Решение № 11751 от 7.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9366/2018 г.

Решение № 11751 от 7.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9366/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Марков, полицейски орган, група "Хулиганство, екстремизъм и спортни мероприятия" при сектор "Масови мероприятия" към СДВР - МВР, срещу решение № 3044 от 8.05.2018 г. по адм. дело № 9565 по описа за 2017 г. на Административен съд - София град (АССГ). С него по жалба на С. Попов е отменена негова заповед рег. № 513 зз273 от 20.07.2017 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на лицето срещу оспорената заповед и присъждане на съдебни разноски, с оглед на този изход от спора. Ответната страна по касационната жалба - С. Попов оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Янев. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била заповед рег. № 513 зз273 от 20.07.2017 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от В. Марков, полицейски орган, група "Хулиганство, екстремизъм и спортни мероприятия" при сектор "Масови мероприятия" към СДВР - МВР. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка, по повод на която е издадена оспорената заповед за задържане на С. Попов, като административният съд е направил извод, че тя е издадена от компетентен орган, но при допуснати нарушения на закона. Това са нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. Първото нарушение е във връзка с неправилната преценка на административния орган, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Второто нарушение се изразява в отсъствие на мотиви в административния акт, което рефлектира и върху процесуалното право на защита на адресата на същия акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, По делото не се установява по категоричен начин основанието по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповедта, а именно "за лицето да има данни, че е извършило престъпление". От една страна в самата заповед е записано, че се издава по повод на данни за престъпление по чл. 325а от НК, което е такова по повод организация или участие в боеве с животни. От доказателствата по делото, включително и справката от 18.08.2017 г., част от административната преписка и съставена след датата на заповедта, се констатира, че данните са за престъпление по чл. 325 от НК, а именно за действия представляващи хулиганство. От съдържанието на тази справка се установява, че в заповедта е допусната техническа грешка. Доколкото тя е издадена след заповедта за задържане, която е обжалвана в срок (вх. № 573000-34413 от 03.08.2017 г. при СДВР), очевидно е, че за жалбоподателя се явява ограничена, макар и частично, възможността за процесуална защита. От друга страна по делото не се доказва по категоричен начин и участието на адресата на заповедта в събитието, по повод на което тя е издадена, в какъвто смисъл са и съдебните актове, постановени в съдебни производства по повод заповедите за задържане на други лица от групата, издадени при същите обстоятелства. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 300. 00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 143 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение