Решение № 9926 от 7.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП против Решение 895/13.02.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. 8865 по описа за 2019 г. на този съд. С решението е отменен РА Р - 22221118005189 - 091 - 001/16.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 625 от 08.04.2019 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността по чл.177 ЗДДС на "Ника спорт" ЕООД общо в размер на 25 152,97 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер на 9 889,82 лв. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1850 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че при правилно установена фактическа обстановка, неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извода за липсата на една от кумулативните предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 177 от ЗДДС, а именно липсата на знание у получателя по доставката, че данъкът няма да бъде внесен в бюджета от доставчика. Излагат се подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се потвърди ревизионния акт. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Ника спорт" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Петров, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно. Претендира присъждане на сторените в производството разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил Р - 22221118005189 - 091 - 001/16.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 625 от 08.04.2019 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на "Ника спорт" ЕООД по реда на чл. 177 от ЗДДС за задължение в размер на 25 152,97 лв. и лихви в размер на 9 889,82 лв. за данъчни периоди от м. 07.2014г. до м.10.2014г., м.12.2014г. и от м.05.2015г. до м.07.2015 г. В хода на ревизионното производство е установено, че през ревизирания период основната дейност на дружеството е свързана с доставки на купи, медали, плакети и други предмети за награждаване при спортни, художествени, културни и др.мероприятия. Ревизираното дружество е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по фактурираните доставки от Тово спорт ООД, с предмет медали, фигурки и купи. При извършена служебна проверка в информационните масиви на НАП, данъчните органи са установили, че Тово спорт ООД е включило процесните фактури в дневника за продажбите, съответно в справките-декларации за периодите, но данъкът не е внесен. Към момента на издаване на ревизионния акт доставчикът на ревизираното лице според приходните органи не е внесъл деклариран ДДС, поради което му е образувано изпълнително дело 22150002956/2015 г. Прието е, че е налице свързаност между Ника Спорт ЕООД и Тово спорт ООД, тъй като Т. Вълчев- управител и собственик на половината от капитала на Тово спорт ООД е действал като упълномощено лице на Ника Спорт ЕООД в хода на извършена ревизия на дружеството по ЗДДС, приключила с РА Р-222211800553-091-001/17.10.2018г. и при последващото административно производство по обжалване на ревизионния акт. На Т. Вълчев е издадено търговско пълномощно от името на Ника Спорт EООД с нотариална заверка на подписите от 30.04.2014г., както и спесимен за разпореждане със средствата на ревизираното дружество. Прието е, че справките декларации по ЗДДС на ревизираното дружество и доставчика са подавани от едно и също лице и с един и същ електронен подпис. Ревизиращите са намерили за относим и факта, че по част от доставките не са извършени плащания, в рамките на нормалните за търговска практика срокове, аргументирайки се с данните от оборотната ведомост за м.12.2015г., според която задълженията на Ника Спорт ЕООД към Тово спорт ООД възлизат на 27 185,60 лв. Ревизиращият екип е счел, че е налице хипотезата на чл. 177 от ЗДДС за реализиране на отговорност на получателя по доставките, като са налице както обективните предпоставки, така и субективните. От обективна страна, РЛ е получател по фактури за доставка на медали, фигурки и купи. Доставчикът е издал описаните в РД фактури, но дължимия данък не е внесен по тях. От субективна страна, органите по приходите са приели, че получателят е знаел и е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентни органи и в предвидената форма, но в несъответствие с материалния закон. След съвкупен анализ на събраните доказателства съдът е приел, че не са доказани предпоставките за осъществяване по отношение на ревизираното лице на отговорност по чл.177 от ЗДДС, тъй като не се установяват данни, касаещи взаимоотношенията между страните, от които безспорно да се установява знание, че данъкът няма да бъде внесен или други подобни обективирани в действителността факти, сочещи на знание у получателя за намерението на доставчика да не изпълни задължението си към бюджета. Фактът, че двете дружества са обслужвани счетоводно от едно и също лице и СД са изпращани от неговия IP адрес, сам по себе си не обосновава извод, че дружеството жалбоподател е знаело, че дружеството доставчик няма да внесе в бюджета начисления ДДС. Посочено е в първоинстанционното решение, че този факт не обуславя свързаност между дружествата по начин, обуславящ знание у жалбоподателя, че доставчикът му няма да внесе начисления по доставките ДДС. По отношение установеното при ревизията, че част от задълженията по спорните фактури не са погасени, съдът е приел, че наличието на частично плащане по спорните фактури не доказва по несъмнен начин знание от страна РЛ, че декларираните суми по СД по ЗДДС няма да бъде внесен. За безспорно установено е прието от съда наличието на данни за осъществявана от Т. Вълчев дейност от името на Ника Спорт ЕООД, обективирани в протоколи 1236055/17.05.2018г. и 1236056/17.05.2018г., съставени при проверка на РЛ, извършена в присъствието на пълномощника на Ника Спорт EООД Т. Вълчев. В хода на проверката Т. Вълчев е представил доказателства на приходните органи от името на Ника Спорт EООД. Според съда тези обстоятелства не навеждат на категоричен и несъмнен извод за знание от страна Ника Спорт ЕООД, че декларираните от доставчика Тово Спорт ООД суми по СД по ЗДДС във връзка със спорните фактури няма да бъдат внесени. Решаващият извод на съда е, че отговорността на ревизираното дружество по чл.177 от ЗДДС е ангажирана без основание и ревизионният акт е незаконосъобразен. Решението е неправилно. Визираната в чл.177 ЗДДС отговорност цели преодоляване на злоупотреби с ДДС чрез създаване на отговорност на лица, различни от платците на данъка. Предвидена е такава на получателя по облагаемата доставка. В настоящия случай е ангажирана отговорността на получателя "Ника Спорт" ЕООД ревизирано лице, поради невнасянето на дължимия ДДС от неговия контрагент Тово спорт ООД доставчик по процесните фактури. Разпоредбата на чл.177, ал.1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Нормата на чл.177, ал.2 ЗДДС сочи, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117-120 ДОПК. По аргумент от ал.3 на чл.177 ЗДДС за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчния период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. За да се ангажира солидарната отговорност на получателя по чл.177, ал.2, предл.първо ЗДДС следва да се установят главно и пълно всяка една от предвидените във визираната разпоредба предпоставки и то към момента на извършването на сделката. Доказателствената тежест за това лежи върху органа по приходите, а дължимата преценка е конкретна и е обусловена от добросъвестността на получателя, анализирана въз основа на обективните данни относно предприетите от него разумни стъпки във връзка с предотвратяване на риска от злоупотреби. В случая, между страните не е спорно, че доставките по фактурите, издадени от Тово Спорт ООД са реално извършени. Безспорно е още, че издадените фактури са включени в дневниците за продажби на доставчика и дължимият ДДС не е внесен от него, както и, че получателят по тях е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тях. При установеност на предпоставките по чл.177, ал.1 ЗДДС, първоинстанционният съд правилно е приел, че спорът между страните се концентрира върху субективния елемент от фактическия състав по чл.177, ал.2 ЗДДС знанието на получателя, че данъкът няма да бъде внесен. По делото са събрани доказателства, според които правилно органите по приходите са приели, че се установяват взаимовръзки между двете дружества, с оглед на които може да се обоснове извод за наличие на знание в ревизираното лице, че данъкът по доставките няма да бъде платен. Установено е, че търговската дейност на двете дружества се извършва в едни и същи помещения, обслужвани са счетоводно от едно и също лице, декларираният адрес за кореспонденция е един и същ, СД по ЗДДС са подавани за двете дружества от едно и също лице, с един и същ електронен подпис. Показателно е, че Т. Вълчев- управител и собственик на половината от капитала на Тово спорт ООД е упълномощен да представлява Ника Спорт ЕООД с пълномощно от 30.04.2014г., както и да оперира с банковите сметки на дружеството. По изложените съображения касационният съд намира касационните оплаквания за основателни. Изводът от установените обективни факти, според преценката им от настоящия състав е, че знание по смисъла на чл.177, ал.2, предл.първо ЗДДС, е доказано. Като е достигнал до различен краен извод административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което жалбата на ""Ника спорт" ЕООД срещу ревизионния акт да бъде отхвърлена. При този изход на спора касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на по 3413,35 лв. за юрисконсутско възнаграждение за две съдебни инстанция и държавна такса от 250 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.160, ал.7 ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,