Решение № 12550 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2015 г.

Решение № 12550 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, касационна жалба, срещу Решение № 323 от 8.07.2015 г., постановено по адм. д. № 758 по описа за 2014 г. на Административен съд - П. (АСПл). С него касационният жалбоподател ГД "ИН" е осъден да заплати на Х. А. Х., на основание чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) сума в размер на 500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 2.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на З. П., като предявеният иск в частта му над 500,00 лв. до 25000,00 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Наред с това ГД "ИН" е осъдена да заплати на Х. направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10,00 лв., а на АСПл сума в размер на 50,00 лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице за назначената по делото съдебно-графологична експертиза. С касационната жалба посоченото решение се обжалва в осъдителната ГД "ИН" част. Твърди се постановяването му при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - неговата необоснованост. Оспорва се направеният от първоинстанционния съд извод, че е осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в частност, че са настъпили вреди за ищеца, които са в пряка връзка с бездействие на длъжностни лица от местата за лишаване от свобода. От събраните по делото доказателства не се установявало настъпването на неимуществени вреди за Х., изразяващи се в притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот заради непредоставяне на Х. на собствения му аудио плеър "Дива" в периода 2.04.2013 г. - 2.05.2014 г. Съдът не е преценил евентуалната заинтересованост на свидетелските показания на свидетеля Х. Т. А.. Наред с това се поддържа становище, че по делото е останала недоказана причинно-следствената връзка между бездействието на администрацията на затвора и претендираните от ищеца вреди, доколкото Х. води различни дела, в това число за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди за близки периоди. Предвид подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявения иск. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен юрисконсулт, с което жалбата се поддържа и се иска уважаването й. Ответникът - Х. А. Х. се явява лично в съдебното заседание. Оспорва касационната жалба и моли решението, в обжалваната част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението, в обжалваната част, е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за разглеждане предявения от Х. иск срещу ГД "ИН" с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който той е поискал осъждането на ГД "ИН" да му заплати обезщетение заради претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, сълзене на очите за периода 2.04.2013 г. - 2.05.2014 г., причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора - гр. П., в резултат на неизпълнение на задължение, установено в закона и Заповед № ЛС-04-1526 от 25.09.2012 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 122, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за утвърждаване на списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти за лишените от свобода, да му бъде осигурена възможност да ползва собствен аудио плеър "Дива" с адаптор към него, притежаването на който е разрешено. Обезщетението е претендирано в размер на 25000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 2.04.2013 г. до окончателното й изплащане. Въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства и заключението на приетата, като неоспорена, съдебно-графологична експертиза, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 15.03.2013 г. Х. е приведен от Затвора - Л. в Затвора - П.. Съгласно вътрешните правила на затвора е направен опис на личните му вещи, като под т. 28 е вписан МРЗ плейър "Diva", със зарядно 1 брой. Това устройство не му е върнато след извършена проверка, а е предадено в склада за иззета техника и вещи без притежатели. С молба от 2.04.2013 г. Х. е уведомил началника на Затвора - П., че при връщане на техниката, която е била проверена от длъжностно лице при привеждането му в затвора, не му е върнат 1 брой адаптер и 1 брой аудио плеър "МРЗ", които има право да ползва. Устройството било закупено през м. януари 2009 г. от майката на ищеца, ползвано е от последния при пребиваването му в Затвора - Л., а при привеждането му в Затвора - П. е било сред личните вещи на настоящия ответник по касация и отговаря на изискванията по заповедта на министъра на правосъдието и утвърдения с него списък, тъй като няма записващо устройство. Въпреки това, за периода от 2.04.2013 г. до 2.05.2014 г. ищецът бил лишен от правото да ползва тази разрешена вещ, като едва на 15.05.2015 г. същата му е върната, с което твърдяното в исковата молба бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация е преустановено. При така установеното от фактическа страна, съставът на АСПл е направил извод за частична основателност на заявената от Х. претенция. По подробни съображения, които се споделят от настоящия състав, първоинстанционният съд е мотивирал извод, че за периода 2.04.2013 г. - 2.05.2014 г. е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при администрацията на Затвора - П., изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от закона да се осигури възможност на Х. да ползва разрешена съобразно списъка, утвърден от министъра на правосъдието, вещ - аудио плеър "Diva", с адаптор към него. Въз основа на това е приел, че е налице основание за ангажиране отговорността на държавата заради незаконосъобразно бездействие, лишило Хасан от правото да притежава и ползва вещ, разрешена с утвърдения от Министъра на правосъдието списък. Като се е позовал на свидетелските показания, дадени от свидетеля А., съдът е приел, че липсата на устройството е довела до емоционален дискомфорт у ищеца. Извел е извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица от администрацията на Затвора - П., което е в пряка причинна връзка с претендираните неимуществени вреди от Х.. Изложил е съображения, че претенцията му се явява частично доказана по размер. Дължимото обезщетение е определил по справедливост, на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) съгласно препращането по § 1 от ЗР на ЗОДОВ. При отчитане интензитета и естеството на породените негативни емоции, както и с оглед причиненото неудобство свързано с невъзможността Хасан да ползва своята лична вещ - аудио плеър за сочения период 2.04.2013 г. - 2.05.2014 г., съставът на АСПл е приел, че сумата от 500,00 лв. е справедлив размер на обезщетение, който би репарирал изцяло претърпените неимуществени вреди. При тази преценка, съдът е взел предвид и това, че в резултат на причинения емоционален дискомфорт не са настъпили други вредни последици, свързани със здравословното състояние на Х., нито се е наложило да се ползва лекарска помощ и медикаментозно лечение. В останалата част над посочената сума е приел искът за неоснователен, предвид което го е отхвърлил. Решението, в обжалваната част, е правилно. Неоснователно е касационното оплакване за необоснованост на решението в обжалваната му част. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно - графологичната експертиза, и са в съответствие с материалния закон. В резултат, съдът при правилно установена фактическа обстановка е достигнал до подробно мотивиран извод за частична основателност на предявената от Х. искова претенция до размера на присъденото обезщетение от 500,00 лв., който се споделя от настоящия състав. Правилен и в съответствие със закона е изводът на съда, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предвид което е определил по справедливост размер на обезщетението, на основание чл. 52 ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, в посочения размер. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател във връзка с приетото от съда, че твърдените от Х. вреди са в пряка връзка с бездействието на длъжностни лица от Затвора - П. да му предоставят собственото му устройство - аудио плеър "Дива" в периода 2.04.2013 г. - 2.05.2014 г. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на ГД "ИН", че от събраните доказателства не се установява настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди. Фактът, че разпитаният по делото свидетел А. е лишен от свобода при същите условия, при които е поставен Х., не дискредитира само на това основание казаното от него пред съда, в качеството му на свидетел. В съответствие с разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК съдът е разяснил на свидетеля отговорността му пред закона, а показанията са дадени от него при съобразяване на чл. 170, ал. 2 ГПК. Свидетелят е изнесъл пред съда преките си и непосредствени впечатления от състоянието на Х. към релевантния период. Независимо от изминалия период от време, показанията му са конкретни и относими към спорния по делото предмет. Преценени ведно с останалите приобщени по делото доказателства те са дали основание на първоинстанционния съд да направи обоснован извод за действителното настъпване на твърдените от Х. в исковата молба вреди, изразяващи се в описаните негативни емоции, като пряка и непосредствена последица именно от твърдяното бездействие. За последното съдът е изложил подробни мотиви и в съответствие с разпоредба на чл. 204, ал. 4 АПК е установил неговата незаконосъобразност. Ето защо, крайният мотивиран извод за частична основателност на предявения иск е в съответствие с фактически установеното по делото и при правилно приложение на закона. Установеното незаконосъобразно бездействие е дало отражение върху личната сфера на Х., поради което като му е присъдил обезщетение в размер на 500,00 лв. първоинстанционният съд е направил правилна преценка, че то ще го възмезди адекватно. Възраженията на касационния жалбоподател, че вредите е възможно да са претърпени от друго, а не от спорното незаконосъобразно бездействие, не са доказани по делото. Отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда от същите и причинна връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на тази отговорност. Х. се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил всички елементи от този състав. Като е съобразил това, правилно съдът е приел за настъпили тази правни последици, чийто юридически факт е доказан от него. Затова решението, в обжалваната част, е обосновано, постановено е при правилно приложение на закона и в съответствие със съдопроизводствените правила. Като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение