Решение № 5920 от 16.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Василева от гр София, против Решение 5600/07.10.2021 г., постановено по адм. дело 7425/2019 г. , по описа на Административен съд София - град, в частта, в която е отхвърлен предявения от нея против Национална агенция по приходите гр. София, иск за обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 200.00 лв. до пълния размер от 5000.00 лв. като неоснователен и недоказан. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Ответникът по делото - Национална агенция по приходите гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглезд на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е осъдил Национална агенция по приходите гр. София, да заплати на А. Василева сумата от 200.00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от постановяване на акт за установяване на задължения по данъчна декларация - 219/21.05.2012 г., на инспектор по приходите в ТД на НАП София, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 17.03.2017 г., до окончателното изплащане на главницата, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 5000.00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че общата сума, неоснователно претендирана от ответника е в сравнително малък размер - 20 лв. главница и 12.33 лв. лихви, запорирането на които дори и при съобразяване с материалното и здравословно състояние на ищцата не са довели до значителни неудобдства включително и лишаване изцяло от средства за препитание и лечение. Съдът е приел, че установяването на трайна нетрудоспособност - 81% е станало значително преди процесния период, поради което не е налице причинно - следствена връзка с действията на администрацията. По тези съображения съдът е определил обезщетението за неимущедствени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Решението е правилно. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата и приложимата правна уредба, като обосновано е приел частична основателност исковата претенция. Преценката на събраните по делото доказателства обуславя извод, че са налице всички елементи от фактическия състав за ангажиране на имуществената отговорност на административния орган на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Установено е безспорно наличието на административен акт, който е отменен с влязло в сила на 20.5.2013 г. съдебно решение. Безспорно е също, че срещу ищцата е било образувано изпълнително дело за принудително изпълнение на задълженията в размер на 25 лева главница и 12,ЗЗ лева лихви по отменения акт на администрацията както и за други задължения, по което изпълнително дело е издадено постановление от 16.02.2017 г. за налагане на обезпечителни мерки, като е запорирана общо сумата от 477,17 лева. В случая административният орган не е зачел съдебното решение, с което е отменен акта на данъчната администрация, като за продължителен период (от датата на влизане в сила на отменителното съдебно решение 20.5.2013 г. до 2017 г.) е продължавал да третира съответните задължения като дължими и е начислявал лихви. Правилен е изводът на съда, че това е причинило неблагоприятни емоции на ищцата. Правилен е и изводът, че трайната неработоспособност на ищцата не е в причинна връзка и не е последица с действията на администрацията, предвид съдържащите се по делото данни, че неработоспособността й е установена значително преди процесния период. Съдът, съобразявайки всички установени в хода на съдебното производство фактически обстоятелства, е определил обезщетение съответно на критерия по чл. 52 ЗЗД по справедливост. В хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на съдебното решение поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при направеното искане за заплащане на възнаграждение на юрисконсулт, в полза на ответника по касационна жалба следва дса бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция в размер на 100.00 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение