Решение № 5077 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6773/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и мозък ЕАД, [ЕИК], със седалище в гр. София, чрез адвокат А. Кукушева, против Решение 2002 от 28.03.2023 г. на Административен съд София- град, постановено по адм. дело 11058/2022 г. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е частично основателна поради следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД срещу Заповед за налагане на санкции РД-25-1597 от 08.11.2022 г. на директора на РЗОК Бургас, с която на лечебното заведение са наложени шест броя санкции финансова неустойка в размер на 200 лева всяка. Нарушенията по т. 1 т. 4 от заповедта са наложени на основание чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 30, т. 5, във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 350 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз (НРД за МД) за 2020 2022 г. Нарушенията по т. 5 и т. 6 от заповедта са наложени на основание чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 380, във връзка с чл. 384, ал. 1, т. 8 от НРД за МД за 2020-2022 г. С решението, в тежест на касатора са възложени и разноските по делото. От фактическа страна по делото, съдът е приел за установено, че със Заповед РД-25-1261 от 07.09.2022 г. директорът на РЗОК Бургас е наредил да бъде извършена проверка на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол 1059 от 28.09.2022 г., като при проверката е констатирано, че при четири случая с ИЗ 8321/2022 г., ИЗ 8767/2022 г., ИЗ 8421/2022 г. и ИЗ 8602/2022 г. от пациентите е заплатена сума в размер на 60 лева (3 дни по 20 лева) за допълнително поискани услуги Меню за хранене съобразно диетично-лечебния режим, без към ИЗ да се установяват декларации в писмен вид, удостоверяващи избор на допълнително поискани услуги по смисъла на чл. 24б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. В два от проверените случаи с ИЗ 8273/2022 г. и ИЗ 7931/2022 г. са констатирани нарушения при работа с първичен медицински документ История на заболяването (бл.МЗ-100), като на последната страница на ИЗ в т. 4 Планирани контролни прегледи не са отбелязани датите и часовете на планираните от лекуващия лекар консултации, съгласно изискванията на Указания за попълване на История на заболяването Приложение 2б Първични медицински документи към НРД за МД за 2020-2022 г. Срещу констатациите от проверката са представени възражения, но те не са били разгледани от арбитражна комисия по чл. 75 от ЗЗО, понеже такава не е била сформирана, поради обстоятелството, че от страна на председателя на БЛС Бургас не са посочени представители от квотата на Районната колегия на БЛС Бургас, които да участват в нея. Вследствие на това, директорът на РЗОК Бургас е издал оспорената заповед, предмет на съдебен контрол, пред първоинстанционния съд. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020 2022 г., не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. По отношение на първата група нарушения по т. 1 т. 4 от заповедта, от страна на административния орган е прието, че липсват декларации от страна на пациентите по чл. 24б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, с които да е заявено желанието им за допълнително поискани услуги Меню за хранене съобразно диетично-лечебния режим. Това е било и причината за налагането на санкции при тези случаи. По делото обаче са налични такива декларации (л. 31, 44, 46 и 51), заверени от страна на РЗОК, които са обсъдени от първоинстанционния съд, но той от своя страна е приел, че при тях липсва надлежно волеизявление на пациентите за избраната услуга. Това становище не се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 24б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, допълнително поисканите услуги по чл. 24а, ал. 1, т. 1 и 2 се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите. В конкретния случай са налице подписани декларации от всеки един от пациентите, в които са посочени цените на предлаганите услуги. С допълнително отбелязване е посочена и конкретната желана услуга. Това напълно удовлетворява изискването за писмена форма, посочено в чл. 24б от Наредбата. Мотивите на съда, че следва да е налице подпис срещу избраната услуга не намират опора в нормативната уредба. Посочването на услугата с отбелязване (тикче) не опорочава волята на пациента. Отбелязването по този начин, освен че е широко застъпено в гражданския оборот, е и нормативно уредено в образците на редица документи, например представените по делото направления за хоспитализация и история на заболяването. По отношение на ЗОЛ С. Георгиева (т. 1 от заповедта) обаче, е налице становище от страна на лечебното заведение (л. 56), че след извършена вътрешна проверка се е установило, че по отношение на тази пациентка е допусната грешка и платената сума за храна действително е неправомерно начислена. Предвид изложеното, по отношение на т. 1 от заповедта, решението е правилно и следва да се остави в сила. По отношение на т. 2 т. 4 от заповедта обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него постановено ново, с което да се отмени обжалваният административен акт в тази му част. По отношение на т. 5 и т. 6 от заповедта, от страна на административния орган е установено, че от страна на лечебното заведение не е спазено изискването на НРД за МД за 2020-2022 г. за посочване в ИЗ на датата, часа на планираните консултации, като вместо това е посочено, че същите следва да бъдат уговорени допълнително след предварително обаждане на посочен телефонен номер. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, националните рамкови договори съдържат документацията и документооборота. Разпоредбата на чл. 380 от НРД за МД за 2020-2022 г. посочва, че документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БМП, включва документите по чл. 294, първични медицински документи по Приложение 2б и финансово-отчетни документи по Закона за счетоводството. В разпоредбата на чл. 384 от НРД за МД за 2020-2022 г. са регламентирани видовете първични медицински документи, като по т.8 е предвидена История на заболяването. Съгласно Приложение 2б към НРД за МД за 2020-2022 г., последна страница на история на заболяването - т. 4 следва да включва планирани консултативни прегледи от лекуващия лекар - вписват се датата, часа и консултацията, които се отразяват и в епикризата. При тези данни, след като не е изпълнило своето законово задължение, лечебното заведение е допуснало нарушение, което закономерно е било санкционирано. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения и липса на мотиви. За сочената като нарушение липса на произнасяне от арбитражна комисия по чл. 75 от ЗЗО следва да се посочи, че съгласно чл. 75, ал. 6 от ЗЗО такъв арбитраж не е задължителен и няма отражение върху законосъобразността на издадения по-късно административен акт. По отношение липсата на мотиви досежно размера на наложената санкция, настоящият съдебен състав се присъединява към посоченото от първоинстанционния съд. Безспорно е установено нарушение, за което следва да бъде наложена санкция. В случая е наложена санкция в минимален размер и излагането на мотиви не би променило правното положение на жалбоподателя в благоприятна за него посока. Предвид изложеното, в тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора се дължат разноски, съобразно уважената част от оспорването в размер на 125 лева, от които 100 лева държавна такса за образуване на касационно производство и 25 лева държавна такса за образуване на дело пред първоинстанционния съд. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест на НЗОК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,