Решение № 812 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2011 г.

Решение № 812 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" /СУСО/ против решение № 1573/04.04.2011 г. постановено по адм. дело № 577/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 703/23.12.2010 г. на главния директор на СУСО и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответната страна - Калина Георгиева Бъклева от гр. Малко Търново, чрез пълномощника адв. Николай Попмиланов, оспорва жалбата. В писмен отговор по касационната жалба излага подробни съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено по жалба на Калина Георгиева Бъклева решение № 703/23.12.2010 г. на главния директор на СУСО, а административната преписка е върната на директора на СУСО за произнасяне по същество по въпроса за правото на Калина Бъклева да получава парично обезщетение по чл. 52а КСО, след съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваното решение на директора на СУСО неправилно е прието, че Калина Бъклева няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете за времето от 12.12.2008 г. до 13.03.2010 г. чрез "Блу Експрес Мейл" ЕООД и чрез "Блу Мейл" ЕООД, без да бъдат изяснени всички релевантни по спора факти и обстоятелства. Съдът е посочил, че жалбоподателката е получавала обезщетение за бременност и раждане за периода от 01.02.2008 г. до 11.12.2008 г., при което очевидно е прието, че същата е имала качеството "осигурено лице" за посочените рискове. При преценката дали е налице право на обезщетение за малко дете не е изяснено кога е прекратено трудовото й правоотношение с "Блу Експрес Мейл" ЕООД, като в обжалваното решение са посочени различни дати за прекратяването, а в справката от НОИ по Регистъра на осигурените лица се съдържат данни за това, че са правени осигурителни вноски от този осигурител и за периоди през 2005-2008 г. Наред с това, не е изяснено дали е ползван допълнителният отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ и от коя дата е започнало ползването му, тъй като заплащането на обезщетението по чл. 52а КСО е обвързано с времето на отпуска. Съдът е посочил в тази връзка, че полагане на труд през един работен ден, предхождащ непосредствено началния ден на ползвания отпуск за отглеждане на малко дете, не е предвидено като предпоставка за изплащане на паричните обезщетения при наличие на осигурен риск по възникнало осигурително правоотношение. Според съда не е изяснено и значението на трудовия договор с "Блу Мейл" ЕООД от 29.02.2008 г., според който Калина Бъклева е започнала работа на 04.03.2008 г., като в тази връзка не е изяснен релевантният факт дали от това дружество са начислявани и/или плащани осигурителни вноски за риска "общо заболяване и майчинство". По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка в резултат на нарушения административно производствените правила, поради което е отменил същото и е върнал преписката за ново произнасяне. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Калина Георгиева Бъклева, ответник в касационното производство, е майка на детето Дарин Петков Бъклев, родено на 13.03.2008 г. Същата е получила обезщетение поради бременност и раждане за периода от 01.02.2008 г. до 11.12.2008 г. Между страните не се спори също, че Калина Бъклева е била в трудово правоотношение с "Блу Мейл Експрес" ООД /според този договор дружеството е ООД/ от 01.09.2001 г., съгласно представения по делото трудов договор от същата дата, до 01.03.2002 г., съгласно вписването в трудовата книжка на лицето. Въпреки посочването на две различни дати като дати на прекратяване на това правоотношение в решение № 703/23.12.2010 г. на директора на СУСО - 01.02.2002 г. и 01.03.2002 г., което е констатирано в първоинстанционното решение, то в касационната жалба на директора на СУСО изрично се прави изявление, че прекратяването на това трудово правоотношение е на 01.03.2002 г. Тази дата съответства и на вписването по трудовата книжка. Безспорно е също, че на 29.02.2008 г. е сключен трудов договор между Калина Бъклева и "Блу Мейл" ЕООД. Спорът по делото е във връзка с наличието на основание за изплащане на парично обезщетение по чл. 52а КСО за отглеждане на малко дете за периода от 12.12.2008 г. до 13.03.2010 г., т. е. от датата на изтичане на отпуска за бременност и раждане до датата на навършване на двегодишна възраст на детето. Съгласно чл. 164, ал. 1 КТ след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. В чл. 164, ал. 4 КТ е предвидено, че през време на отпуска по предходните алинеи на майката или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Според чл. 52а КСО, в редакцията съгласно ДВ, бр. 69/2004 г., в сила до 01.01.2009 г., осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, а според редакцията на същата норма, съгласно ДВ, бр. 109/2008 г., в сила от 01.01.2009 г., осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В чл. 53, ал. 1 КСО е предвидено, че месечното парично обезщетението при отглеждане на малко дете се изплаща след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете на майката, в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Според определението по § 1, т. 1 ДР КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. В чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО е предвидено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане. В съответствие с цитираните правни норми правилно първоинстанционният съд е посочил, че правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете е обвързано от правото на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ. Предвид събраните по делото доказателства обоснован се явява извода на съда, че административният орган не е изяснил правнорелевантните факти за възникване и упражняване на правото на отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. От мотивите и постановения диспозитив на обжалваното решение на директора на СУСО е видно, че правото на обезщетение е отказано поради това, че липсват безспорни доказателства относно наличие на валидно правоотношение с "Блу Експрес Мейл" ЕООД към 12.12.2008 г. и поради това че към 04.03.2008 г. Калина Бъклева няма качеството осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство чрез "Блу Мейл" ЕООД. Именно тези изводи не са обосновани от доказателствата по делото, а административният орган не е проявил необходимата процесуална активност да изясни релевантните факти и обстоятелства. Както се посочи по-горе, безспорно е, че Калина Бъклева е била в трудово правоотношение с "Блу Експрес Мейл" ЕООД през периода от 01.09.2001 г. до 01.03.2002 г. Същата обаче е била осигурявана чрез този осигурител и за периоди след посочената дата - според справката от Регистъра на осигурените лица осигурителни вноски са правени за по-голямата част от периодите от м. 01/2005 г. до м. 12/2008 г. Наред с това, според справката от НОИ по Регистъра на трудовите договори, има сключен трудов договор между Калина Георгиева Бъклева и "Блу Експрес Мейл" ЕООД на 01.03.2003 г. със срок до 31.03.2003 г. Данните от Регистъра на осигурените лица изобщо не са обсъдени от административния орган. Изводът, че трудовият договор с "Блу Експрес Мейл" ЕООД е прекратен е направен единствено въз основа на данните, че след 30.06.2008 г. осигурителят "Блу Експрес Мейл" ЕООД не е подавал данни за осигурителен стаж и доход, съгласно чл. 5, ал. 4 КСО и Наредба Н-8 от 2005 г. на МФ /не е посочено къде се съдържа тази информация/. В касационната жалба на главния директор на СУСО е посочено, че неподаването на такива данни е индиция за прекратено осигурително правоотношение. Действително може да се приеме, че е налице индиция, но индицията не е доказателство за прекратяване на правоотношението. Неизпълнението на задължението на осигурителя само по себе си не може да доведе до лишаване на лицето от осигурителни права, при положение, че са били налице предвидените в закона предпоставки за получаване на претендираното парично обезщетение. Поради това административният орган е следвало да изясни дали трудовото и осигурителното правоотношение е съществувало, съответно дали е било налице основание за начисляване и внасяне на осигурителни вноски, били ли са дължими осигурителни вноски, правени ли са такива от осигурителя "Блу Експрес Мейл" ЕООД, за какви периоди и за какви осигурителни рискове. Активно процесуално поведение от страна на административния орган в конкретния случай е било наложително и поради наличните данни, включително при този орган, че осигурителят не оказва необходимото съдействие на органите на НОИ във връзка с реализиране на осигурителните права на негови работници и служители. Наред с горното, следвало е да бъде изяснено дали Калина Бъклева е ползвала отпуск поради бременност и раждане при този работодател, съответно на какво основание е получила обезщетение за бременност и раждане, като декларативното изявление в решението на директора на СУСО, поддържано и в касационната жалба, че същата е получила правомерно обезщетението за бременност и раждане и че не е необходимо да бъдат излагани допълнителни съображения в тази връзка, не може да бъде възприето с оглед конкретните обстоятелства по спора. При положение, че Калина Бъклева е ползвала отпуск за бременност и раждане при този работодател за целия период, за който е изплатено обезщетението, това би било индиция, че трудовото й правоотношение със същия не е било прекратено към 11.12.2008 г., следователно в тази връзка също е наложително да се изследва дали и кога е прекратено трудовото правоотношение с "Блу Експрес Мейл" ЕООД. По делото не е изяснен и въпроса дали има разрешен отпуск за отглеждане на малко дете от този работодател, данни за което могат да бъдат получени от трудовото досие на лицето. Изводите на административния орган относно "Блу Мейл" ЕООД също не са обосновани, като не са изяснени релевантните факти дали Калина Бъклева е започнала трудова дейност по трудовия договор, сключен с това дружество на 29.02.2008 г., съответно дали е възникнало задължение за осигуряването й при този работодател. Необосновано е прието, че липсва действително трудово правоотношение само поради това, че към дата 04.03.2008 г. Калина Бъклева е ползвала отпуск поради бременност и раждане. В тази връзка е следвало също да бъде изяснено дали Калина Бъклева е предприела необходимите действия /подаване на молба със съответните приложения/ до този работодател за ползване на допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете, съответно дали й е разрешен. Не е изяснено дали трудовият договор с този работодател е регистриран, като липсата на подадените данни от "Блу Мейл" ЕООД по чл. 5, ал. 4 КСО не означава непременно, че не е било налице основание за това, тъй като е вероятно да се касае до неизпълнение на задължението на дружеството като осигурител да подаде такава информация, индиция за което представлява писмото от СУСО до Софийска районна прокуратура с изх. № ОП-193/16.03.2010 г., съдържащо данни за образуване на предварително производство за извършено престъпление по Глава VIII от Наказателния кодекс. Следва за яснота да се посочи, че правилно касаторът поддържа, че за да възникне право на обезщетение при този работодател следва Калина Бъклева да е започнала трудова дейност по договора от 29.02.2008 г., доколкото в определението по § 1, т. 3 ДР КСО за "осигурено лице" е предвидено, че осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и пред периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е отменил обжалваното решение и е върнал преписката на административния орган с указания за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства по спора и постановяване на обосновано решение относно наличието или не на право на Калина Георгиева Бъклева да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 12.12.2008 г. до 13.03.2010 г. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е по принцип основателно, но по делото няма доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, поради което такива и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,