Решение № 11862 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2014 г.

Решение № 11862 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Хидрострой София" ЕООД, гр. София, представлявано от Управителя - Борис Благов Станудин, против Решение № 6962/12.11.2013 г. по адм. дело № 339/2013 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му, като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответниците: Главен архитект на р-н "Искър" при СО, "Обединена българска банка" АД, гр. София, "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гр. София, Столична община, представлявана от кмета, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответниците: Цветанка Янакиева Петкова, Елисавета Тодорова Георгиева, Явор Тодоров Трайков и Захаринка Ангелова Трайкова, редовно призовани, също не се явяват. Ответникът: Божанка Радкова Станоева, чрез процесуалния й представител - адв. Кръстева и пълномощникът й - Радослав Станоев, неин син, изразяват становище за недопустимост на касационната жалба, а по същество навеждат доводи за неоснователност. Претендира за разноски пред настоящата инстанция. Ответникът: Васил Янакиев Александров, чрез пълномощника му - адв. Матева изразява становище за недопустимост и евентуално за неоснователност на касационната жалба. Претендира за разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Обжалваното решение е постановено на 12.11.2013 г., при действието на специалната процесуална норма на чл. 215, ал. 7, изр. 1 от ЗУТ / нова- Д. в. бр. 87/2010 г./, която по изключение предвижда обжалваемост на първоинстанционните решения на съда по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и на заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително. Процесното решение е сред посочените изключения на нормата, тъй като е постановено по жалба срещу заповед за одобряване изменението на ПУП-ПР по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, към който препраща чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, от което следва, че подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е обявил за нищожна Заповед № 1103/28.11.2011 г. на Главния архитект на р-н "Искър" при СО, с която е одобрено изменението на ПУП-ПР на три УПИ-та в кв. 16, м. НПЗ "Искър-север" парва част и създаване на нови УПИ VII-646,647,320, УПИ IV-320,649,650,358, УПИ IX-320,358,410,650,654, УПИ X-320,410,653 и УПИ V-5, без промяна на предназначението "За производство и КОО". За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената заповед, издадена на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, е нищожна, поради липса на материална компетентност на издателя й - главния архитект на р-н "Искър" при СО, на когото компетентия орган - кмета на СО не е делегирал правомощията си по издаване, видно от заповед № РД-09-3345/29.05.2008 г. на кмета на СО за делегиране на правомощия по § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Обжалваното решение е допустимо и правилно като краен резултат. Обжалваното решение не е недопустимо, съгласно оплакванията на касационното дружество, защото жалбата на ответника в настоящето производство - Божанка Радкова Станоева за обявяване нищожността на оспорения акт, е била допустима. Последната се явява заинтересовано лице в производството по одобряване на процесния ПУП, на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като ПИ № 320 по отношение на който същата доказва наличие на собственически права, е предмет на този ПУП. Жалбата й би била недопустима на основание чл. 15, ал. 6 от ЗУТ, при положение, че оспореното изменение на ПУП-ПР, покрива изискванията на плана по чл. 15, ал. 3 от с. закон. В случая обаче това не е така, тъй като от съдържанието на оспорената заповед и графичната част към нея е установено, че същата не съответства на сключения предварителен договор от 19.03.2009 г. за прехвърляне на собственост, с нотариално заверени подписи на всички засегнати от изменението собственици /стр. 323, том II/, както и че заявлението за изменение на ПР, е подадено само от един от собствениците по този договор - "Хидрострой-София" ЕООД, вместо от всички. При тези данни жалбата на Божанка Станоева за обявяване нищожността на процесната заповед е била допустима, за която нищожност по чл. 149, ал. 5 от АПК няма срок, от което следва, че обжалваното решение е допустимо. Обжалваното решение, постановено по искането за нищожност на оспорения акт, е правилно. При преценката за недействителност на акта, съдът правилно е установил вида и характера на оспорения план, а именно, че се касае за изменение на ПУП-ПР, на основание чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, който план, съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, се одобрява със заповед на кмета на общината, а в случая от кмета на Столична община. Последният, съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ може да делегира тези свои правомощия по закон на заместниците си, на главния архитект на СО и на дружи длъжностни лица от общинската /районна/ администрация, с изричен акт - заповед. Този акт трябва да съдържа изрично волеизявление за наличие на делегирани функции по издаване на заповеди по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, респ. по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ на някое от посочените в разпоредбата лица. В случая правилно е отчетено, че от представената по делото Заповед № РД-09-3345/29.05.2008 г. на кмета на СО, не се установява наличието на делегирани права в полза на главния архитект на р-н "Искър" на СО за издаване на заповеди по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ или по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, на каквото основание е издадена процесната заповед. В раздел IV, т. 2 и т. 3 от нея съществуват делегирани права за издаване на заповеди за отказ от изменение на ПР по чл. 15, ал. 3 и 5 от ЗУТ, но не и за одобряване на такива заповеди, а в раздел IV, т. 7 - за одобряване изменението на ПУП по чл. 128, ал. 3 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 128, ал. 3 ЗУТ е процесуалноправна, тя регламентира реда за съобщаване на изработените проекти за ПУП, касаещи част от населеното място или селищно образование до един квартал. Тя не е материалноправна норма, визираща компетентността на органа, одобряващ съответния вид ПУП, поради което правилно съдът е отчел, че в тази заповед липсват делегирани права на издателя на акта, за одобряване на този вид планове, от което е направен и правилния извод, че заповедта е издадена от некомпетентен по материя орган, което я прави нищожна, на основание чл. 146, т. 1 от АПК. Ето защо, като правилно по своя резултат обжалваното решение следва да се остави в сила. Настоящата инстанция не дължи произнасяне по другите доводи за унищожаемост на заповедта, тъй като обжалваното решение е само за нищожност, видно от диспозитива му. При този изход, на ответниците Божанка Радкова Станоева и Васил Янакиев Александров, следва да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция, за сметка на касатора, както следва: на първия 300 лева и на втория 500 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар, видно от договорите за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение