Решение № 9271 от 26.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1530/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Министерство на вътрешните работи, срещу решение 400/15.12.2023 г. по адм. дело 220/2023 г. на Административен съд - Сливен в осъдителната негова част и по касационната жалба на К. К. А. срещу същото решение в отхвърлителната му част. В двете касационни жалби решението се оспорва като неправилно, постановно в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209 т.3 АПК. Иска се отмяната му. Ответниците по касационните жалби оспорват тяхната основателност. Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в сроковете по чл. 211 АПК от надлежни страни, поради което са допустими за разглеждане по същество. С обжалваното съдебно решение АС - Сливен е разгледал по същество исковата претенция на К. К. А. против Министерство на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за понесени имуществени и неимуществени вреди, вследствие от незаконосъобразна заповед 8121к-10790/07.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която е бил временно преназначен на същата ръководна длъжност Началник Сектор Охранителна полиция от РУ на МВР гр. Нова Загора в РУ на МВР гр. Габрово. Съдът е уважил частично иска, като е осъдил ответника МВР да заплати на ищеца К. К. А. сума в размер на 821 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за пътни разходи за периода от 19.07.2022г. до 24.10.2022г., причинени от отменен незаконосъобразен административен акт - Заповед 8121к-10790/07.10.2021 г., издадена от Министър на вътрешните работи, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума, считано от 03.11.2022г. до окончателно им изплащане. Осъдил е Министерството на вътрешните работи да заплати на ищеца и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. за периода от 07.10.2021г. до 03.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата. Така постановеното решение е валидно и допустимо. За да постанови обжалваното съдебно решение административният съд е установил следната фактическа обстановка, която настоящата инстанция следва да възприеме изцяло като необорена и и неоспорена в касационната жалба на страните и поради забраната за нови фактически установявания в настоящото производство, съгласно чл. 220 АПК : С решение 9838/03.11.2022 г., постановено по адм. дело 4099/2022 г. на ВАС е отменена, по жалба на А. заповед 8121к-10790/07.10.2021 г., на министъра на вътрешните работи за временно преназначаване по мотивирана служебна необходимост на държавен служител на ръководна длъжност в МВР. С посочената заповед ищецът е бил временно преназначен от длъжност Началник Сектор Охранителна полиция в РУ на МВР Нова Загора при ОДМВР Сливен на същата ръководна длъжност Началник Сектор Охранителна полиция в РУ Габрово към ОДМВР Габрово за срок от една година, считано от деня, следващ датата на запознаване на служителя със заповедта. Установява се, че заповедта е връчена на служителя на 07.10.2021 г. От следващия ден 08.10.2021г. ищецът е бил в отпуск по болест до 30.12.2021г. Видно от Акт за встъпване съгласно Заповед 8121к-10790/07.10.2021 г. същият е подписан от ищеца на 31.12.2021 г. Съгласно справка с изх. 264000-17491/21.09.2023г. на ОДМВР Габрово за периода 31.12.2021г. до 14.11.2022г. ищецът е заемал длъжността Началник Сектор Охранителна полиция в РУ Габрово към ОДМВР Габрово, като през този период е ползвал отпуск поради времена неработоспособност от 104 календарни дни , както следва: от 26.01.2022г. до 24.02.2022г. вкл., от 25.02.2022г. до 26.03.2022г. вкл., от 28.03.2022г. до 04.04.2022г. вкл. и от 04.05.2022г. до 08.06.2022г. вкл. Съгласно справка с изх. 343000-11737/21.09.2023г. на ОДМВР Сливен за периода 07.10.2021г. до 14.11.2022г., след връчване на заповедта за преназначаване ищецът е ползвал отпуск поради времена неработоспособност, както следва: от 08.10.2021г. до 12.10.2021г.вкл., от 13.10.2021г. до 11.11.2021г. вкл., от 08.11.2021г. до 19.11.2021г. вкл., от 20.11.2021г. до 19.12.2021г. вкл. и от 20.12.2021г. до 30.12.2021г. Със заявление рег. 264000-2480/18.02.2022 г. и рег. 1752р-16846/16.08.2022 г. ищецът е направил искане до Директора на ОДМВР - Габрово да му бъде изплатено еднократно парично обезщетение по чл.236 от ЗМВР - 50 на сто от брутното месечно възнаграждение за длъжността на новото населено място, платимо без данък и исканото обезщетение е изплатено от ОДМВР Габрово през м. октомври 2022г. Така определената сума възлиза на 1194 лв. За да уважи частично исковата претенция за имуществени вреди за пътни разходи, съдът е приел, че ищецът е пътувал с личния си автомобил до гр. Габрово и обратно четиринадесет пъти. Ищецът претендира разходи за гориво за периода от 19.07.2022г. до 24.10.2022г. на стойност 1 365,72 лева. Съдът приема, че ищецът безспорно несъмнено е направил разход за гориво по тринадесет фактури и един касов бон, издадени от бензиностанции на Шел България ЕАД гр.София, доколкото в същите е посочен и индивидуализиран именно неговия личен автомобил. Съдът е присъдил като обезщетение за пътни разходи сумата от 821 лева. Административният съд е направил извод, че несъмнено разход за гориво ищецът не би направил, ако не е била издадена незаконосъобразна заповед, която е отменена по съдебен ред с влязло в сила решение. При съобразяване на комбинирания разход за гориво на конкретния автомобил съдът е намерил иска за основателни доказан до размер на 821 лв. и е присъдил същия като обезщетение. В останалата част на посоченото основание искът до претендирания размер е отхвърлен. Решението в осъдителната му спрямо имуществените вреди част е неправилно и следва да се отмени, а исковата претенция на посоченото фактическо основание следва да се отхвърли. Съдът не е съобразил, че в случая ищецът попада под разпоредбата на чл. 236 ЗМВР, съгласно която при преместване на работа в други населени места за срок, по-дълъг от 6 месеца, на държавния служител се изплаща еднократно обезщетение в размер 50 на сто от брутното месечно възнаграждение за длъжността в новото населено място. Предвижда се и обезщетение за преместване на семейството, а транспортните разходи за преместването са за сметка на МВР. Законът изрично урежда случаите на извършване на разходи във връзка с преместването на длъжност в ново населено място, като указва кои разходи се поемат от МВР като задължение. Ищецът е упражнил това свое право, което се основава на издадената заповед за преместване на работа в друго населено място. Освен това, по делото не се установява на ищеца с отменената заповед да му е възложено задължение за пътуване между мястото на предходната работа - Нова Загора и мястото на новата длъжност. Обстоятелството, че по време на работата си в ОД на МВР -Габрово ищецът е решил да пътува ежеседмично до мястото на постоянното си местожителство, не може да се вмени в тежест на МВР, доколкото ежеседмичното пътуване е лично решение на служителя. Липсва пряка причинно-следствена връзка между отменената заповед и направените разходи от ищеца за гориво на личния му автомобил. Освен това ищецът се е възползвал от правото си на компенсация по чл. 236 ЗМВР, която има целеви характер и обезщетява имуществени разходи във връзка с преместването в другото населено място, такава е получена в допустимия от закона размер и няма данни същата да е върната на МВР поради незаконосъобразността на заповедта за преместване. Настоящата инстанция споделя напълно изводите за недоказаност на исковата претенция за имуществени вреди, представляващи разходи за нощувки на ищеца в гр. Габрово и препраща към тях на осн. чл. 221, ал.2 АПК. Тук следва да се отбележи, че приложено като писмено доказателство към касационната жалба на К. К. А. е заверено копие на удостоверение ФС 18/218 от 03.01.2024г., издадено от директора на Професионална гимназия по туризъм "Пенчо Семов", в който той заявява, че същото се издава в уверение на това, че за периода от 05.07.2022г. до 11.11.2022г. К. А. е нощувал в Учебен хотел "панорама" към ПГТ - Габрово и езаплащал в брой реализираните от него нощувки, за което са издавани касови бонове. Настоящата инстанция преценява представеното удостоверение като частен документ ,съдържащ данни за факти, които страната, представяща същото пред съда се стреми да установи. Доколкото, според чл. 220 АПК, в касационното производство е налице забрана за фактически установявания, то представеното удостоверение не следва да се приема за доказателство за установяване на касационните основания по чл. 219 АПК , а е доказателство за факти и приемането му от съда в производството по чл. 208 и сл. е недопустимо. Отделно от това , предвид обстоятелството, че удостоверяващият не посочва въз основа на какви други писмени доказателства, регистри или извлечения от водени дневници, е направил това удостоверяване, то съдържащите се в него сведения следва да се разглеждат като свидетелски показания по естеството си и на това основание са също така недопустими в настоящото производство. Съдът правилно и обосновано е приел, че не се доказва в полза на кого и от кого са извършени тези плащания. В тази част решението е правилно и обосновано и следва да се остави в сила. Що се отнася до претенцията за неимуществени вреди, настоящата инстанция намира присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца А. за завишено и не отговарящо на критерия за справедливост при компенсирането, съобразно чл. 52 ЗЗД, вр. §1 ЗР на ЗОДОВ. Съдът е основал своя правен извод за основателност и доказаност до размер на 1000 лв. на обезщетението на исковата претенция на събраните по делото писмени и гласни доказателства и съдебно-медицинска експертиза, като е обсъдил всички тях, обсъдил е и непродължителния период на действие на отменената заповед. Настоящата инстанция не споделя извода, че ищецът следва да бъде обезщетен със сумата от 1000 лв. за неимуществените вреди. Имайки предвид на първо място, че назначаването на същата длъжност в друго населено място за полицейските служители е обичайна служебна практика, имаща своята законова регулация и подкрепена от законови средства за компенсация за неудобствата, което означава, че всеки един от полицейските служители може, при възникнали обстоятелства, да бъде преместен на работа в друго населено място; след това - вземайки предвид обстоятелството, че ищецът е полицейски служител, т.е. лице, от когото, поради характера на възложените законови функции, се очаква проява на зничително по-висока степен на устойчивост; вземайки предвид обстоятелството, че ищецът е бил преместен на същата длъжност в по-голямо РУ на МВР, без това да се е отразило на неговия статут, вкл. и заплата, неблагоприятно; имайки предвид, че същият заема ръководна по своя характер длъжност и трябва да е в състояние да поема изискуемата по длъжност отговорност, вземайки предвид обстоятелството, че липсват данни ищецът да полага непосредствени и единствени физически грижи за малолетни деца или други лица, нуждаещи се от такива, то се налага извод, че компенсация в размер на 500 лв. за периода на действие на незаконосъобразната заповед отговаря на изискването за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, вр.§ЗР ЗОДОВ. Решението за сумата над 500 лв. следва да се отмени и искът да бъде отхвърлен. Водим от горното , Върховният административен съд