Илионка Цветичова и Димитър Костов, но не и извършените неправомерни справки в системата АИС "БДС". Този подход е напълно допустим, но в тази ситуация е необходимо дисциплинарнонаказващият орган да изложи съображения защо при отпадане на останалите констатирани нарушения определя същото по вид и тежест наказание, независимо, че то е по-тежкото и е предвидено като възможно и само при едно от приетите за извършени деяния. В случая подобно обсъждане, различно от съдържащото се в становището на дисциплинарноразследващия орган, липсва. Такъв анализ е необходим доколкото второто становище от 10.04.2014 г. на практика не съдържа подробни установявания на факти, вина и последици, а само процедурни въпроси по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР (отм.), а то е цитирано като фактическо основание за издаване на оспорената заповед, а не подробното становище от 17.12.2014 г. Наличието на различия в двата документи, на които се е позовал министърът на вътрешните работи при издаване на заповедта - обобщената справка от 06.12.2013 г. и становището от 10.04.2014 г., водят до неяснота относно фактическите и правни съображения за издаване на оспорената заповед. Когато към тази неяснота се насложи и наличието на предходна заповед за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за поведение, което от фактическа страна обхваща и факти, свързани с Димитър Костов, които се съдържат и в оспорената заповед, е възможно да се обоснове правен извод за допуснато нарушение на чл. 226, ал. 2 от ЗМВР (отм.) и при липса на пълно припокриване на нарушението, за което са наложени две наказания. Допълнително като нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.) следва да бъде посочено и обстоятелството, че от данните по делото не става ясно как е съобразено цялостното поведение на служителя по време на службата му, включително и информацията от кадровата му справка. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. По делото са представени обяснения от Христо Божилов от 30.09.2013 г. (л. 66 от т. I на приложенията) и от 04.11.2013 г. (л. 73 от т. I на приложенията), върху които е поставена резолюция "запознат" с дата 27.05.2014 г. без да е обозначено името и длъжността на лицето, чийто подпис е положен. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 91 от 18.11.2011 г., в сила от 18.11.2011 г., наказващият орган приема с резолюция даденото от провинилия се държавен служител писмено обяснение по образец. Отбелязват се датата, длъжността и името на органа. Обяснението от 30.09.2013 г. е в свободен текст под формата на разказ, а това от 04.11.2013 г. е по повод поставени въпроси от дисциплинарноразследващия орган. Двете обяснения са дадени преди изготвяне на обобщената справка и преди становищата на дисциплинарноразследващия орган. Обясненията като разказ и под формата на конкретни отговори на поставени въпроси, т. е. очевидно не са по образец, който трябва да е утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи на основание § 4 от преходните и заключителни разпоредби на цитираната инструкция. Дисциплинарноразследващият орган е положил големи усилия за изпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР (отм.), от които явно личи поведението на жалбоподателя да попречи на надлежно връчване на съобщения, адресирани до него, но по делото няма данни да е изготвяна покана за обяснения или възражения, отправена от дисциплинарнонаказващият орган. Дори и да се приеме, че резолюцията от 27.05.2014 г. е подписана от министъра на вътрешните работи без да е спазена стриктно издадената от него инструкция, то това "приемане на писмени обяснения", както е посочено в оспорената заповед, представлява изключително формално спазване на процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Задължението на дисциплинарнонаказващия орган по чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.) и чл. 245, ал. 1 ППЗМВР (отм.), преди да вземе решение дали да наложи дисциплинарно наказание, или да приключи преписката да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, както и да се запознае и оцени събраните доказателства е гаранция за ефективно упражняване правото на защита на наказваното лице. Тази дейност на дисциплинарнонаказващия орган е различна от дейността на дисциплинарноразследващия орган, който събира доказателствата в производството и дава своето становище по тях. В правомощията на дисциплинарнонаказващия орган е да прецени събраните доказателства, а след като изслуша или приеме обясненията и възраженията на служителя, да определи вида и размера на дисциплинарните наказания като се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Не е достатъчно само в заповедта да бъде посочено, че тези действия са извършени, а е необходимо от данните по преписката това да се установи по категоричен начин. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че министърът на вътрешните работи е следвало да се съобрази с висящото наказателно производство, доколкото в конкретния случай няма данни Христо Божилов да е обвиняем или подсъдим, а и дисциплинарната отговорност е допустимо да бъде носена независимо от ангажирането на друга отговорност за същите деяния - чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.). Не се констатира и нарушение на чл. 230 от ЗМВР (отм.). Оспорената Заповед отговаря на формалните изисквания на чл. 246 от ППЗМВР (отм.), но конкретните нарушения, свързани със съдържанието на акта са посочени във връзка с установените нарушения на материалния закон и процедурата. По така изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в противоречие на материалния закон - чл. 226, ал. 2 от ЗМВР (отм.) и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменен. По водене на делото Христо Емилов Божилов е направил разноски в размер на 510 лв., поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, МВР му ги дължи. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение