Решение № 11992 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3840/2016 г.

Решение № 11992 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3840/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община - А., с. А., против решение № 244/09.02.2016 г. по адм. дело № 3465/2015 г. на Административен съд - В., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците: А. В. С. и С. С. И., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От пълномощника им - адв. Левон е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неосноваелна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-В. е уважил жалбата на А. В. С. и С. С. И., като е отменил Отказ на главния архитект на община-А., област-В., обективиран в писмо изх. № 2459/1/ от 11.11.2015 г., да извърши административна услуга като издаде протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ за степен на завършеност на строеж: "Жилищна сграда" в УПИ III-169, кв. 48 по плана на с. А., община-А. и е върнал преписката на органа за извършване на услугата, в срок до 7 дни от влизане в сила на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения отказ е незаконосъобразен, тъй като е по заявление за извършване на административна услуга, която органа дължи на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, стига да установи, че заявителят има правен интерес от услугата като докаже, че е собственик на строежа, за който е поискано издаване на проктокол за степен на завършеност. За случая съдът е установил, че оспорващите се легитимират за собственици на по 1/2 ид. ч. от УПИ III, кв. 48 по плана на с. А., ведно с по 1/2 ид. част от построената върху нея двеутежна жилищна сграда във фаза "груб строеж", поради което имат правно основание да искат извършване на услугата за нужди по прехвърляне на имота или на части от него. Според съда органът незаконосъобразно е отказал издаване на документа, с мотиви за наличие на висящо гр. дело № 8521/2015 г. на Районен съд-В., обазувано по искова молба на съседи срещу изградената жилищна сграда в гореописания имот, който факт е правно ирелевантен към извършване на услугата. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Оспореният отказ е на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, в производство по извършване на административна услуга за издаване на протокол / удостоверение/ за степен на завършеност на на сграда: "Жилищна сграда" в съсобствения на заявителите имот- УПИ III, кв. 48 по плана на с. А.. По делото е установено, че сградата разполага с редовно издадени строителни книжа и документи, без удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Установено е също така, че заявителите - ответници в настоящата инстанция, са съсобственици на имота и на жилищната сграда построена в него, на основание годни титули за собственост-нот. актове. При тези данни правилни са изводите на съда за незаконосъобразност на отказа, тъй като същия противоречи на чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. Разпоредбата има за цел да очертае предмета на прехвърлителни сделки по отношение на сграда, завършена на етап "груб строеж", удостоверено с протокол на общинската администрация. Процесната жилищна сграда отговаря на тези условия, тъй като е завършена на етап "груб строеж" и съсобствениците й имат правото да поискат издаване на такъв протокол за завършеност на сградата, за извършване на прехвърлителна сделка. Наличието на висящ гр. спор пред РС-В., с предмет същата тази жилищна сграда, правилно е прието от съда като неотносимо към исканата услуга, тъй като закона не поставя никакви други условия за извършването й, освен изброените по-горе, които са налице. Неоснователни са оплакванията на касатора, че услугата не се дължи, поради наличието на издадени за строежа актове обр. № 14 и обр. № 15, на основание Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. По това оплакване решаващият съд е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от касационния съд. Издадените протоколи, на основание цитираната наредба, не възпрепятстват извършване на услугата и нямат връзка с нея, а само и единствено касаят процеса на строителство, участниците в него и техните взаимоотношения. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение