Решение № 1640 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3662/2011 г.

Решение № 1640 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3662/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Премиум Кар" АД, с ЕИК ххххххххх, с адрес гр. София, ул. "Драган Цанков", № 5, подадена чрез адв. Я. Пенчев против решение № 272/18.01.2011 г. на Административен съд София - Град, I отделение, 19 състав, постановено по адм. д. № 5855 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № П 47-0155/4.06.2010 г. на началника на митница "Столична", потвърдено с решение № 636/19.07.2010 г. на директора на Агенция "Митници". В полза на агенцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 910,40 лева. В касационната жалба са релевирани следните пороци на обжалваното решение - неправилност в хипотезата на чл. 209, т. 3 АПК, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Според касатора измененията в Закона за акцизите и данъчните складове не променят режима по възстановяване на акциз в случай на износ на стока, за която е платен акциза. В процесния случай стоката е била обложена с акциз, който е заплатен. "Премиум Кар" АД е представило всички документи, относими към придобиването и износа на автомобила. Недопустимо е разширителното тълкуване на ЗАДС. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", редовно призован, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е постановено при спазване на чл. 26, ал. 1 ЗАДС. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна административният съд е установил следното: С акцизна декларация № 1453/18.07.2007 г. "Кар груп" ЕООД е декларирало вноса на акцизна стока, представляваща лек автомобил "Мерцедес Бенц". С договор за покупко - продажба от 29.08.07 г. автомобилът е продаден на "Кей Еф Джи" ЕООД; с договор от 28.07.09 г. автомобилът е продаден на "Софтрейд 2003" ЕООД; с договор от 18.11.09 г. автомобилът е продаден на "Старт 26" ЕООД; с договор от 26.02.2010 г. автомобилът е продаден на "Премиум Кар" АД; с договор от 8.03.2010 г. автомобилът е продаден на "Унистийл" ООД - Белград, Сърбия. С митническа декларация № 10ВG00580700007581/15.03.2010 г. жалбоподателят е изнесъл автомобилът в Сърбия, с получател "Унистийл" ООД - Белград. Износът е установен чрез приетият сертификат за движение и международна товарителница. "Премиум Кар" АД е направило искания за възстановяване на акциз в размер на 23 020 лв. с вх. № П47-0155/29.03.2010 г. и с № П47- 0155/25.05.2010 г., на основание чл. 26 ЗАДС по акцизната декларация от 18.07.2007 г. Митническите органи са извършили проверка, обективирана в протокол от 4.06.2010 г. Предложението е за отказ за възстановяване на акциз. Първоинстанционният съд е анализирал нормите на чл. 26, ал. 1 ЗАДС, чл. 23, ал. 2, т. 1, чл. 24, ал. 2 ППЗАДС. Приел е за доказано, че през 2007 г. акцизът в размер на 23 020 лв. е бил заплатен, както и че автомобилът е реално изнесен за Република Сърбия. Направен е обаче изводът, че към момента на подаване на искането за възстановяване на акциз автомобилът не представлява акцизна стока. Първоинстанционният съд е обосновал тезата си с позоваване на чл. 142, ал. 1 АПК, регламентиращ, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Поради това решението на началника на митница "Столична" е законосъобразно. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Фактите са безспорно установени и по тях страните не спорят. Спорът се отнася до приложимите правни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗАДС (в сила от 1.07.2006 г. - ДВ, бр. 91 от 2005 г.) в случаите на изнасяне на акцизни стоки внесеният в републиканския бюджет акциз се възстановява. Текстът на чл. 4, т. 1 ЗАДС (в сила от 1.07.2006 г. - ДВ, бр. 91 от 2005 г.) определя, че по смисъла на този закон "Акцизни стоки" са стоките, посочени в чл. 2. Законът за акцизите и данъчните складове в редакциите на чл. 2, т. 5, включително с ДВ, бр. 109/07 г., предвижда, че на облагане с акциз подлежат и автомобилите. Това означава, че към момента на вноса процесният автомобил е бил акцизна стока в горепосочения смисъл. Точка 5 на чл. 2 ЗАДС обаче е отменена с ДВ, бр. 44/09 г., в сила от 1.01.2010 г. Поради това към момента на износа - 15.03.2010 г., лекият автомобил не е вече акцизна стока, респективно изводът на първоинстанционният съд за неприложимост на чл. 26, ал. 1 ЗАДС във връзка с направените през 2010 г. искания за възстановяване на акциз е обоснован и при правилно приложение на материалния закон. Законодателят не е придал обратно действие на отмяната на чл. 2, т. 5 ЗАДС, (така е прието и в решение № 7230/25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 115/11 г., I отделение). При изложените съображения касационната инстанция счита, че първоинстанционното решение не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,