Решение № 15501 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6316/2020 г.

Решение № 15501 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6316/2020 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Кънчева, против решение № 138 от 27.02.2020 г., постановено Административен съд – Пазарджик – ІІІ състав, по адм. д. № 982/2019 г. С касационната жалба и с писмена молба от 2.11.2020 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател съдът погрешно е определил правното значение на изготвения от бенефициента бизнес план, представляващ част от сключения договор за финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони 2007–2013 г. Оспорва изводите на съда за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ и акцентира на факта, че е установено неизпълнение на договорните задължения по т. 4. 12 и т. 4. 18 от договора за отпускане на финансова помощ. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване спора по същество с отхвърляне жалбата на "Арт Дизайн" ЕООД, като неоснователна. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Арт Дизайн" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пещера, оспорва касацонната жалба чрез упълномощен адв. Костов, който с писмен отговор от 27.05.2020 г. и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, тъй като същото е законосъобразно и правилно, постановено в съответствие с изискванията на материалния закон, като не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с приложен списък за тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото в случая спорните показатели за икономическата жизнеспособност и устойчива заетост са изпълнени, като след закупуването на активите се получават доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието. Според участващия по делото прокурор неизпълнението на бизнес плана е ирелевантно, тъй като няма последици за дейността като цяло, целите на мярка 311 са изпълнени и не е налице неизпълнение на нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 138 от 27.02.2020 г. е отменено решение № 13/311/00793/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция /РНФК/ на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", гр. София, изведено с изх. № 01-2600/2863#2 от 4.07.2019 г., по сключен договор № 13/311/00793 от 3.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. и изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на "Арт Дизайн" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пещера, направените по делото разноски в общ размер на 7 900 /седем хиляди и деветстотин/ лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Пазарджик е приел, че процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", съгласно § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ и чл. 20а, ал. 5, във вр. с ал. 1 ЗПЗП, както и, че оспореното РНФК съответства на изискванията, регламентирани в чл. 59, ал. 2 АПК, от което е изведен извод, че атакуваното решение № 13/311/00793/3/01/04/01 е постановено в изискуемата писмена форма и с предвиденото в закона съдържание. Въпреки това първоинстанционният съд е счел, че оспореният адм. акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. В мотивите на обжалвания съдебен акт е констатирано, че с писмо изх. № 01-2600/2863 от 16.05.2019 г. адм. орган е уведомил "Арт дизайн" ЕООД, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ се открива производство за налагане на финансови корекции. В същото писмо е посочено, че оставащият до края на мониторинговия период срок - до 3.11.2019 г. бил недостатъчен предложените от "Арт дизайн" ЕООД мерки да бъдат изпълнени и е отразено, че в три поредни финансови години реализираните приходи от подпомаганата дейност средно аритметично спрямо предвидените в одобрения бизнес план били в размер на 11, 42 %, т. е. изпълнението било под 20 %. Освен това в горепосоченото писмо е вписано, че тъй като съгласно т. 30 Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., било определено, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност са по-малко от 20 % от приходите заложени в бизнес плана за съответната година и това е продължило две или повече финансови години, санкцията, която следва да се наложи, е 100 % от предоставената финансова помощ по договора, с оглед на което за конкретното неизпълнение следвало да бъде наложена финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ в размер на 373 194, 09 лв. Първостепенният съд е установил, че в процесното РНФК липсва изрично позоваване на т. 30 от визираната методика, но е счел, че определената от издателя на атакувания адм. акт финансова корекция е изчислена при съобразяване с цитираната методика, което обстоятелство е установено и от отговора на въпрос № 8 от приетата по първоинстанционното дело съдебно-икономическа експертиза. Първостепенният съд е преценил, че мотивите на обжалваното РНФК по въпроса за неизпълнението на договорните и нормативноопределените задължения от ползвателя на помощта се припокриват напълно с мотивите на писмото, с което ДФЗ уведомява "Арт Дизайн" ЕООД, че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ се открива производство за налагане на финансови корекции. В обжалваното съдебно решение е акцентирано на факта, че методиката, посочена в уведомителното писмо и въз основа на която е изчислен дължимия размер на финансовата корекция е обявена за нищожна с Решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на тричленен състав на ВАС, което е потвърдено с Решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС - Петчленен състав, първа колегия. Първоинстанционният съд е приел, че към момента на постановяване на съдебния акт критериите за определяне размерите на финансовите корекции са нормативно уредени в Приложение към Раздел I "Общи положения" на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г., одобрени със Заповед № 0 З-РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие - Разплащателна агенция", но те съгласно § 3 от Заключителните разпоредби влизат в сила от датата на обнародването им в ДВ, което в случая е осъществено в ДВ, бр. 69/30.08.2019 г., от която дата са в сила, но към момента на издаване на оспореното РНФК не са били в сила и не са действали. От тук е изведено заключение, че въпреки предвидената в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ възможност финансова подкрепа със средства от ЕСИФ да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, то към датата на издаване на процесния адм. акт не са съществували нормативно определени критерии за определяне размерите на финансовите корекции в отделните случаи. Освен това първостепенният съд е счел, че формираният извод в атакуваното РНФК, че изпълнението не проекта не доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост не почива на обективната действителност, понеже показателите на икономическата жизнеспособност били изпълнени, тъй като ползвателят на средствата през изтеклия от закупуването на активите период генерира доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието. Според решаващия състав на Административен съд - Пазарджик установеното неизпълнение на бизнес плана по никакъв начин не нарушава тези показатели, защото целите на мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" са изпълнени. Съдът е цитирал нормите на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., на които текстове е извършено позоваване в мотивите на процесното РНФК, с които е регламентирано, че в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В обжалваното съдебно решение е посочено, че в случаите на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. Разплащателната агенция определя размера на намалението на помощта, като се взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението и е преценено, че нормата на чл. 46, ал. 1 от Наредбата, както и тази на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, са диспозитивни и те само дават възможност, но не задължават административния орган да приложи финансови корекции. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено. Законосъобразни и съответстващи на приложимото материално право са изводите на първоинстанционния съд в частта им, в която е установено, че наложената финансова корекция е определена съобразно т. 30 от цитираната по-горе Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., както изрично е посочено в уведомителното писмо от 16.05.2019 г. на ДФЗ, което е изпратено и получено от дружеството- ползвател на помощта. Това обстоятелство е потвърдено от изслушаното вещо лице, което е представило приетата по делото и неоспорена съдебно- икономическа експертиза. Касационният съдебен състав споделя становището на първостепенния съд относно приложимостта на визираната методика, която към датата на издаване на процесното РНФК - 04.07.2019 г. и при постановяване на оспореното съдебно решение вече е била обявена за нищожна с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11440/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, което е оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС на Петчленен състав - I колегия. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в ДВ, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същият е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В случая Методиката е обявена за нищожна, поради което и административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок, съгласно чл. 195, ал. 2 АПК. Настоящият съдебен състав обаче не възприема като законосъобразно и обосновано становището на първоинстаницонния съд за липса на нарушения при изпълнението на нормативните и договорните задължения от страна на "Арт Дизайн" ЕООД, които да изискват налагане на финансова корекция. Посоченото от първостепенния съд по - горе нарушение при изчисление стойността на спорната финансова корекция правилно е наложило отмяна на атакувания адм. акт, като незаконосъобразно постановен, но касационният съдебен състав счита, че в случая преписката е следвало да се върне на касационния жалбоподател с указание за ново разглеждане и прилагане изискванията на относимата Наредба № 30/11.08.2008 г. Настоящият съдебен състав не възприема тезата на първостепенния съд, че нереализирането на заложените в бизнес плана за проверявания период показатели не съставлявало нарушение на разпоредбите на т. 4. 12 от сключения договор № 13/311/00793 от 03.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ, на чл. 41, ал. 2, т. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., както и, че размерът на реално постигнатите приходи не представлява промяна на заложените параметри в бизнес плана, което съгласно чл. 41, ал. 2, т. 2 води до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, определени в наредбата. Безспорно издателят на процесния индивидуален административен акт разполага с нормативно регламентирано правомощие да иска връщане на вече платени суми, заедно със законната лихва върху тях при условията на ал. 1 и ал. 2 от чл. 46, вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., в които разпоредби изрично е посочено, че бизнес планът трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години до реализиране на целите по чл. 2. В случая бизнес планът, който е изготвен и приложен от самия жалбоподател към договора е предвидил определени параметри на жизнеспособност, които не съответстват на размерите, констатирани от административния орган и от представената по делото съдебно- икономическа експертиза. От съдържанието на експертното заключение, което не е оспорено от страните при приемането му в съдебно заседание, проведено на 27.01.2020 г., се установява в отговора на задача № 4, че активите на дружеството са заведени в счетоводството по счетоводни сметки 204 "Машини и оборудване"; 205 "Транспортни средства"; 206 "Офис обзавеждане"; 208 "Компютърна техника" и 302 "Материали". За отчитане на приходи от отдаването на автомобилите под наем са отразени счетоводни записвания по сметка 703 "Приходи от продажба на услуги". В заключението е посочено, че през 2015 г. за периода от 1.09.2015 г. до 31.12.2015 г. са отчетени реализирани приходи от дейността в размер на 25 024. 95 лв. За периода от 1.09.2015 г. до 1.09.2016 г. реализираните приходи са в размер на 41 941. 35 лв. и съставляват 27. 96 % от 150 000 лв. Приходите на дружеството през целия период на договора от 1.09.2015 г. до 1.09.2019 г. по години, считано от 01.09. на предходната до 01.09. на следващата година е както следва: от 1.09.2015 г. до 31.08.2016 г. - 41 941. 35 лв., което е 27. 96 % изпълнение; от 1.09.2016 г. до 31.08.2017 г. - 27 591 лв., което е 9. 20 % изпълнение; от 1.09.2017 г. до 31.08.2018 г. - 32 724. 87 лв., което е 10. 91 % изпълнение; от 1.09.2018 г. до 31.08.2019 г. - 113 793. 03 лв., което е ЗЗ. 57 % изпълнение. От тук вещото лице е формирало категорично заключение, че средно аритметично изпълнението на приходите възлиза на 20. 41 % спрямо заложените в бизнес плана. При тези безспорни данни касационният съдебен състав намира, че първостепенният съд е извел неправилни и необосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което са основателни възраженията на касационния жалбоподател за нарушение за материалния закон и необоснованост на съдебния акт, в частта му досежно установеното неизпълнение. Между страните не е имало спор относно правнорелевантния факт, че по силата на сключения договор между първоинстанционния жалбоподател и ДФЗ - т. 4. 12. от този договор ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В т. 8. 1. от визирания договор е регламентирана отговорността на ползвателя, а именно: в случай че той не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание или подправени такива, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с него, като в тези случаи се прилагат санкциите, предвидени в чл. 46 и чл. 47 от приложимата Наредба № 30/2008 г. Касационният съдебен състав намира за необосновано становището на първоинстанционния съд, че липсва нарушение на т. 4. 12 от договора, тъй като заложените в бизнес плана показатели са изготвени от самия ползвател на помощта и са представени от него в ДФЗ, като бизнес планът е неразделна част от сключения договор, поради което параметрите на този план не са препоръчителни или прогнозни, а същите са от съществено значение за изпълнение на целите, заложени в чл. 2 от Наредба № 30/2008 г., както и са от определящо значение при преценка за изпълнението на всяка инвестиция, нейната ефективност и рентабилност. Според нормативния текст на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., един от задължителните реквизити към заявлението е изготвеният от кандидатите бизнес план, който следва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието "икономическа жизнеспособност" – генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е съставлявала основание за одобряване на представения от самия ползвател проект за финансиране. Ето защо бизнес планът и заявените в него стойности са относими към постигане на целите на мярката и чрез тях се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че в случая с непостигането на заложените приходи са нарушени поетите от бенефициера договорни и нормативни задължения. Първостепенният съд незаконосъобразно е счел, че неизпълнението на предвидените в бизнес плана финансови показатели не обосновава наличието на основание за налагане на финансова корекция. Напротив - от събраните по делото доказателства се установява, че ползвателят на помощта не е изпълнил залегналите в бизнес плана показатели, свързани с размера на приходите от финансираната дейност през проверените години, което води до извод за неизпълнение на поетия от дружеството ангажимент за изпълнение на предвидената при кандидатстването икономическа жизнеспособност на инвестицията, а от там и на целите, посочени в чл. 2 от приложимата Наредба № 30/2008 г. В конкретната хипотеза е безспорно установено нарушение на т. 4. 12 от сключения Договор № 13/311/00793 от 03.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311, с който страните са се съгласили фондът да предостави на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, съгласно която клауза ползвателят е длъжен да изпълни изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с бизнес плана и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Решението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор, сключен с получателя на помощта, като задължителна част от неговото съдържание са и индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта и др. Според т. 4. 12 от горепосочения договор, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените разходи, от което следва, че заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до коригиране на размера на финансовата помощ. Следва да се има предвид, че по силата на т. 4. 18 от визирания договор ползвателят е длъжен в срок от пет години от сключването му да спазва одобрения проект. С текста на § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/2008 г. е дадено легално определение на "проект", в смисъл, че същият е заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават заявление по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26 от Наредба № 30/11.08.2008 г. Също така в т. 9. 1. б. "г" от раздел "Други условия" на сключения между страните договор отново е посочено понятието "одобрен проект", а именно такъв е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстване по мярката и одобреното от ДФЗ заявление, заедно с всички изискуеми документи, вкл. и представяния от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени за подпомагане от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. С оглед на това в конкретния случай компетентният административен орган законосъобразно и обосновано е преценил, че от страна на получателя на помощта са осъществени нарушения на т. 4. 12. и т. 4. 18 от сключения между страните договор. Касационният съдебен състав счита, че констатираните от издателя на процесното РНФК нарушения на договорни задължения по бизнес плана съставляват и нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, в какъвто смисъл е и формираната постоянна съдебна практика на Върховния административен съд по този вид спорове - решение № 6981 от 29.05.2018 г. по адм. д. № 3184/2018 г., IV отд., решение № 12156 от 10.10.2018 г. по адм. д. № 12736/2017 г., IV отд. и др. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в частта му, в която е преценил, че от страна на "Арт Дизайн" ЕООД не е допуснато установеното в РНФК нарушение на договорни и нормативни задължения. По изложените съображения, настоящият състав намира, че в случая е установено извършено нарушение от страна на ответника по касационната жалба, изразяващо се в неизпълнение на заложените в одобрения проект и в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на предприятието. В тази част процесното РНФК е мотивирано, тъй като обективира, както фактически, така и правни основания за издаването му. Поради това обжалваното съдебно решение, в посочената част следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба - отхвърлена като неоснователна. В останалата му част, оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, поради определяне на размера на финансовата корекция въз основа методика, която е прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. По тези съображения делото следва да се върне като преписка на административния орган, като при новото произнасяне той следва да определи нов размер на финансовата корекция при съобразяване на обстоятелството, че установеното от вещото лице изпълнение на приходите от страна на ползвателя на помощта е 20. 41% спрямо заложените в бизнес плана, който процент се различава от посочения от ДФЗ процент на изпълнение в процесното РНФК. С оглед изхода от спора, обжалваното съдебно решение, с което ДФЗ е осъден да заплати на "Арт Дизайн" ЕООД разноски по делото също следва да бъде отменено, тъй като разноски на страните не се дължат при частично уважаване на жалбата. По тези съображения и предвид изхода от настоящия спор, съдът не присъжда разноски и за касационното производство. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 173, ал. 2, във вр. чл. 228 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,