Решение № 15842 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15110/2018 г.

Решение № 15842 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15110/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. Иванов и Л. Димова, чрез пълномощника им адв. З. Колев – САК, срещу Решение № 5419 от 17.09.2018 г., постановено по адм. дело № 10555/2016 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касаторите в настоящото производство против Решение № Ж-67 от 14.09.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията).

С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се още нищожност на съдебния акт, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, в частта за разноските. Иска се отмяната му.

Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Позовава се на становището си представено в отговор на касационната жалба.

Заинтересованата страна – "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209 АПК, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Настоящият състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на Ф. Иванов и Л. Димова против Решение № Ж-67 от 14.09.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което, на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) е прекратено административното производство, образувано по жалба вх. № В-11 Л-00-8 от 09.04.2015 г., от 09.06.2015 г., от 11.04.2016 г. и от 26.05.2016 г., подадени от посочените лица срещу "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспорения пред него акт е издаден от компетентния за това независим специализиран държавен орган - КЕВР, в рамките на правомощията му, регламентирани в чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ, както и в чл. 142 и чл. 147 Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката (изд. от председателя на ДКЕВР, обн. Дв, бр. 33/05.04.2013 г.), в изискуемата от закона форма, с изложени в него фактически и правни основания. Същият е бил постановен и при спазване на административнопроизводствените правила, а именно на закрито заседание на КЕВР, проведено в присъствието на нейни членове в съответствие с изискванията за кворум и мнозинство, регламентирани в чл. 13 ЗЕ.

От фактическа страна съдът е установил, че жалбоподателите са регистрирани на адрес [населено място], обл. [област], [адрес] и са сезирали административния орган за неправомерни действия на оператора, изразяващи се в спиране на водоснабдяването на имота който обитават, с жалби от 09.04.2015 г., 09.06.2015 г., 11.04.2016 г. и 26.05.2016 г.

По повод на постъпилите жалби е образувана преписка и е извършена проверка от КЕВР, като на основание чл. 143, ал. 4 от НЛДЕ е изискано от В и К оператора да извърши проверка и да представи мотивирано становище, заедно с цялата преписка по жалбата.

От установените при проверката доказателства КЕВР установила, че за процесния имот има открита партида на името на З. Иванова, която е починала през 2004 г., като след смъртта синът й Ф. Иванов не се е легитимирал като собственик на имота и не е предприел действия за прехвърляне на партидата на негово име, а лицето Л. Димова никога не е било абонат на дружеството и не се е легитимирала пред служителите на В и К оператора като собственик или ползвател на процесния имот. Установено е още, че водоснабдяването за имота не е прекъсвано от оператора, независимо от факта, че за неизплатени към него задължения Ф. Тодоров е получил покана за доброволно изпълнение, която не е дала положителен резултат и задължението не е било платено.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че: 1. Възраженията на жалбоподателите за нищожност на оспорения акт са неоснователни, тъй като решението е издадено от компетентен независим специализиран държавен колективен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, във водоснабдяването и канализацията – чл. 10 ЗЕ; в рамките на законовите му правомощия, регламентирани в чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 и чл. 147 от Наредба № 3/21.03.2013 г.

1. Същото е постановено в предвидената форма, като при провеждане на административното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения - административният орган е спазил процедурата по чл. 142-147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.

1. При издаването на оспореното решение не са допуснати нарушения на материалния закон.

В съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Съгласно чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за регулиране на В и К услугите, "потребители" са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. С идентично съдържание са и нормите на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги от "Водоснабдяване и канализация Варна" ООД, общо достъпни на интернет страницата на дружеството, и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ. Като потребител на водоснабдителните и канализационните системи всяко лице следва да се легитимира пред съответния В и К оператор чрез подаване на заявление за откриване на нова партида или прехвърляне на съществуваща партида, по която се води отчет на използваните В и К услуги в съответния имот. Съгласно чл. 62, ал. 2 от Общите условия при смърт на потребител – физически лице, наследниците или лицето придобило имота по силата на договор за гледане и издръжка или по завещание са длъжни в 60- дневен срок да подадат заявление до В и К за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници или акт за собственост. Ф. Иванов не е спазил тези изисквания. С оглед на посочените обстоятелства, макар и наследник на процесния имот, жалбоподателят не е придобил качеството на "потребител" (по смисъла на закона) на водоснабдителните и канализационните системи, тъй като не е спазил изискванията на чл. 43, ал. 2, т. 11 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ, както и изискванията на чл. 62, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги от ответника.

Недоказани са останали и твърденията, че водата в имота е спряна от В и К – Варна.

Жалбоподателката Л. Димова също не доказва да е "потребител", по смисъла на закона, на В и К услуги в процесния имот.

1. Оспорваното решение е обосновано. КЕВР е събрала всички относими по случая факти и обстоятелства; изготвен е доклад до председателя на КЕВР който е обсъден на закрито заседание на комисията като решението е постановено в срока по чл. 146, ал. 1 от Наредбата; същото отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактическите и правни основания за издаването. Решението е мотивирано като съдържа подробни мотиви по които е прието, че от В и К оператора не са допуснати нарушения, както и че жалбоподателите нямат качеството на потребители на В и К услуги.

При тези мотиви съдът е намерил жалбата за неоснователна и е постановил своя акт.

При този изход на правния спор е счел направено искане от ответника и заинтересованата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно и го е определил на основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК солидарно за двамата жалбоподатели.

Решението е валидно, допустимо и правилно в отхвърлителната му част и неправилно в осъдителната при следните съображения:

Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на съдебния акт. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят – чл. 221, ал. 2 АПК (доп. ДВ, бр. 77/2018 г, в сила от 01.01.2019 г.).

Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и отказ от правосъдие.

Процедурата по разглеждане на жалби и уреждането на спорове е подробно разписана в Глава девета, Раздел І на Наредба № 3. Съдът е проследил действията на Комисията и е стигнал до извода, че тя е извършила проверка по жалбата, събрала е всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея, след проверката е бил изготвен доклад с констатации. Съгласно чл. 147 от Наредба № 3 и след като е установил, че жалбата е неоснователна, с решение е прекратила преписката.

Касаторите не са доказали и пред съда, че имат качеството на "потребители" по смисъла на определението, дадено в § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги ("Потребители" са: (а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги). Наследникът на абоната З. Иванова (аб. № 1197086, поч. на 21.10.2004 г.) - Ф. Иванов не е изпълнил задължението в 60-дневен срок след смъртта на наследодателката си да предприеме действия за прехвърляне на партидата на негово име, съгласно Общите условия, за да се заяви като ползвател и абонат на В и К услугите на оператора. Лицето Л. Димова пък никога не е било абонат на дружеството и също не се е легитимирала пред служителите на В и К оператора като собственик или ползвател на процесния имот в [населено място], [адрес]. След 21.04.2008 г. достъп до имота не е бил осигуряван, ползването на вода не е отчитано, а консумацията, дори да е имало такава, не е била заплащана след 13.06.2005 г. (вж. покана за доброволно плащане с № 5659/11.02.2006 г. -л. 30).

Затова изводът на административния орган и на съда, че Ф. Иванов не е придобивал качеството "потребител" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ, чл. 59 и сл. от Общите условия за предоставяне на В и К услугите на потребителите от В и К Варна и чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ, е съответен на събраните по делото доказателства. След като КЕВР разглежда жалби на.... потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а Ф. Иванов няма това качество, то жалбата му обосновано и законосъобразно е приета за неоснователна и преписката е прекратена, съгласно правилото на чл. 147 от Наредба № 3.

В хода на производството за жалбоподателя е съществувала възможността да представи доказателства, с които да опровергае представените от ответната страна и да докаже своите твърдения, а именно, че е потребител на услугите на В и К – Варна, но той не се е възползвал от тази възможност.

Неоснователно е и възражението за нарушаване на нормите на чл. 168, чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК. При обсъждане на законосъобразността на оспорвания административен акт съдът не се е ограничил само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства е проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, вкл. и основанията за нищожност.

Основателни са възраженията на процесуалния представител по отношение осъждането на Л. Димова за разноските по делото, понесени от ответника и заинтересованата страна.

В хода на първоинстанционното производство жалбоподателя Ф. Иванов е внесъл изискуемата държавна такса от 10 лв., за което е представил доказателства (л. 57). От негово име няма депозирано искане за освобождаване от това задължение.

Жалбоподателката Л. Димова е подала следните молби - молба-уточнение с дата 14.11.2016 г. (л. 60) с приложена декларация и препис от нот. акт (л. 61-62); молба с дата 23.12.2016 г. (л. 82) с приложена декларация (л. 85), които съдържат искане за освобождаването й от задължението за внасяне на държавна такса, по които съдът не се е произнесъл, както и молба с дата 02.12.2016 г. (л. 75), с която е поискала да й бъде предоставена безплатна правна помощ. С протоколно определение от 23.01.2017 г. съдът е наредил да се изготви искане до САК за определяне на служебен процесуален представител "на страните", като определения по реда на чл. 26, ал. 1 ЗПП защитник е бил назначен като особен представител на двамата жалбоподатели – Ф. Иванов и Л. Димова с протоколно определение от 06.03.2017 г. (л. 107).

Непроизнасянето по молбата на Л. Димова за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по делото е процесуален пропуск на решаващия съд, който прави решението в осъдителната му част, досежно жалбоподателката Л. Димова, неправилно.

Пред настоящата инстанция ответникът и заинтересованата страна не са предявили претенция за заплащане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,