Решение № 7737 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11588/2010 г.

Решение № 7737 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11588/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Бюлент Алтьок, гражданин на Република Турция, срещу решение № 2095 от 24.06.2010 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 2886/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Алтьок срещу заповед № ЗДМ-106 от 11.03.2010 г. на директора на дирекция "Миграция" в Министерството на вътрешните работи, с която му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната" за срок от десет години. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не обсъдил основното възражение на касатора относно продължителността на наложената принудителна мярка. Извършил обща преценка на законосъобразността на оспорения акт без да отчете, че неизлагането от органа на мотиви относно размера на мярката е в нарушение на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на общото събрание на съдиите на Върховния административен съд. Излага доводи за несъразмерността на наложената мярка в това число и с оглед присъединяването на България към Шенгенската информационна система. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Валерия Иларева. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Миграция" в Министерството на вътрешните работи, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите по делото и приложил закона. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че касаторът е осъден с влязла в сила присъда на две години и шест месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 280 от Наказателния кодекс (НК). Приел, че със заповед № ЗДМ-105 от 11.03.2010 г. му е наложена принудителна административна мярка "експулсиране". От правна страна съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемите материални и процесуални предпоставки. Приел, че срокът на мярката е определен въз основа на преценка на органа на вида на извършеното престъпление. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че касаторът е чужденец по смисъла на чл. 2 ЗЧРБ. Безспорно е също, че е осъден на лишаване от свобода за престъпление, което според националното законодателство се наказва с повече от три години лишаване от свобода по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ, редакция към процесния период). Не се спори, че престъплението е по чл. 280 НК, както и че наказанието е изтърпяно. Не се спори също, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, че са налице фактическите и правни основания за налагане на принудителната мярка. Спорът по делото е досежно законосъобразността на заповедта в частта относно продължителността на мярката - десет години. Касаторът счита, че определеният срок на мярката е непропорционален. Съгласно разпоредбата на чл. 42з, ал. 2 ЗЧРБ срокът на забраната за влизане в страната, наложена при наличие на основанията по чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ, е до пет години. Забраната може да е за срок, по-дълъг от пет години, когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или националната сигурност. Продължителността на мярката е съществен фактор за ефективността на предотвратяващия й характер. Именно поради това законодателят е определил максимум на продължителността й, но е оставил в дискрецията на органа, при наличието на значими причини - сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност, възможността да определи размер, по голям от пет години. Това органът прави като отчете всички релевантни обстоятелства от значение за конкретния случай. Съществуването на няколко законосъобразни решения досежно продължителността на мярката изисква органът да посочи мотивите, поради които приема конкретното решение или поне тези мотиви да могат да бъдат изведени от фактическите и правни основания на акта. Това дава възможност на съда от една страна, да извърши проверка за спазване на границите на оперативната самостоятелност, а от друга - да провери спазването на принципа на съразмерност на наложената мярка - чл. 6 АПК. В случая органът посочил, че причината за определения срок на мярката е характерът на извършеното от касатора престъпление - превеждане през границата на страната на лица, без разрешение на надлежните власти или с тяхно разрешение, но не през определените за това места. Видно е, че характерът на застрашената от поведението на касатора ценност - спазването на установения ред на влизане в страната на чужди граждани, съответства на предвиденото в закона изключение - заплаха за обществения ред. Т. е. дискрецията е упражнена в законовите рамки. Що се отнася до сериозността на заплахата то безспорно, преценката за това е в правомощието на органа. Вярно е, че органът не е изложил конкретно други мотиви, но първо, от доказателствата по делото е безспорно, че единствената причина за пребиваването на касатора на територията на страната е извършването на престъплението (други доказателства не се твърдят от касатора в т. ч. и в хода на настоящото съдебно производство), и второ, всички семейни, културни и социални връзки на касатора са само и единствено с държавата по произход. Следователно обстоятелствата, свързани с осъждането са тези, които показват лично поведение - конкретно и реално, представляващо сериозна опасност за обществения ред. Неоснователно е твърдението на касатора, че с включването на страната в Шенгенската информационна система на практика ще му бъде забранен достъпа до целия Европейски съюз, което прави мярката непропорционална. Преди всичко следва да се посочи, че Шенгенската информационна система е компесаторна мярка, инструмент за осъществяване на обща на държавите-членки политика в областта на граничния и полицейския контрол и сама по себе си тя нито утежнява, нито облекчава правния статус на касатора. Не информационната система, а поведението на касатора е това, което поражда твърдяните неблагоприятни последици. Членството на България в Европейския съюз и предстоящото цялостно включване в Шенгенската информационна система, е ноторно известен факт, който е следвало касаторът да отчете, преди да извърши престъплението, а не да твърди, че този факт се явява отегчаващо обстоятелство, което нито органът, нито съдът отчели при определяне на продължителността на мярка. Видно от изложеното инвокираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните досежно продължителността на наложената мярка факти и приложил материалния закон. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд