Решение № 4182 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12337/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Бургас, подадена чрез пълномощника ст.юрк. Ж. Савова, срещу Решение 6256/23.10.2023 г., постановено по адм. дело 8560/2022 г. по описа на Административен съд Софияград, с което по жалба на Деа строй ООД е отменено Решение 32-207999/23.06.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора за митническите органи не е налице законова забрана да черпят информация от интернет сайтове, противно на мотивите на съда. В тази връзка намира за доказани основателните съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447 относно действителната стойност на автомобилите. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът Деа строй ООД, чрез пълномощника адв. Ц. Дангалакова, в писмено становище и в с.з. оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е било Решение 32-207999/23.06.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което се отказва приемане на митническата стойност на декларираната стока с описание употребяван пътнически автомобил катастрофирал- 3 бр. и се определя нова митническа стойност на стока 1в размер на 21389.03 лв.; стока 2 21594,14 лв. и стока 3 19216,29 лв. Разпоредено е да се вземе под отчет и досъбиране начисления с решението размер на държавните вземания мито в размер на 3575.58 лв. и ДДС 7866.27 лв. В хода на административното производство е установено, че на 02.09.2019 г. в МП Пристанище Бургас-център Деа строй ООД е осъществило внос на стока, като е подадена митническа декларация MRN 19BG001007008727R1 за режим допускане за свободно обращение, с държава на изпращане/износ САЩ и държава на получаване България. Стоката е описана в декларацията по следния начин: стока 1 употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка: BMV, модел: 320XI; Цвят:черен; Обем: 2000; шаси: 4T1B11HK3KU840668, цена на стоката 5000 USD; стока 2 употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка: AUDI, модел: A6; Цвят:бял; Обем: 3000, цена на стоката 4500 USD стока 3 употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка: AUDI, модел: A8; Цвят:черен; Обем: 3000, цена на стоката 4000 USD. Към митническата декларация са приложени три броя LILL OF SALE, издадени от Expert Motor Group, за стока 1 на стойност 5000 щ.д.; за стока 2- 4500 щ.д. и за стока 3 на стойност 4000 щ.д. Приложена е и фактура за транспорт с обща стойност 1650щ.д., която е обща за всички стоки по МД. В рамките на осъществен последващ митнически контрол е установено, че за автомобили със същите характеристики и VIN на електронната страница https://autoauctions.io и https://en.bidfax.info е открита информация за обявена продажна цена на аукцион статус продадена за стока 1 в размер на 11 650 щ.д., стока 2 в размер на 11750 щ.д. и за стока 3 -10400 щ.д. Във връзка с установеното у митническите органи са възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, като на основание чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 от дружеството са изискани доказателства в подкрепа на декларираната стойност. Въпреки представени от вносителя документи в подкрепа декларираната митническа сума, митническите органи са възприели за реални сумите 11650 щ.д.;11750 щ.д. и 10400щ.д., като въз основа на тях са определили задълженията за довнасяне за ДДС и мито. При така установената фактическа обстановка и след извършена служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е формирал краен извод за основателност на жалбата. Изложени са правни съображения, според които оспорваното митническо решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата форма. За да отмени административния акт, съдът е приел, че е издаден в несъответствие с материалния закон, тъй като митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според мотивите на съда информацията от интернет сайта не се ползва с доказателствена сила, като органът е следвало да приложи вторичните способи за остойностяване. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. На първо място, правилно административният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи. В случая митническата администрация не се е справила с тази доказателствена тежест. Данните, извлечени от интернет сайтовете не са част от митническите информационни системи, нито са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила. В случая не е налице основание да се даде повече вяра на тези данни, отколкото на представените фактури за продажба. Второ, дори и да са налице основания за съмнение, че договорената цена не е реално заплатената, от това не следва автоматично извод, че реално заплатената е тази, която е посочена на https://autoauctions.io и https://en.bidfax.info. Митническите органи следваше да изложат мотиви относно приложимостта на вторичните методи по чл. 74 § 2 и § 3 от МКС. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими, митническият орган е определил митническа стойност отново по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, но възприемайки различна от декларираната от лицето стойност, поради което основателно е прието от съда, че е налице допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 30) страната е заплатила 1100 лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, заплатени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие и разписка (л. 31). Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,