Решение № 12823 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7881/2020 г.

Решение № 12823 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7881/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по касационна жалба на община Бургас, представлявана от кмета, чрез процесуален представител, против решение № 408/11.03.2020 г., постановено по адм. дело № 2509/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу писмо изх. № 99-00-6-683/25.09.2019 г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройство и Национален координатор на дейностите, финансирани от Фонд "Солидарност" на ЕС, за определяне на финансова корекция в размер на 5% от стойността на договори № 93-ОП-156/53 от 26.05.2015 г. с изпълнител "Виа конструкт Груп" ЕООД на стойност до 10 000 000 лв. без ДДС и № 93-ОП-156/37 от 20.04.2015 г. с изпълнител "Автомагистрали – Черно море" АД на стойност до 10 000 000 лв., без ДДС, за допуснати нарушения на чл. 28, ал. 2 и чл. 28 а, ал. 3, т. 1-3, бук. "б" от ЗОП (отм.); вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП (отм.); и по чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.); вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП (отм.); , представляващи нередности по т. 11, бук. "б" от Приложение № 1, към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

С подадената касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че при извършване на обществената поръчка бенефициера – община Бургас е допуснала нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.); , тъй като разписаната в процедурата Методика за оценка е детайлно определена, отговаря на изискванията на закона и създава достатъчно гаранции за обективно и експертно обосновано заключение на комисията при избор на икономически най-изгодната оферта.

Твърди се още, че е неправилен и изводът на съда досежно извършено нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.); , тъй като поставеното от възложителя изискване към участниците в процедурата отговорникът по контрола на качеството да е със средно техническо образование и завършено обучение по системи за управление на качеството – вътрешен одитор по качеството и/или отговорник по качеството, е с оглед предмета на поръчката и характеристиките и професионалната компетентност на лицето, което ще отговаря за качеството на извършените дейности най-добре ще се осъществи от лице, с посочените в обявлението данни.

В жалбата подробно излага доводи в насока неправилност на обжалвания съдебен акт, като моли за отмяна на решението на Административен съд Бургас и постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното решение на УО. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът – заместник министърът на регионалното развитие и благоустройството и национален координатор на дейностите финансирани от фонд "Солидарност" на ЕС в писмен отговор, оспорва основателността на подадената касационна жалба. Сочи се, че решението на АС – Бургас е правилно, обосновано и законосъобразно, като бенефициерът е допуснал сочените н акта на УО нарушения на ЗОП (отм.); , което представлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Моли съда да отхвърли жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на постъпилата касационна жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е писмо изх. № 99-00-6-683/25.09.2019 г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и национален координатор на дейностите, финансирани от фонд "Солидарност" на ЕС, с което на община Бургас е наложена финансова корекция в размер на 128 755. 85 лв., с включен ДДС, представляваща 5 % от стойността от реално отчетените разходи по договори № 93-ОП-156/53 от 26.05.2015 г. с изпълнител "Виа конструкт Груп" ЕООД на стойност до 10 000 000 лв. без ДДС и № 93-ОП-156/37 от 20.04.2015 г. с изпълнител "Автомагистрали – Черно море" АД на стойност до 10 000 000 лв., без ДДС

Съдът е приел от фактическа страна, че община Бургас е бенефициер по административен договор № 2018 BG16 SP0001-002 от 09.03.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен с МРРБ, Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие", с предмет "Аварийно възстановяване на инфраструктурни обекти в гр. Бургас, с. Равнец и м. с. Върли бряг, община Бургас".

С писмо изх. № 99-00-6-683/19.08.2019 г. КО на ФСЕС е уведомил общината за регистриран сигнал за нередност № 41 за нарушения при изпълнение на сключения договор. Посочени са твърдения за две нарушения: 1. Ограничителен критерий, изразяващ се във въведени изисквания относно лицето – отговорник по контрола на качеството, което е нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.); вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП (отм.); и 2. Незаконосъобразна методика – нарушение на чл. 28, ал. 2 и чл. 28 а, ал. 3 вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП (отм.);.

След получаване на възражение от страна на община Бургас, Националния координатор е издал оспорвания акт. В него е приел, че:

1. В раздел III. 2. 3 "Технически възможности" от обявлението е заложено условието "Отговорник по качеството, да е със средно специално техническо образование и завършено обучение по системи за управление на качеството – вътрешен одитор по качеството и/или отговорник по качеството. Органът е приел, че определянето от възложителя на минимално ниво на компетентност на експерта, противоречи на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗКС и на обичайната практика в областта на строителството и необосновано стеснява кръга на правоспособните за изпълнение на дейността лица. С оглед разпоредбите на чл. 15, ал. 1 от ЗКС, чл. 51, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОП (отм.); и Наредба № РД-02-20-1/05.02.2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Р. България и чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.); е прието, че поставеният критерий не отговаря на предмета на поръчката и по този начин е нарушен принципа на свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност. Нарушението попада в обхвата на нередност по т. 11, бук. "б" "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане или условия за изпълнение на поръчката или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от Приложение № 1, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, в случаите, при които са приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, към Приложение № 1, към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.;

1. В раздел VII "Критерии за оценка на офертите" от документацията за участие, офертите на участниците, които отговарят на изискванията на възложителя, се оценяват по следния начин: Комплексна оценка за "икономически най-изгодна оферта", като формулата е КО = ОТ + ОЦ, където ОТ е оценката по показател "техническо предложение", а ОЦ е оценката по показател "Предлагана цена" и на първо място се класира участника, получил най-много точки.

В предложението относно мерки за намаляване на затрудненията при изпълнение на СМР за участниците в движението, живущите и търговците в близост до строителните обекти, жителите и туристите на гр. Бургас, всеки участник следва да анализира аспектите на ежедневието и проявленията на строително влияние на строителния процес върху тях на база предвидените работи в техническите спецификации, конкретните особености и опита на участниците при изпълнението на подобни обекти, като определи адекватни, достатъчни и приложими мерки за намаляване на затрудненията по всеки един от идентифицираните от възложителя аспекти на ежедневието. Офертите по този параметър се оценяват по следния начин: 10, т. ако е предвидена най-малко една мярка за намаляване затрудненията по всеки един от аспектите на ежедневието; 15, т., ако са предвидени по две мерки и 20, т., ако са предвидени три и повече мерки.

Органът е приел, че така Методиката, позволява тълкуване по подпоказател "Мерки за намаляване на затрудненията при изпълнение на СМР за участниците в движението, живущите и търговците в близост до строителните обекти, жителите и туристите на Бургас" тъй като липсват разяснения на понятията "приложими" и "достатъчни". Според Националния координатор, липсата на конкретни указания от страна на възложителя, би довело до значителна свобода на интерпретация от страна на оценителната комисия при определянето на точките. Предложената от участниците мярка може да е достатъчна и приложима за един участник, но недостатъчна за друг и това създава неяснота и несигурност в участниците, че предложението им съответства на най-високите изисквания, за да бъдат оценени максимално.

С оглед нормата на чл. 28, ал. 1, т. 7 от ЗОП (отм.); е прието, че нито участниците, нито комисията са обезпечени с информация, ясни и конкретни критерии за оценка относно приложението на подпоказателя, и същият има субективна насоченост. Прието е, че методиката не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, тъй като не е изяснено от възложителя в какво направление следва да се разглеждат спецификите на поръчката и спрямо какви мерки. По този начин комисията може да оценява различни мерки, предложени от различните участници. Прието е, че обществената поръчка е проведена при наличието на незаконосъобразна методика за оценка, което създава предпоставки за намаляване на конкуренцията и невъзможност на избор на икономически по-изгодна оферта.

След като е изяснил фактическата обстановка и е издирил приложимата нормативна уредба, съдът от правна страна е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон.

