Решение № 3928 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Кръстева с [ЕГН], Н. Наумов с [ЕГН] и Т. Наумов с [ЕГН], всички с адрес в гр. Варна, [улица], срещу Решение 452 от 03.04.2023 г., постановено по адм. дело 1459 по описа на Административния съд Варна за 2022 г.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от тримата ищци обективно и субективно съединени частични искове против Община Варна за обезщетяване на претърпени от тях в периода от 20.04.1994 г. до предявяване на исковата молба имуществени вреди в размер на 15 000, 00 лв., от които 10 000, 00 лв. за С. Кръстева и по 2 500, 00 лв. за ищците Н. Наумов и Т. Наумов и неимуществени вреди в размер на 10 000, 00 лв., от които 5 000, 00 за С. Кръстева и по 2 500, 00 лв. за ищците Н. Наумов и Т. Наумов и причинени им в резултат на отменени по съдебен ред незаконосъобразни административни актове Одобрен проект от 18.04.1994 г. и Разрешение за строеж 34/20.04.1994 г.

Касационните жалбоподатели твърдят неправилност на обжалваното решение, като твърдят наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразяват становище, че първоинстанционният съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно относимите за спора обстоятелства и факти, не е обсъдил доводите на страните и така е постановил атакувания съдебен акт при грешка във вътрешното убеждение и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърдят непроизнасяне по част от предмета на спора твърдяното продължаващо бездействие на Община Варна да премахне фактически незаконно построените обекти, във връзка с които се претендира имуществената и неимуществената обезвреда. Твърдят също, че заедно с отхвърлените от първата инстанция искове, са предявили иск за обезщетяване с правно основание чл. 301 АПК, но Административният съд Варна не го е обсъдил и не се е произнесъл по него. Считат, че по делото е доказано кумулативното наличие на изискуемите се предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С тези доводи искат отмяната на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и уважаване на исковите им претенции, така както са претендирани или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът Община Варна с адрес в гр. Варна, бул. Осми Приморски полк 43 не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. С молба-становище от 03.10.2023 г. за даване на ход на делото по същество, чрез упълномощен процесуален представител юрк. Д. Кискинов иска потвърждаването на обжалваното решение, като правилно.

Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният съд Варна е приел, че е сезиран от С. Кръстева, Н. Наумов и Т. Наумов с обективно и субективно съединени искове против Община Варна за осъждането й да им заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, търпени в периода от 20.04.1994 г. до предявяване на исковата молба и причинени им вследствие незаконосъобразно издадени административни актове Одобрен проект от 18.04.1994 г. и Разрешение за строеж 34/20.04.1994 г., отменени по съдебен ред, които вреди са претендирани общо в размер на 250 000, 00 лв., но са предявени частично, както следва:

1. Имуществени вреди в размер на 15 000, 00 лв., от които 10 000, 00 лв. за С. Кръстева и по 2 500, 00 лв. за всеки от другите двама ищци Н. Наумов и Т. Наумов, изразяващи се в нарушаване на конструкцията на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, на [адрес], чийто втори етаж ищците притежават и обитават, промяна на нейната здравина и устойчивост и по-конкретно в: разрушаване и премахване на комин на къщата и запушване на димохода; разрушена покривна конструкция; премахване на съществуващ общ покрив; пукнатини в тавана и стените на жилището, което обитават, вследствие отливане на 6 бетонни плочи над терена; премахване на два външни тоалета, бетонно стълбище и метална врата; пропадане на пода в една от стаите; паднала мазилка; наклоняване на стените; продължаваща поява на нови цепнатини през последните години и пропадане на пода и

1. Неимуществени вреди в размер на 10 000, 00 лв., от които 5 000, 00 лв. за С. Кръстева и по 2 500, 00 лв. за всеки от другите двама ищци Н. Наумов и Т. Наумов, изразяващи се в причинени им психически травми невъзможност за нормално обитаване на жилището, тяхна собственост, психически стрес и уплаха от възможността за срутване и премазване, ментални и физически болки и увреждания високо кръвно и болест на Миниер в тежка форма на С. Кръстева, както и унижения неразбиране и липса на ответна реакция от Община Варна.

Съдът установил от фактическа страна, че ищците са собственици на втори етаж на жилищна сграда в гр. Варна, на [адрес]. За същия имот, по заявление на ЕТ Терра Лекс , от кметство Прогрес ( Одесос ), при Община Варна, е одобрен проект от 18.04.1994 г. и е издадено Разрешение за строеж 34/20.04.1994 г. за основен ремонт на покрив и подмяна на под и външна мазилка на съществуващата сграда. След оспорване на двата акта от А. Кръстев, С. Кръстева и Д. Гонов било образувано адм. дело 2334/1994 г. по описа на Окръжен съд Варна. По същото е постановено решение от 12.02.1996 г., с което жалбите на лицата били отхвърлени. С Решение 536/18.02.1996 г. по адм. дело 2860/1996 г. по описа на Върховния административен съд, решението на първоинстанционния съд било отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което одобреният проект и разрешението за строеж били отменени.

А. Кръстев и С. Кръстева предявили субективно и обективно съединени искове по реда на чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС), срещу Г. Стефанова-Павлова, действаща като ЕТ с фирмено наименование Терра Лекс . С Решение от 23.12.1994 г. по гр. дело 2161/1994 г. по описа на Районен съд Варна, съдът уважил същите, като осъдил ответницата да премахне изградените ново помещение на втория етаж на място на балкон с метален парапет; мансарден етаж; таванско помещение в подпокривното пространство; входно антре на мястото на два външни тоалета; монолитна пристройка от две помещения на първия етаж и стоманено-бетонно стълбище за втория етаж, тъй като същите засягат общи части от етажната собственост, без предварително съгласие на останалите съсобственици. След обжалване постановеното решение е оставено в сила с Решение от 23.03.1995 г. по гр. дело 273/1995 г. на Окръжен съд Варна.

След влизане в сила на решението на окръжния съд А. Кръстев и С. Кръстева се снабдили с изпълнителен лист от 03.05.1995 г., по който през 2019 г. е образувано изпълнително дело 20193110407116. В рамките на изпълнителното дело до задълженото лице е отправена доброволна покана, изх. 22594/28.06.2019 г., на която е отбелязано, че е връчена на 29.07.2019 г. С молба от 12.03.2020 г. до държавен съдия-изпълнител, по изпълнителното дело е направено искане от ищците да се пристъпи към принудително изпълнение. С постановление на държавен съдия-изпълнил, през 2022 г. са предприети действия по назначаване на вещо лице, във връзка с премахване на незаконните постройки, като от ищците е направено искане да бъдат оправомощени да извършат действията по премахване на постройките.

При така установената фактическа обстановка, Административният съд Варна е приел, от правна страна, че предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са процесуално допустими, а по същество са неоснователни. Преди да пристъпи към изследване наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране на отговорността на Община Варна за вреди по ЗОДОВ, съдът обсъдил възражението на ответника по исковете за изтекла погасителна давност за правото на иск. Като съобразил разпоредбата на § 1 от Заключителните разпоредби (ЗР) на ЗОДОВ, преценил за приложими нормите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института на погасителната давност и по-конкретно чл. 110, във вр. с чл. 120 от с.з. Взел предвид приетото по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. дело 3/2004 г., че началният момент на погасителната давност за предявяване на иск за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от унищожаеми административни актове, е влизане в сила на решението, с което същите се отменят. Посочил е, че погасителната давност за правото на иск, в конкретния случай, е започнала да тече от 19.02.1996 г. денят, следващ този на влизане в сила на Решение 536/18.02.1996 г. по адм. дело 2860/1996 г. на Върховния административен съд, с което са отменени твърдените за вредоносни одобрен проект от 18.04.1994 г. и Разрешение за строеж 34/20.04.1994 г., и е изтекла след 5 години, на 19.02.2001 г. Съобразявайки датата на предяваване на исковата молба 24.06.2022 г., т.е. 21 години по-късно, съдът е формирал решаващия извод за неоснователност на предявените от С. Кръстева, Н. Наумов и Т. Наумов искове за имуществена и неимуществена обезвреда поради изтекла погасителна давност. Отхвърлил ги е. Отхвърлил е също, като неоснователни, доводите на ищците във връзка с чл. 109 ЗС. Мотивирал се е, че конкретните искове не са по този ред. Допълнил е, че по гр. дело 2161/1994 г. по описа на Районен съд Варна ответницата Г. Стефанова-Павлова, действаща като ЕТ с фирмено наименование Терра Лекс , е осъдена да прекрати извършвани от нея неоснователни действия и да премахне незаконно изграденото в имота, находящ се на [адрес] в гр. Варна, но подчертал, че това производство има самостоятелен характер. Приел е, че след като в полза на ищците има издаден изпълнителен лист, то те са в изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а не в условията на неиздадена заповед за събаряне на незаконно строителство в собствения им имот. Не е разгледал искането на ищците в частта му за документите, които са с невярно съдържание , тъй като е счел, че описаните в исковата молба и уточненията към нея документи, за които се твърди, че имат такова съдържание, не се явяват предмет на спора, респ. съдът не дължи произнасяне по искания във връзка с тях.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява съдебното решение като неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Административният съд съществено е нарушил съдопроизводствените правила и материалния закон, произнасяйки се по направеното от ответника възражение за давност, преди да се произнесе по основателността на исковете. Изводът за изтекъл срок на погасителната давност по предявените от ищците искове, съдът би могъл да направи само и доколкото е установил, че правото на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за ищците е възникнало в резултат на незаконните административни актове. Преди да се разрешат въпросите - налице ли е вземане на ищците, от кой момент е изискуемо вземането им, не може да се определи началния момент на давностния срок, съгласно разпоредбата на чл.114 ЗЗД, респективно да се прецени изтекъл ли е срока на погасителната давност.

Като не е изследвал в конкретния случай наличието на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Административният съд Варна е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяната на обжалваното решение, като неправилно, и връщане на делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия