Решение № 336 от 23.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 303/2012 г.

Решение № 336 от 23.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 303/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. К. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № III-155 от 10.11.2011 г. по в. гр. д. № 1493 по описа за 2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 50 от 5.05.2011 г. по гр. д. № 641/2009 г. на Районен съд Несебър и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове от В. К. М. срещу [фирма] с правно основание чл. 200 от КТ и обратния иск по чл. 45 от ЗЗД, предявен като евентуален - от [фирма] [населено място] срещу Б. А. И. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 7 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука - 10.07.06 г., при участието на третото лице помагач - ЗК "У." [населено място] и са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. К. претендира направените по делото разноски. С определение № 872 от 20.06.2012 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по поставения въпрос за началната дата, от която следва да тече тригодишния давностен срок за погасяване на вземането за обезщетение по чл. 200 от КТ за вреди, причинени от трудова злополука. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Фактите по делото са следните: Ищцата по делото В. М. е получила внезапно увреждане по време на отиване на работа на 10.07.2006 г. Злополуката е приета за трудова с разпореждане № 181-06 след повече от две години на 8.10.2008 г. Предявила е иск за обезщетение на причинените й имуществени и неимуществени вреди, вследствие на трудовата злополука на 26.09.2009 г. В. съд е счел, че предявените претенции с правно основание чл. 200 от КТ са погасени по давност и на това основание - без да разглежда спора по същество, е отменил първоинстанционния акт, освен в частите, в които е влязъл в сила. По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Тригодишният давностен срок за погасяване на вземането за обезщетение по чл. 200 от КТ за вреди, причинени от трудова злополука тече от датата, на която злополуката е призната за трудова. Това разрешение произтича от установената по реда на чл. 290 от ГПК практика /например решение № 319 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на III г. о./, съгласно която установяването на трудовата злополука може да става само по надлежния административен ред /по чл. 57 от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки - ДВ, бр. 6/2000 г./, като е недопустимо установяването й по общия исков ред. Доколкото наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт за установяване на трудова злополука е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ /а процедурата по издаването му отнема време/ - следва да се приеме, че началният момент, от който възниква вземането за обезщетение е датата на влизане в сила на този акт. Тъй като това е денят, в който правото предмет на иска е могло да бъде упражнено по смисъла на чл. 358, ал. 2, т. 3 от КТ, от него следва да тече тригодишният давностен срок. При така дадения отговор на поставения въпрос - постановения въззивен акт е неправилен. При положение, че трудовият характер на злополуката е установен на 8.10.2008 г., а исковете са предявени на 26.09.09 г. - то давностният срок за предявяването им не е изтекъл. Липсата на произнасяне по съществото на спора от въззивния съд налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение