Решение № 13888 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14552/2015 г.

Решение № 13888 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14552/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на О. А., чрез пълномощник, против решение № 2239 от 16.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1640/2015 г. по описа на Административния съд - П., с което съдът е отменил акт за прихващане и възстановяване № 390/23.04.2015 г. на орган по приходите в сектор "Местни данъци" при О. А., потвърден с решение № 14-00-2144/09.06.2015 г., издадено от кмета на О. А.. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен правния извод, че органът е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Поддържа становище, че данъчнозадълженото лице е заплащало дължимите ДНИ и ТБО на основание чл. 11, ал. 1 ЗМДТ и няма правнорегламентирана възможност за възстановяване на платените суми за тези задължения. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на "Атриа" ЕООД бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът "Атриа" ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и в съвкупност релевантната фактическа обстановка. Установил е, че административното производство е започнало по искане на управителя на "Атриа" ЕООД по чл. 129 ДОПК за възстановяване на сумата от 4553.80 лв., платена от дружеството за данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък за придобиване на имущество за недвижим имот, находящ се в Асеновград, ул. "Козановско шосе" № 24, кадастрален идентификатор № 00702.534.61 (стар КИ 00702.534.8), с площ 1289.00 кв. м., ведно с нежилищни сгради с площ 225.00 кв. м. и 173.00 кв. м. С декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ вх. № 1621000955/10.09.2010 г. "Атриа" ЕООД е декларирало този недвижим имот, като за удостоверяване правото на собственост върху имота дружеството е приложило н. а. № 37, том 1 от 31.01.2008 г. за неговата покупко - продажба от КПТУ "Възраждане". В производството е установено, че този нотариален акт е атакуван от Районен кооперативен съюз - П. с искова молба по чл. 108 ЗС, по която е образувано гр. д. № 690/2004 г. на Районен съд - Асеновград. С решение от 23.03.2012 г., постановено по гр. д. № 690/2004 г., Асеновградският районен съд е осъдил КПТУ "Възраждане" да отстъпи собствеността и да предаде владението на Районен кооперативен съюз - П. върху недвижими имоти, сред които и декларираният от "Атриа " ЕООД поземлен имот КИ № 00702.534.8 по кадастралната карта на Асеновград, ведно с находящите се в имота постройки. Със същото решение съдът е отменил предходни нотариални актове за собственост, въз основа на които дружеството е придобило имота с н. а. № 37, том 1 от 31.01.2008 г. и въз основа на който касационният ответник се е легитимирал като собственик пред данъчната служба. Решението на районния съд е влязло в сила на 14.07.2014 г. На основание влязлото в сила съдебно решение партидата за този имот № М00000955 е закрита към 31.07.2014 г. За същия недвижим имот "Атриа" ЕООД е сключило нов договор за покупко-продажба, вече с легитимирания по силата на съдебното решение собственик - продавач РКС -П.. Купувачът отново е декларирал имота с декларация вх. № 6601014807/02.04.2015 г. От данъчната сметка на "Атриа" ЕООД органът е установил, а и това обстоятелство не е спорно по делото, че дължимите данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от придобиване на имота до закриване на партидата са плащани в срок по партида № М00000955. Въз основа на тези констатации издателят на акта е приел, че няма правно основание за възстановяване на така платените задължения по партидата за този имот, поради което е посочил нулеви суми за възстановяване на дружеството. За тези обстоятелства органът е приложил и справка за задължението на данъчния субект "Атриа" ЕООД за периода от 01.09.2008 г. до 27.04.2015 г. За да отмени оспорения АПВ, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването. Органът не бил посочил точната правна квалификация на основанието за отказа за възстановяване на дължимите местни данъци и такси, неговия размер, няма съображения относно евентуалното приложение на погасителна давност за задълженията. Приел е също, че възникването на задължението по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ и дължимостта на изпълнението на това данъчно задължение, е обусловено от наличието на породени правни последици от гражданскоправна сделка с вещно-транслативен ефект. Решението е неправилно. Дружеството - касационен ответник е декларирало процесния недвижим имот на 10.09.2010 г., позовавайки се на договор за покупко-продажба от 2008 г. До закриване на партидата на този имот на 31.07.2014 г. това дружество е данъчнозадължено лице като собственик на недвижимия имот. Собственикът е задълженото лице по чл. 14 ЗМДТ, както и по чл. 64 ЗМДТ. Съдебното решение по ревандикационния иск съдържа установителен и осъдителен диспозитив. То легитимира РКС - П. като собственик на недвижимия имот. Този иск е осъдителен, но включва в себе си и установителен иск. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. Съдебното решение по ревандикационния иск със сила на пресъдено нещо разрешава спора за вещното право между страните по делото. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ са регламентирани в чл. 11 и чл. 15 от ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 от ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ. Следователно, за времето, през което имотът е бил прехвърлен в собственост на дружеството-приобретател, то дължи ДНИ и ТБО. Обявяването впоследствие на недействителност на сделката не променя този извод. Ефектът на отмяната на правното основание за покупко-продажбата поражда правото на дружеството-несобственик да предяви иск за неоснователно обогатяване или получено без основание, или на отпаднало основание, изразяващо се в стойността на недължимо платените ДНИ и ТБО. Възстановяване на платеното в полза на друг правен субект следва да се реализира по гражданскоправен ред. За административния орган е без значение кой е платил публичните задължения. В този контекст решението на съда по чл. 108 ЗС не засяга административното правоотношение между "Атриа" ЕООД и общината. За посочения в искането (и в решението на кмета на общината) периода от 2008 г. до 31.07. 2014 г. жалбоподателят се е легитимирал като собственик на имота, поради което е данъчно задължено лице и са му начислени местни данъци и такси за този имот. Предвид изложеното законосъобразно административният орган е приел, че няма правно основание за възстановяване на платените публични задължения за ДНИ и ТБО на "Атриа" ЕООД за конкретния недвижим имот в гр. А. Видно от оспорения АПВ, в него не е посочена сума за възстановяване, тъй като такава не се дължи. Органът е мотивирал акта си, като е посочил правното основание по чл. 129 ДОПК, по чие искане е извършена проверката, за кой недвижим имот. Изложени са и конкретни факти, от които се извежда периода на проверката, фактическото и правно основание на отказа. Поради това неправилен е първоинстанционният извод, че АПВ е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административния съд - П. следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон. На основание чл. 222, ал. 1 АПК съдът следва да постанови друго - по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на "Атриа" ЕООД срещу акт за прихващане и възстановяване № 390/23.04.2015 г. на орган по приходите в сектор "Местни данъци" при О. А., потвърден с решение № 14-00-2144/09.06.2015 г., издадено от кмета на О. А.. При този изход на правния спор разноски в полза на дружеството не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд