Решение № 15723 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10983/2009 г.

Решение № 15723 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10983/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 980 от 08.06.2009 г., постановено по адм. д. № 3030/2008 г. Административен съд гр. Варна е обявил нищожността на заповед № РД-09-1351/29.10.2008 г. на директора на РЗОК - гр. Варна, с която е наложена финансова неустойка в размер общо на 15120 лв. за констатирани нарушения по клинични пътеки от Болничната база за активно лечение гр. Варна при Военномедицинска академия. Срещу това решение е подадена касационна жалба от д-р Марио Иванов Щилиянов, в качеството на директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна. Развиват се съображения за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а разгледана по същество, същата е неоснователна. В мотивите на обжалваното решение подробно и обосновано е изложено становището на съда за нищожност на оспорения административен акт. Решението е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с константната практика на Върховния административен съд съобразно цитираното Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. постановено по дело № ТД-4/2002 г. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че цитираното тълкувателно решение е неотносимо към случая, както и твърдението, че заместникът черпи права от длъжностната си характеристика и не е необходимо делегиране на правомощия. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. Изследвайки въпроса за делегирането на правомощия, необходимо е да се подчертае неговото принципно различие с други, сходни институти на административното и гражданското право: упражняването на правомощия при заместване и упълномощаването. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Поради това е необходимо и съставянето на конкретна писмена заповед, в която да бъде отразен периода на заместване и лицето, на което се предоставя упражняването на правомощията за този период. При липсата на такива доказателства, правилно първоинстанционният съд е прогласил издадената заповед за нищожна. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е съобразено с материалноправните и процесуалните норми. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,