Съдът е подкрепил извода на административния орган за допуснато от община Бургас нарушение на чл. 25, ал. 5 (отм.); , изразяващо се в заложени неправомерни критерии за подбор, предвид включените в обявлението и документацията на обществената поръчка дискриминационни условия, които са завишени, несъобразени със законовите изисквания и несъответстващи на сложността и обема на обществената поръчка, което нарушение е квалифицирано като нередност по т. 11, бук. "б" от Приложение № 1, към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.); , възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. По силата на чл. 25, ал. 6 от същия закон, критериите за подбор, свързани с определено ниво на професионална квалификация и опит, и документите, с които се доказва съответствието с тях, трябва да са съобразени и да съответстват на обекта, предмета, стойността, сложността, както и количеството или обема на обществената поръчка и предназначението на строителството, доставките или услугите.

Съдът е приел, че в конкретния случай цитираните разпоредби и установените в тях принципи не са спазени. Допуснато е нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.); , защото условието ограничава участието на лица, които разполагат със специалисти, отговорник по контрола по качеството и със съответната степен на образование, но не и със специално въведеното от възложителя минимално ниво на компетентност – да е преминал обучение по системи за управление на качеството – вътрешен одитор по качеството и/или отговорник по качеството.

По отношение на второто нарушение съдът с оглед дифинираното в нормите на чл. 28, ал. 2 и чл. 28а от ЗОП (отм.); е приел, че въведеното в методиката за оценяване указание "всеки участник следва да анализира аспектите на ежедневието и проявленията на строително влияние на строителния процес върху тях на база предвидените работи в техническите спецификации, конкретните особености и опита на участниците при изпълнението на подобни обекти, като определи адекватни, достатъчни и приложими мерки за намаляване на затрудненията по всеки един от идентифицираните от възложителя аспекти на ежедневието", не съдържа определения на субективните понятия "приложими" и "достатъчни" като по този начин се затруднява прилагането на еднакъв подход от членовете на оценителната комисия при оценка на отделните участници и създава предпоставка за субективно възприемане от страна на комисията на наличието респек. липсата на обстоятелства, с които се покриват изискванията на възложителя и се предлагат надвишаващи условия. Съдът е приел, че така заложените в методиката условия изключва възможността на отделните членове на оценителната комисия да дава субективни оценки, и не са налице обективни критерии за оценяване.

Съдът е приел и, че е налице и друга неяснота в процесния подпоказател, тъй като основаният параметър, по който се оценяват участниците е броя на предложените мерки. С 10, т. се оценяват предложения с най-малко една мярка, а с 15, т. две мерки, като объркването е колко точки ще получи участникът ако предложи две мерки, тъй като предложението му ще попадне и в двете хипотези.

Съдът е приел и, че правилно и обосновано е определена финансовата корекция, както по основание, така и по размер в съответствие с разпоредбата на чл. 72 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. елементите на фактическия състав на нередността са: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

По делото не е спорно, че община Бургас има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламент № 1303/2013 г., т. к. участва в усвояването на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, дружеството е осъществило действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Спорен е въпросът относно втория елемент от фактическия състав - налице ли е нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и по-конкретно нарушения на чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.); вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП (отм.); и чл. 28, ал. 2 и чл. 28 а, ал. 3 вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП (отм.);.

I. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.); възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. В конкретната хипотеза се твърди, че критериите за подбор са ограничителни.

Касационната инстанция не споделя възражението на касатора, че определянето на квалификацията на експертите попада изцяло в оперативната самостоятелност на възложителя и тя следва да е завишена/ограничена като изискване, за да се постигне реално и качествено изпълнение на поръчката.

Подобно тълкуване на нормите на ЗОП е неправилно. Касаторът заявява, че нормите на ЗОП дават оперативна самостоятелност на възложителя да постави изисквания за технически и професионални способности на участниците по свое усмотрение. Поставеното изискване било свързано с предмета на поръчката и нейната сложност, както и с качественото и изпълнение.

Възражението е неоснователно: Оперативната самостоятелност на възложителя да определя критерии за подбор към участниците е ограничена от нормата на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.); , съгласно която възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В действителност, за да съществува нарушение на посочената разпоредба в изписаното предложение /необосновано ограничаване/, въведеното изискване не само следва да ограничава участието на лица в обществената поръчка, но това ограничаване следва да е необосновано.

В конкретната хипотеза ръководителят на управляващия орган не оспорва правото на възложителя да въвежда критерии за подбор към участниците в процедурата, които са съобразени с предмета на поръчката, като отмененият ЗОП безспорно допуска въвеждане на критерии за подбор чрез залагане на минимални изисквания за икономическо и финансово състояние на участниците, и/или за технически възможности, и/или квалификацията им /чл. 25, ал. 2, т. 6 ЗОП – отм. /. Чл. 51, ал. 1, т. 7 на отменения ЗОП говори за поставяне на изисквания за образование, професионална квалификация и професионален опит на кандидата или участника и/или на ръководните му служители, включително на лицата, които отговарят за извършването на услугата или строителството.

В критериите за подбор обаче не следва да се поставят условия, които да са в противоречие със заложените от законодателя изисквания. Правилно АС – Бургас е посочил, че в чл. 15, ал. 1 от ЗКС в регистъра се вписват строители, които отговарят на следните изисквания: 1. нямат ликвидни и изискуеми публични данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, както и лихви, свързани с тези задължения, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията; 2. не са обявени в несъстоятелност и не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация; 3. разполагат с изискващото се техническо оборудване за извършване на заявените строителни и монтажни работи; 4. разполагат с необходимия персонал, нает по трудови договори: а) за техническо ръководство на строежите; б) за контрол върху качеството на изпълнение на строителството, за съответствие на влаганите в строежите строителни продукти със съществените изисквания за безопасност; в) за контрол по спазването на здравословни и безопасни условия на труд; г) за организиране изпълнението на дейности по защита при бедствия и д) други лица, за които с нормативен акт се изисква да са наети по трудов договор. Видно от тези законови разпоредби, няма изискване както за образование, така и за професионално направление, квалификация или специалност, касаещо специалиста отговарящ за контрола на качеството. Последният единствено следва да притежава необходимата правоспособност, познания и техническа компетентност.

Константна е практиката на ВАС, че поставянето на ограничително изискване за професионална квалификация, както чрез залагане на изискване за вид образование, така и чрез залагане на придобита специалност, касаеща системи за управление на качеството, които не са въведени нормативно, не постига целите за по-качествено изпълнение чрез търсене на професионално по-компетентните лица. Последното изискване се постига чрез залагане на изисквания за опит, умения и знания, получени в процеса на усвояване на дейност със сходен предмет. Тези опит, познания и умения обаче не трябва да се смесват с необходимата за изпълнение на длъжността образователна степен/професионална квалификация. Последните са нормативно регламентирани и залагането от възложителя на образователна степен/професионална квалификация, която не се изисква от закона за упражняване на длъжността/функцията е ограничително. Качеството на изпълнението на поръчката не може да представлява обосновка за това залагане, тъй като същото се постига чрез въвеждане на критерии, които да установят опит, знания и умения в посочения обхват функции.

В тази връзка, правилни са изводите на АС – Бургас, че с поставяне на изисквания към специалиста "Отговорник по контрола на качеството" бенефициерът община Бургас е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП /отм/.

II. Видно от доказателствата по преписката, правилно първоинстанционния съд е приел, че в залегналите критерии за оценяване, в подпоказател "Мерки за намаляване на затрудненията при изпълнение на СМР за участниците в движението, живущите и търговците в близост до строителните обекти, жителите и туристите на гр. Бургас" са включени неясни и неточни понятия "приложими" и "достатъчни" Законосъобразен е изводът, че наличието на неясни и неточни указания в методиката по оценяване за присъждане на определен брой точки, създава предпоставки за субективно оценяване и води до невъзможност да се прецени доколко обективни биха били действията на помощния орган при определяне на точките по съответния подпоказател. Вярна е и констатацията на съда, с оглед изискванията за оценяване на офертите, че при предлагане от участник на две мерки, касаещи горния подпоказател, не е ясно колко точки ще получи, тъй като попада и в двете хипотези – за получаване на минимален брой точки – 10 и за получаване на средния брой точки – 15.

Разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 7 ЗОП (отм.); сочи, че документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка трябва да съдържа показателите, относителната им тежест и методиката за определяне на комплексната оценка на офертата, когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта, а ал. 2 на чл. 28 ЗОП (отм.); изисква методиката по ал. 1, т. 7 да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта. Нормативната регламентация налага извод, че законодателят е въвел императивно изискване методиката за оценка на предложенията да съдържа точни указания за оценяване, което гарантира запознаване на участниците с параметрите на оценяване в рамките на които да предложат оферта, целяща най-добро класиране. Показателите следва да са със стриктно формулирано съдържание и с оглед степента на съответствие, да са определени точни указания за тяхното оценяване. Липсата на точни и конкретни указания в изискванията на възложителя за присъждане на определения брой точки, не дава възможност за обективна оценка, основана на измерими критерии и обуславя възможност за субективизъм в процеса на оценяване. В случая разтегливите изрази, използвани в методиката и поставянето на съответните точки по показателя за техническото предложение, позволяват произволно оценяване, още повече, че няма разяснение какво съдържание се влага във всеки от тези изрази и как последните следва да се тълкуват и прилагат от оценителната комисия. В практиката си ВАС приема, че когато оценяването не е съобразено с обективни критерии за сравнение и съпоставка на офертите, това по предпоставка води до необоснован резултат, тъй като дава възможност за субективизъм при определяне на комплексната оценка на участниците, недостатък, който не може да бъде преодолян дори от изискването за експертност на състава на комисията.

В ЗОП (отм.); липса изрична забрана за използване на показатели за оценка, които нямат точен математически или друг стойностен израз, но за получаване на максимален брой точки, следва да са изброени изчерпателно критериите, от които да става ясно, че дори и липсата на един от тях би довело до присъждане на по-малък брой точки. Точните указания са такива езикови формули, които предполагат еднозначен извод и ясна оценка. Констатираният порок в методиката, противно на изложените от жалбоподателя доводи, не може да се санира с експертното мнение на членовете на комисията, тъй като зададени по този начин, критериите водят до субективна преценка, а от друга страна, не подлежат на каквато и да е последваща проверка. Описаният начин на оценяване не съдържа точни и ясни указания за определяне на оценката, в резултат на което е налице липса на обективни критерии за сравнение и съпоставяне на отделните предложения на кандидатите.

Ето защо правилен е изводът на съда, че доколкото методиката за оценка на офертите е утвърдена от възложителя в нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.); , то е налице нередност.

Съответни на приложимите материални разпоредби са и съображенията на съда за наличието и на третия елемент от фактическия състав на нередността, изискващ тя да има или да би имала като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Видно от дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 и в чл. 2, § 7 Регламент № 1083/2006, нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. За случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, попадащи в Приложение № 1, към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, законодателят е приел, че не е възможно да бъде определено количествено изражение на финансовите последици, т. е. не може да се установи размерът на реалните финансови последици върху изразходваните средства – допустимите разходи. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ е определил процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Това означава, че законодателят е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в Приложение № 1, към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици.

При това положение законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на финансова корекция в размер на 5 % от реално отчетените разходи по двата договора, предвид наличието на констатираните нарушения по т. 11, бук. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Административният орган е изложил мотиви, че в конкретния случай предвид тежестта на нарушението и подадения брой оферти, който предполага относително високо ниво на конкуренция, следва да се наложи финансова корекция в минимален размер – 5 % от реално отчетените разходи по договорите, следователно е мотивирал в достатъчна степен определеният размер на наложената финансова корекция за това нарушение.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от ответника искане на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /приета с ПМС № 4/06.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5/17.01.2006 г. /, в полза на бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение