Решение № 3378 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2016 г.

Решение № 3378 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на М. Н. К. против заповед № ЧР-П-07/29.01.2016 г. на министъра на енергетиката. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за държавния служител (ЗДСл.). Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на енергетиката, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: С обжалваната заповед министърът на енергетиката прекратява служебното правоотношение на М. Н. К. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено Постановление на Министерски съвет № 360 от 12.12.2015 г. и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 1.02.2016 г. и поради отказ на лицето да заеме предложената му длъжност "държавен експерт", в отдел "Концесии и разрешения" на дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол". Жалбоподателят е държавен служител, с ранг IV старши и заема длъжността директор на дирекция "Природни ресурси и концесии" в министерството на енергетиката. По силата на отменения правилник на министерството на енергетиката специализираната администрация се състои от 7 дирекции в т. ч. дирекция "Природни ресурси и концесии". С Постановление на Министерски съвет № 360 от 12.12.2015 г. е приет нов Устройствен правилник на министерството на енергетиката като съгласно чл. 21 от същия специализираната администрация се състои от 5 дирекции в т. ч. и дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол". Видно от приложените по делото поименни и длъжностни разписания на министерството в сила от 20.10.2015 г. и от 1.02.2016 г. е, че дирекция "Природни ресурси и концесии" се състои от 50 щатни бройки, като длъжността директор се заема от жалбоподателя. Д. П. ресурси, концесии и контрол" се състои от 44 бр. като длъжността "директор" е вакантна, като считано от 2.02.2016 г., С. Н. С. на длъжност началник отдел "контрол" в дирекцията, е назначен по вътрешно съвместителство и като директор, а от 19.09.2016 г. е назначен на длъжност директор на дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол" (заповеди от 2.02.2016 г. и 27.09.2016 г.). При съпоставяне на длъжностните характеристики на длъжността директор на дирекция "Природни ресурси и концесии" и на дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол" се установява, че същите са напълно идентични, а разлика има единствено в изискванията относно професионалната област за заемане на длъжността, като в длъжностната характеристика на новосъздадената дирекция са добавени "социални, стопански и правни науки, професионално направление право и икономика" т. е. професионалната област е разширена. С оглед на така установеното Върховният административен съд, състав на пето отделение, направи следните изводи: Заповедта е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че длъжността, заемана от жалбоподателя продължава да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, т. е. не е налице съкращаване на длъжността, същата е вакантна и на нея е назначено лице, изпълняващо длъжност "началник отдел" в дирекцията. Следователно спрямо жалбоподателя не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., поради което същата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Доводите на ответника, че общата бройка за дирекцията е намалена, са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като длъжността директор продължава да съществува и същата е идентична с длъжността "директор", заемана от жалбоподателя като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. С оглед изхода на делото следва да се осъди министерство на енергетиката да заплати на М. Н. К. направените по делото разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,