Решение № 7495 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 554/2017 г.
ВАСII отделение14.06.2017 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1962/13.10.2016 г., постановено по адм. д. № 284/2016 г. по описа на Административен съд В.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7495 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 554/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Й. А., гр. В., чрез проц. му представител адв. Б. Б., против решение № 1962/13.10.2016 г., постановено по адм. д. № 284/2016 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Р. Й. А. против заповед № 346/23.12.2015 г. на кмета на район "Одесос", О. В., с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж "Жилищна сграда на два етажа", находящ се в имот - общинска собственост в кв. 25, съгласно ИЗРП на 12-ти микрорайон на гр. В., одобрен със заповед № Г-26/12.06.1992 г. на кмета на О. В.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В хода на проведения съдебен контрол категорично е установено, че процесната "Жилищна сграда на два етажа" е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ и е изградена без строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Освен това за построяване на сграда върху общински имот няма учредено право на строеж, с което е налице нарушаване и на разпоредбата на чл. 182 ЗУТ. Позоваването на касатора на електрификация и водоснабдяване на сградата, както и заплащане на данъци за нея са ирелевантни относно незаконното изграждане и не е основание за отмяна на съдебното решение. За извършеното незаконното строителство е съставен необходимия констативен акт от компетентните органи, който е неразделна част от заповедта за премахване на незаконните строежи и мотиви на заповедта. Заповедта за премахване на незаконния строеж е издадена от компетентния орган - кмета на район "Одесос", гр. В. предвид характеристиките на строежа, сочещи на такъв от V категория. Първоинстанционният съд е изследвал търпимостта на строежа и обосновано е преценил, че същият е построен през 1980 г. -1987 г. и не е налице режим на търпимост по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. От проведения разпит на вещото лице на 13.09.2016 г. (л. 163-164) е видно, че е конкретизиран период на изграждане на други сгради, а не на процесната, поради което не се разколебава времето, определено в експертизата, на построяване на процесната жилищна сграда. Въпреки това съдът е преценил, че дори сградата да е построена през 1998-1999 г. - също не е налице търпимост на строежа, като сградата не е декларирана пред одобряващите органи в определения от закона срок. При това положение първоинстанционният съд правилно е приел, че процесният строеж е незаконен и подлежи на премахване съобразно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, в какъвто смисъл е оспорената заповед. Административният съд, като е преценил обжалваната заповед за премахване на незаконния строеж за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея като неоснователна е постановил решението си в съответствие с приложимия процесуален и материален закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав