Решение № 888 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3186/2014 г.

Решение № 888 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3186/2014 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Галина Димова Динева срещу Решение № 30 от 6.01.2014 г., постановено по адм. дело № 2092 по описа на Административен съд - Пловдив (АСП) за 2013 г. Със съдебния акт, предмет на касационен контрол, е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Ревизионен акт № 261300431 от 9.04.2013 г. (РА), издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Пловдив, потвърден с Решение № 630 от 24.06.2013 г., издадено от заместник - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") - Пловдив при Централното управление (ЦУ) на НАП, в обжалваната част за допълнително установени задължения за данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2011 г. в размер на 2495,48 лв. с лихви в размер на 241,29 лв., както и за допълнително установените задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО за 2011 г. и лихвите към тях. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва възприетото от съда наличие на предпоставки за извършване на спорната ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Съставът на АСП не е обсъдил всички относими доказателства и възражения, изложени в жалбата, депозирана пред първоинстанционния съд, в това число възражението срещу използваната от ревизиращия орган методика предвид това, че облагането следва да се извършва на годишна база съгласно приложимия материален закон. Съдът не е съобразил режима на съпружеската имуществена общност при проверка на разходния и приходния потоци, формирани от ревизиращите органи, и необосновано е приел, че Динева е осъществявала дейност като самоосигуряващо се лице. Без основание не е съобразил представените доказателства за получено капаро и доходи от стопанска дейност за 2011 г. на съпруга на Динева и е включил разходи за електрическа енергия и местни данъци и такси, доколкото те се съдържат като перо в средностатистическия разход за издръжка на домакинство. Неправилно при това е приел, че за оборване на констатациите в РА непременно следва да бъде разпитано като свидетел лице, което е дало обяснения по реда на ДОПК. Съставът на АСП не е обсъдил доказателствата, въз основа на които е изготвена съдебно - счетоводната експертиза (ССЕ), като касаторът намира за относим вариант втори на заключението в случай, че не бъдат възприети доводите за недоказаност на констатациите в РА в цялост. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на такова по същество на спора, с което спорният РА да бъде отменен, или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АСП. Претендира се присъждането на разноски. В съдебното заседание пред касационната инстанция Динева не се явява и не се представлява. Депозирала е писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата. Ответникът директорът на Д "ОДОП" - гр. Пловдив представя писмено становище, в което поддържа неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, тъй като не страда от пороците, посочени в касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 261300431 от 9.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в резултат на ревизия по чл. 122 ДОПК и във вр. с чл. 124а ДОПК, потвърден с Решение № 630 от 24.06.2013 г., издадено от заместник - директора на Д"ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на определените допълнителни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 2495,48 лв., ведно със съответните лихви, както и относно определените задължения за 2011 г. за ДОО в размер на 1923,66 лв., ведно с лихвата, за ДЗПО в размер на 782,99 лв., ведно с лихвата и за ЗО в размер на 1041,56 лв., ведно с лихвата. Първоинстанционният съд е направил положителна преценка на процесуалната допустимост на жалбата и е отчел, че оспореният пред него РА е издаден в хода на ревизия, проведена по реда на чл. 122 ДОПК. Като е приел, че в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации на органите по приходите и е споделил възприетото от директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив в мотивите на потвърдителното РА решение, изрично е посочил, че е ненужно преповтарянето им в съдебния акт. На следващо място съставът на АСП е взел становище, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства "напълно обосновават хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от кодекса", поради което в тежест на Динева е опровергаване фактическите констатации на органите по приходите. С тази задача, според съда, ревизираното лице не се е справило, доколкото в обжалваното решение е прието, че не са опровергани констатациите за извършени от Динева разходи за закупуване на недвижими имоти и автомобил, които превишават приходите й. По нататък мотивите на обжалвания съдебен акт представляват буквален препис на решението на ответника, в които се пресъздава възприетото от органа по приходите, издал спорния РА, вкл. относно направената от този орган оценка на част от представените доказателства. Съдът е посочил, че тези констатации от РА не са били опровергани в хода на съдебното производство. По отношение на възражението на ревизираното лице относно началното салдо за 2011 г. е приел, че то касае доход, евентуално получен през 2010 г., който период не е предмет на разглеждане от съда, а освен това не били представени никакви доказателства за действително получаване на сумата. Съдът не е кредитирал заключението на ССЕ, тъй като в него са дадени отговори на поставени под условие задачи и са извършени изчисления на данъчните основи и задължения, в случай че възраженията в жалбата бъдат уважени изцяло или частично, а те не са. Въпреки посоченото, че по - напред в решението съдът е приел за неоснователни всички възражения по жалбата, което му дава основание да не извършва преизчисления на данъчната основа и дължимия данък, настоящият състав не констатира такова произнасяне на съда по всички тях. По отношение на определените с РА задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО съдът отново е възприел изложеното в потвърдителното РА решение на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив като буквално е цитирано написаното там. То представлява преразказ на възприетото от органа по приходите, издал РА и оценката на решаващия орган. В заключение съдът е посочил, че намира оспорения пред него РА за правилен и законосъобразен, а подадената срещу него жалба - неоснователна. По тези причини е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания на Динева за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и постановяване на обжалваното съдебно решение по причина необсъждане на представените доказателства и направените в жалбата до първоинстанционния съд възражения. При извършения преглед на съдебното решение, предмет на контрол, се констатира, че съставът на АСП не е обсъдил самостоятелно приетите по делото доказателства - приложени в преписката и обсъдени в РА, и не е формирал никакви фактически изводи въз основа на тях. Наред с това не е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателката - настоящ касатор, които се съдържат в жалбата до първоинстанционния съд. Така, освен че не е посочил какво приема за установено от фактическа страна, съдът не е дал никакъв отговор на възражението на Динева относно приложената от органа по приходите, издал РА, методика при определянето на данъчната основа и дължимия за 2011 г. данък; на твърденията й, че при изготвянето на паричните потоци при ревизията не е съобразено придобиването на доходите и реализирането на разходите при режим на съпружеска имуществена общност, вкл. доходите на съпруга на Динева от стопанска дейност, получени през 2011 г.; както и на възражението, че въпреки отчитане на сума за "издръжка на домакинство" в паричния поток при ревизията са включени разходи на електрическа енергия и други, които според ревизираното лице са включени в издръжката на домакинството. Впрочем, в решението не са посочени входящия и изходящ парични потоци за 2011 г. и началното салдо за тази година, които съдът възприема за установени. Относно началното салдо невярно е приетото от съда, че доводи във връзка със сумата от 4416,93 лв., като част от него, били релевирани едва в писмената защита. С първоинстанционната жалба Динева възразява относно възприетото в РА начално салдо към 1.01.2011 г. и твърди получаването на 4416,93 лв. като капаро по предварителен договор за продажба, за установяване на което още в хода на ревизията е представила договор, разписка, уведомление и анекс - необсъдени от първоинстанционния съд. Направеното от настоящата касационна жалбоподателка оспорване на констатациите в РА с жалбата до първоинстанционния съд не означава непременно необходимост от представяне на нови доказателства, доколкото съдът е длъжен сам да обсъди представените, да оцени доказателствената им стойност и да посочи какво приема за установено въз основа на тях. Въпреки възраженията на Динева, съдът не е изложил никакви самостоятелни мотиви относно начина на формирането на приходния поток и на разходния поток, за наличието на превишение на разходи над приходи, относно формирането на дохода върху, който са определени данък по чл. 48 ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО, респективно относно определянето на данъчната основа, на данъка и задълженията за ДОО, ЗО и ДЗПО за 2011 г. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в мотивите на обжалвания съдебен акт не се съдържа преценката на доказателствата и изложение на собствените на съда фактически констатации въз основа на тях (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК), респективно на фактите по делото, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението, доколкото в касационното производство приложението на материалния закон се преценява въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение (чл. 220 АПК). В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти. Посоченото в решението, че фактическите констатации в РА се подкрепят от събраните в хода на административното производство, а ангажираните доказателства не допринасят за процеса на пълно насрещно доказване и не опровергават констатациите на приходната администрация, не е достатъчно. Липсата на конкретни мотиви прави невъзможна проверката на обжалвания акт досежно приложението на материалния закон. Тъй като обжалваното решение не съдържа собствените на съда констатации относно релевантните факти и самостоятелни правни изводи, то следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АСП. При новото разглеждане съдът следва да изложи самостоятелни фактически и правни изводи като извърши анализ на всички относими обстоятелства, доказателства, обсъди ССЕ, и отговори на възраженията на Динева, изложени в първоинстанционната жалба. Преди всичко съдът следва да извърши задължителната преценка досежно валидността на процесния РА въз основа на приобщените по делото доказателства, което в обжалваното съдебно решение не е направено. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,