Решение № 863 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2825/2012 г.

Решение № 863 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2825/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Семра Селим Халим от град Варна против заповед № К-11771/22.11.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/ на инспектор Семра Халим - старши разследващ полицай в Районно управление в Областна дирекция на МВР, отдел "Досъдебно производство" при ОД на МВР - Варна, категория "Г", е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателката излага доводи за незаконосъобразност на заповедта като издадена в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Твърди също така, че е било нарушено правото и на защита в дисциплинарното производство. Иска се отмяна на оспорваната заповед. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Караниколова, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като бъде оставена в сила атакуваната заповед. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становища на страните и след като съобразно чл. 168 АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок и поради това е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваната заповед министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното правоотношение на Семра Салим Халим за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, изразяващи се в това, че в периода 01.07.2011 г. - 19.08.2011 г., използвайки служебното си положение на държавен служител в ОД - МВР - Варна за лична облага и облага на трети лица, многократно е предупреждавала наемателите на търговски обекти в района на курортен комплекс "Златни пясъци" - Зекия Яшарова Хюсеинова, Севим Хюсейн Ибрям, Красимира Желязкова Атанасова и Семо Руменов Филипов за предстоящи полицейски проверки с оглед извършени престъпления по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 като с действията си е осуетявала образуването на досъдебни производства по чл. 172б от НК. С гореописаните действия е нарушила точки № 6, 7, 8, 13, 31, 33, 33а, и 52, от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед рег. № Iз-2013/08.11.2006 г., а също така е нарушила и основни длъжностни задължения, съгласно типова длъжностна характеристика рег. № К- 12309/10.11.2010 г., утвърдена със заповед № Iз-2839/29.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи. На 19.08.2011 г. в дома и в служебния кабинет на жалбоподателката е извършено претърсване и изземване, след което й е повдигнато обвинение по досъдебно производство № 67/2011 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Варна, за извършено престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, като й е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 1000 лв. Тези деяния на Халим са квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за които на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Посочените деяния са установени от проведено дисциплинарно производство, което е открито с писмена заповед на министъра на вътрешните работи № К-8983/09.09.2011 г., издадена на основание чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определена и комисията, която да извърши разследване по случая. Производството е образувано във връзка с постъпили предварителни данни - предложение вх. № 22535/26.08.2011 г. (рег. № 36403/26.08.2011 г.) по описа на ОД МВР - Варна. Със същата заповед инспектор Семра Халим временно е отстранена от длъжност. В хода на производството определеният от дисциплинарно-наказващия орган, разследващ орган е запознал срещу подпис служителката със заповедта по чл. 230 от ЗМВР лично на 15.09.2011 г. На същата дата на жалбоподателката е връчена лично и писмена покана с рег. № 39007/15.09.2011 г. като е разяснено правото и да даде обяснения и представи доказателства, като в обяснение с рег. № 39012/15.09.2011 г. Халим е отказала да даде обяснения по образуваното дисциплинарно производство. На 06.10.2011 г. от председателя на дисциплинарно разследващият орган е направено предложение до министъра на вътрешните работи с рег. № 41605 с искане да бъде удължен срока на разследването по дисциплинарното производство на основание чл. 244, ал. 2 от ППЗМВР с цел обективно и цялостно изясняване на фактическата обстановка по провежданото дисциплинарно производство. Със заповед рег. № К-10105/11.10.2011 г. министърът на вътрешните работи удължава срока за разследване на дисциплинарното производство считано от 10.10.2011 г. до 10.11.2011 г., като Халим е запозната срещу подпис със заповедта на 14.10.2011 г. Дисциплинарно разследващият орган, след като се е запознал с всички материали по случая, събраните сведения и обяснения от свидетели, е изготвил обобщена справка за резултатите от дисциплинарното производство рег. № 44836/28.10.2011, с която жалбоподателката се е запознала срещу подпис на 28.10.2011 г. В срока по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР Семра Халим е депозирала възражение рег. № 45059/31.10.2011 г. относно законосъобразността на образуваното дисциплинарно производство като посочва, че на 12.09.2011 г. е подала молба за напускане на системата на МВР, преди да се е запознала със заповедта на министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство като счита, че горецитираното е основание за прекратяване на дисциплинарното производство. На 02.11.2011 г. при спазване на срока по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарно разследващият орган изготвя становище до министъра на вътрешните работи с рег. № 45759/02.11.2011 г., в което е предложено на служителката да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В становището са обсъдени и събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства по случая, както и депозираното от дисциплинарно отговорното лице писмено възражение относно законосъобразността на образуваното дисциплинарно производство. Посочени са и конкретни разпоредби на Закона за МВР и Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които служителката с действията си е нарушила. При така установеното от фактическа страна жалбата на Семра Халим е неоснователна. Настоящата съдебна инстанция счита, че са спазени материалните разпоредби. Заповедта е издадена от компетентен административен орган - министърът на вътрешните работи, в рамките на предоставената му правомощия по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР. Спазена е предписаната от закона форма, като в съответствие с императивната разпоредба на чл. 269, т. 2 от ППЗМВР са посочени изрично правните и фактическите основания за нейното издаване. Спазени са административнопроизводствените правила за издаване на заповедта. От така изложената фактическа обстановка и от материалите по административната преписка е видно, че жалбоподателката е извършила тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за което следва да и бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да и бъде прекратено служебното и правоотношение. Безспорно е установено, че Семра Халим за периода от 01.07.2011 г. до 16.08.2011 г. многократно е предупреждавала цитираните в преписката търговци в преки разговори по мобилния и телефон за предстоящи проверки на полицията, като с това е осуетявала образуването на досъдебни производства по чл. 172б от НК, с което е използвала служебното си положение за лична облага и облага на трети лица, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". За извършените от жалбоподателката деяния е проведено претърсване и изземване от дома и служебния й кабинет, след което и е повдигнато обвинение по досъдебно производство № 67/2011 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Варна за извършено престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, като и е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 1000 лв. Фактът, че в хода на досъдебното производство са събрани данни за виновността на Семра Халим и тя е привлечена като обвиняем за извършено умишлено престъпление е в противоречие с вменените й по закон задължения на служител на МВР. С действията си жалбоподателката е нарушила и т. 6, 7, 8, 13, 31, 33, 33а, и 52 от Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР, утвърден със заповед рег. № 2013/08.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи, с който служителката е била запозната. В конкретния случай жалбоподателката пряко е нарушила една от цитираните разпоредби на кодекса, която вменява задължението, че служебната информация, с която разполага държавният служител, не може да бъде разгласявана пред други лица, освен по предвидения от закона ред. Използваната от жалбоподателката служебна информация не е с цел осъществяване на професионалните задължения, а е насочена към създаване на условия за предотвратяване и осуетяване на полицейски проверки и възможност за нарушителите да избегнат съответната отговорност. Извършените от Семра Халим неправомерни действия са станали достояние на представители на други служби на МВР, на държавни органи и на граждански лица, с което е уронен престижът на службата. Така е изпълнен съставът на дисциплинарното нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - осъществяване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата, наказуемо с дисциплинарно наказание "уволнение". Полицейските органи са един от символите на държавността и законността и действията им са от огромно значение за доверието на гражданското общество в институциите. Ако тези действия са в разрез със закона или дори с общоприетите норми за поведение, това ще доведе до загуба на доверие сред обществото и гражданите. В жалбата като основание за отмяна на оспорената заповед жалбоподателката твърди, че е подала заявление за напускане от системата на МВР на 12.09.2011 г., три дни след като е образувано дисциплинарното производство срещу нея. В административната преписка, а и по делото не е представено цитираното по горе заявление от жалбоподателката, но съгласно императивната разпоредба на чл. 249, ал. 2 от ЗМВР служебното правоотношение се прекратява от датата на връчване на заповедта. Към момента на образуване на дисциплинарното производство не е била издадена или връчена на жалбоподателката заповед за освобождаване от служба на друго основание. Служебното и правоотношение като държавен служител е съществувало и образуваното и проведено дисциплинарно производство е извършено изцяло при спазване на предвидената в ЗМВР и ППЗМВР процедура. Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателката за нарушаване на правото и на защита при провеждането на дисциплинарното производство. Дисциплинарното производство е започнало с издаването на нарочен акт, с който оспорващата е била запозната. Административният орган е дал възможност на да участва в производството и да организира защитата си. Жалбоподателката е дала обяснение с рег. № 39012/15.09.2011 г. в което е отказала да даде обяснения по образуваното дисциплинарно производство, както и да ползва защитник - служител на МВР. В сроковете по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР дисциплинарно разследващият орган е запознал жалбоподателката и с изготвената обобщена справка, срещу която тя е представила възражение с рег. № 45059/31.10.2011 г. Преценявайки свидетелските показания, в съвкупност с останалия, събран по делото доказателствен материал, съдът намира изводите, до които е достигнал административния орган за правилни и обосновани. При определяне на вида и размера на наказанието е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Административният орган е издал оспорената заповед в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Издадената заповед съответства и на целта на закона, тъй като е съобразена с личната и генерална превенция, целена от законодателя с налагането на установените дисциплинарни наказания за служители от системата на МВР. От събраните по делото и по административната преписка доказателства е установено безспорно, че жалбоподателката Семра Халим е извършила тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", затова с издаването на заповедта, предмет на съдебната проверка, административният орган правилно е приложил материалния закон. С оглед на гореизложеното настоящата съдебна инстанция, приема, че обжалваната заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК и жалбата срещу нея като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,