Решение № 3370 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15387/2012 г.

Решение № 3370 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15387/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Филка Ташева Йълдъръм, от с. Драганово, област Кърджали против решение решение № 154 от 09.11.2012 г. по адм. дело 136/2012 г. на Административен съд - Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 52а и чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 154 от 09.11.2012 г. по адм. дело 136/2012 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 160/15.11.2012 г. по същото дело Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на Филка Ташева Йълдъръм, от с. Драганово, област Кърджали срещу решение № ПОВН - 9 от 11.07.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 0 - 08 - 081 - 05 - 00022575/23.05.2012 г. на заместващ ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, с които е отказано отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че на 18.08.2010 г. жалбоподателката е подала декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице, в която е посочила, че от 16.08.2010 г. упражнява дейност като земеделски производител с вид на осигуряването - за всички осигурителни рискове без трудова злополука и професионална болест. Внесени са дължимите осигурителни вноски. Съгласно писмо на Областна дирекция МВР - гр. Кърджали Филка Ташева е преминавала границата на Република България (влизане/излизане) за периода 01.01.2009 г. до 28.03.2011 г. с влизане на 14.08.2010 г. през ГКПП Капитан Андреево и излизане на 16.08.2010 г. (датата от която лицето е заявило, че ще упражнява трудова дейност като земеделски производител). Следващото излизане на жалбоподателката от Република Турция съгласно задграничния и паспорт е на 26.08.2011 г. На 05.10.2010 г. Ташева е родила дете, за което и е отказано отпускане на паричното обезщетение по чл. 52а от КСО. Възприемайки по този начин фактите по спора, административният съд е достигнал до обосновани изводи, че жалбоподателката не е упражнявала дейността, за която е регистрирана, тъй като не е била на територията на Република България, а регистрацията като земеделски производител е направена фиктивно с цел придобиване на осигурителни права. Съгласно чл. 52а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат на упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и за който са внесени и дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и. Внасянето на осигурителни вноски без лицето реално да е упражнявало трудова дейност, само по себе си не е правопораждащ факт. Законосъобразни са изводите на съда и органите на НОИ, че Ташева не е осигурено лице и към момента на осигурителния риск не отговаря на материалноправните изисквания на чл. 52а от КСО за получаване на обезщетение за отглеждане на малко дете. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение