Решение № 5933 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 909/2009 г.

Решение № 5933 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 909/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от "МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР I - НИКОПОЛ" - ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Никопол, ул. "Драгоман" № 1 чрез процесуалния му представител адв. Чокойски срещу решение № 457 от 03.12.08 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 312/08 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел за ирелевантен към спора факта, че счетоводителят на дружеството не е внасял сумите за осигуровки, които жалбоподателят му е предавал. Точно във връзка с това е възникнало задължението, констатирано с обжалвания РА. Допуснатото от съда съществено процесуално нарушение се изразява в това, че той е отказал да спре производството по делото до приключване на наказателното производство срещу счетоводителя. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Иванов оспорва същата по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството по адм. д. № 312/08 г. пред Административен съд - Велико Търново е бил РА № 1501639/28.12.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, поправен с РА № 1501639/21.01.08 г., потвърден с решение № 114/20.03.08 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Със същия на жалбоподателя са определени за внасяне данъчни задължения по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.), осигурителни вноски за ДОО, вноски за ДЗПО - УПФ и за фонд ГВРС, както и вноски за здравно осигуряване в общ размер 172 160.05 лв. и лихви в размер на 83 509.50 лв. АС е отменил РА в частта му, в която за периода 01.06.02 г. - 30.06.02 г. са определени следните задължения: вноски към фонд ДОО 0.84 лв., представляващи лихви и вноски към фонд ДЗПО - УПФ в размер на 1.25 лв. -главница и 1.28 лв. лихва. Касационната жалба срещу тази част от решението е недопустима, поради липсата на правен интерес от оспорването. Затова на осн. чл. 159, т. 4 от АПК, норма, приложима в касационното производство с оглед разпоредбата на чл. 228 от АПК, жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част следва да се прекрати. За да отхвърли жалбата на "МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР I - НИКОПОЛ" - ЕООД срещу останалата част от РА, съдът е изложил следните съображения: Неоснователен е доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на РА, поради това, че е издаден от лице, участвало в ревизията и съставило ревизионния доклад в нарушение на чл. 119, ал. 3 от ДОПК. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), данъкът по ал. 1 се удържа месечно от работодателя или възложителя и се внася по реда на чл. 50 . Не се спори, че именно жалбоподателят има качеството на работодател на наетите по трудово правоотношение лица и възложител на тези, работещи без трудово правоотношение. Следователно, негово е задължението да удържа и внася данъка по чл. 38, ал. 1 от закона, който същият коректно е начислил. Доколкото работещите по трудово правоотношение лица са задължително осигурени за всички социални рискове по КСО, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от кодекса, за същите редовно са начислени дължимите осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО - УПФ от работодателя. Така начислените вноски е следвало да бъдат внесени от него по реда на чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 158 от КСО - при изплащане на дължимото възнаграждение. За същата категория служители на жалбоподателя са дължими и вноски по ЗГВРСН на осн. чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от същия нормативен акт. Безспорно е установено, че при жалбоподателя са полагали труд и лица без трудови правоотношения, на които са изплащани възнаграждения за това. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, посочените лица са осигурени за определени социални рискове, като съгласно чл. 7, ал. 5 от КСО (в редакцията до 01.01.07 г.) осигурителните вноски за тях се внасят от осигурителя до 10-то число на месеца, за който се дължат. Дължимите здравноосигурителни вноски в размерите по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО се внасят от работодателя за работещите по трудово правоотношение, а за работещите без такова - от възложителя до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Жалбоподателят като работодател (възложител не е оспорил съществуването на посочените задължения, доколкото е начислил коректно същите в законовоустановените размери. Експертизата по делото установява, че всички осигурителни и данъчни задължения са декларирани, вкл. с т. нар. "корекционни декларации". Установено е по делото, че счетоводителят на дружеството, в кръга на чиито служебни задължения е фактическото внасяне на сумите, не ги е внесъл в определените срокове и в пълните начислени размери. Невнасянето на сумите от счетоводителя обаче не прави недължими тези вноски от задълженото по закон лице, което е жалбоподателят. Затова, законосъобразно е издаден обжалваният РА, с който именно на дружеството-жалбоподател са определени посочените по-горе задължения. Предявяването на граждански иск в съдебното наказателно производство против счетоводителя, предполага увреждане на дружеството, подлежащо на обезщетение. Това обстоятелство подкрепя тезата, че установените с РА задължения са на дружеството, а не на неговия счетоводител. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ДОПК. Правилно е приел АС, че посочената разпоредба не представлява забрана за това издателят на РА да е участвал в ревизията и да е издал ревизионния доклад. В разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК не се съдържа допълнително изискване към лицето, което може да бъде определено да издаде РА, освен на осн. чл. 118, ал. 2 от кодекса да е лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Следователно, законодателят е предоставил правото на преценка на компетентния орган по приходите да определи издателя на акта, както измежду лицата, извършили данъчната ревизия и издателите на ревизионния доклад, така и да оправомощи друго лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неуважаване на искането на жалбоподателя за спиране на съдебното производство до приключване на наказателното производство срещу Валентина Борисова - счетоводител на дружеството с влязла в сила присъда. Правилно е приел съдът в своето определение, че не са налице предпоставките на чл. 229, т. 4 и т. 5 от ГПК за спиране на съдебното производство по делото, тъй като въпросът за вината на счетоводителя не оказва влияние върху въпроса за дължимостта на осигуровките и данъците от ревизирания данъчен субект. Задължението за внасяне на вноските за ДОО, ЗО, фонд ДЗПО - УФ, фонд ГВРС и данък по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.) е на дружеството-жалбоподател, както правилно е приел съдът, позовавайки се на цитираните в решението правни норми. Безспорно е установено, че те са надлежно начислени, но невнесени в определения от закона срок и в пълния им дължим размер. Счетоводителят на дружеството не е задълженото по закон лице да удържа и внася данъка и осигурителните вноски и въпросът за вината му е неотносим към законосъобразността на издадения РА. Правилен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ДОПК е неприложима в случая. Предявеният граждански иск от "МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР I - НИКОПОЛ" - ЕООД в наказателното производство е уважен в пълния му размер с лихвата от 01.01.08 г., видно от представената в касационното производство влязла в сила присъда от 20.02.09 г. по нох д. № 582/08 г. на Плевенския окръжен съд. С оглед на изложеното, обжалваното решение в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу РА, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение