Решение № 26 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6357/2007 г.

Решение № 26 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6357/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн., ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. З. Ц. И. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски от 24.07.2007 г. по гр. д. № 1028/2006 г. Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 38 състав от 12.12.2005 г. по гр. д. № 8005/2004 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил обективно съединените искове на З. Ц. И. против Н. И. Б. и И. К. А. по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Твърденията в исковата молба са, че ответниците Н са подписали декларация, с която са се задължили да платят на ищцата З сумата 6100 лв. за подобренията, извършени в апартамент № 2 в гр. С., ул. "В" № 15 и въпреки отправената покана, не са изпълнили задължението си. Впоследствие след указания на съда е уточнен вида на подобренията и датата на извършването им. Въззивният съд е приел, че подписаната декларация представлява извънсъдебно признание на ответниците за дължимост на сумата, основанието за което е извършени в апартамента подобрения. Това признание според съда по аналогия с чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.) няма абсолютно доказателствено значение, а следва да се подкрепи от останалия събран доказателствен материал. В случая са посочени гласни доказателства, но те са недопустими на основание чл. 133, ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) с оглед цената на договора, която надвишава 1000 лв. По тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска като неоснователен. Решението е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на процесуалните правила. Правилно въззивният съд е приел, че исковата сума се претендира на основание сключен в устна форма договор за изработка, който има цена 6100 лв. Съгласно чл. 133, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) не могат да се доказват със свидетелски показания договори на стойност над 1000 лв. От ограничението за гласните доказателства обаче не следва, че вземането може да бъде установено единствено с диспозитивния документ, който материализира договора, допустими са всички писмени доказателства, от които може да се установи сключването му и неговото съдържание. В случая е представена с исковата молба писмена декларация с нотариална заверка на подписите, в която ответниците не само признават за съществуването на паричното вземане, но се задължават да го изпълнят в определен срок. Пред районния съд те не са отрекли сключването на договор за изработка, твърденията им са били, че дължимата сума е включена в платената цена при продажбата, а оспорването истинността на подписа и датата на документа е останало недоказано след изслушването на графологичната експертиза. С оглед на това становище на ответниците и съдържанието на представената с исковата молба нотариално заверена декларация съдът в нарушение на процесуалните правила е приел, че тя не доказва сключването на договора. Подписаният частен документ, чиято автентичност не е опровергана, доказва че фактите са се осъществили така, като е посочено в него. При това в случая е представено не случайно направено писмено изявление, а документ, създаден, за да удостовери парично задължение на издателите му. Следователно въззивният съд е бил длъжен да преценява верността на воле изявлението наред с всички представени по делото писмени доказателства, както и във връзка със становището на ответниците пред двете инстанции. Гласните доказателства също са били допустими за установяване на пълното съдържание на договора, както и за неговото изпълнение от двете страни, тъй като не попадат в забраните на чл. 133 ГПК (отм.). Допустимо е било също така чрез други писмени доказателства да се доказват правоотношенията по договора за продажба, за който страните твърдят, че е свързан с уговорката за извършване на подобрения в имота. Допустими и относими са били и гласните доказателства, поискани от ответниците пред въззивния съд за установяване, че волята им е била опорочена при подписване на декларацията-признание за дължимост на сумата. Като е приел, че представената декларация няма никакво доказателствено значение, не е събрал допуснатите гласни доказателства и не е обсъдил останалите писмени и гласни доказателства, въззивният съд е нарушил съществени процесуални правила, което налага решението да се отмени на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по досегашния ред. Воден от горното Върховният касационен съд, I г. о.