Решение № 2072 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5558/2023 г.

Община Казанлък е подала касационна жалба срещу решение 12/18.01.2023 г. по адм. дело 114/2022 г. по описа на Административния съд-Стара Загора в частта, в която е осъдена да заплати на А. Керанов обезщетение в размер на 66 800 лева за имуществени вреди, причинени от оттеглената заповед 2073/28.12.2016г. на кмета на община Казанлък, представляващи изтеклата за времето от 02.06.2017г. до 18.02.2022 г. законна лихва върху сумата 139 560 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 18.02.2022г. до окончателното изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъдят разноски. Решението се обжалва и от А. Керанов в частта, в която са отхвърлени предявените от него срещу Община Казанлък искове: иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 139 560 лева за имуществена вреда, причинена от незаконосъобразно фактическо бездействие на кмета на община Казанлък за възстановяване на внесения от него депозит за участие в търг, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2022 г.; иск за сумата 4070, 83 лева, представляваща изтеклата върху главницата 139 560 лева за времето от 06.11.2021г. до 18.02.2022г. законна лихва ; иск за заплащане на обезщетение за имуществена вреда, представляващи изтеклата законна лихва върху сумата 139 560 лева за времето от 02.06.2017г. до 18.02.2022 г., в частта за разликата над присъдения размер от 66 800 лева до пълния предявен размер от 68 777 лева, както и в частта на исковата претенция за периода 28.12.2016г. - 02.06.2017г. Поискана е отмяната на решението в тези части с постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени и да се присъдят разноски. А. Керанов е подал касационна жалба и срещу решение 129/20.04.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановено по същото дело, с което е оставен без разглеждане предявения от него срещу Община Казанлък иск по чл.128, ал.2 АПК да се признае за установено, че ищецът има право на възстановяване на сумата 139 560 лева, представляваща платен депозит за участие в публичен търг с тайно наддаване, внесен на 17.05.2016 г. Поискана е отмяната на решението за поправка на очевидна фактическа грешка и постановяването на друго, с което да се уважи предявения установителен иск. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решение 12/18.01.2023 г. е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, в която не е изяснено дали вредите произтичат от административни актове или от фактически действия или бездействия. По втората касационна жалба прокурорът е дал заключение, че решението, с което установителният иск е оставен без разглеждане, е неправилно. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на обжалваните решения, прие следното: Производството е образувано по исковата молба на А. Керанов, с което е предявил срещу Община Казанлък: иск за заплащане на обезщетение в размер на 139 560 лева за имуществена вреда, причинена от незаконосъобразно бездействие на кмета на община Казанлък след датата 5.11.2021 г. да възстанови внесената от ищеца на 17.05.2015 г. депозитна вноска от 139 560 лева; иск за сумата 4070, 83 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за периода 06.11.2021г. - 18.02.2022г., заедно със законната лихва от 18.02.2021 г.; иск за сумата 68 777 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи изтеклата върху тази сума законна лихва за времето от датата на издаване на първата заповед - 28.12.2016г. до датата 05.11.2021г., когато е отменена третата заповед, причинени от незаконосъобразните заповед 2073/28.12.2016г., заповед 2030/14.12.2018г. и заповед 2126/16.12.2020г. на кмета на община Казанлък, вследствие на които ищецът бил лишен от възможността да използва внесената като депозит сума от 139 560 лева. С молба от 5.12.2022 г. ищецът е направил изменение на първия от предявените искове за сумата 139 560 лева, като е поискал искът да се разгледа като установителен и да се приеме за установено, че А. Керанов има към Община Казанлък парично вземане на стойност 139 560 лева, представляващо внесената от него и подлежаща на възстановяване депозитна вноска за участие в публичен търг. Със същата молба ищецът е заявил, че при условията на чл.214, ал.2 ГПК претендира законната лихва върху сумата 68 777 лева, считано от предявяването на иска. С определение от 05.12.2022 г. административният съд приел за разглеждане искането за заплащане на законната лихва върху главницата от 68 777 лева, считано от датата на исковата молба. Относно искането за предявяване на установителен вместо осъдителен иск за сумата 139 560 лева съдът обявил, че установителният иск е предявен алтернативно и по него ще се произнесе с крайния съдебен акт. Административният съд установил, че А. Керанов взел участие в обявения от Община Казанлък публичен търг с тайно наддаване за продажба на имоти, частна общинска собственост два самостоятелни обекта за офиси, находящи се в сграда, построена в поземлен имот 35167.502.5990, заедно с 63/364кв.м. идеални части от поземлен имот 35167.502.5990 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Казанлък. На 17.05.2016г. ищецът подал заявление за участие в търга с оферта за цена на имота от 300 000 лева и внесъл депозит от 139 560 лева. Той бил единствения участник в търга, проведен на 18.05.2016г. На 25.05.2016г. кметът на община Казанлък издал заповед 782/25.05.2016г., с която на основание чл. 90 ал.1 от Наредба 15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, обявил А. Керанов за спечелил участник, който следвало в 14-дневен срок от влизането в сила на заповедта да сключи договор за покупко-продажба. На 14.06.2014г., преди да му бъде връчена заповед 782/25.05.2016г., А. Керанов подал заявление, че се отказва от участие в търга и иска да му бъде възстановен внесения депозит. Като причина за отказа ищецът посочил липсата на информация в тръжната документация, че има вписана искова молба, подадена от трети лица срещу Община Казанлък с искане за обявяване нищожността на договор от 1994г., с който Община Казанлък удостоверява правото си на собственост върху обявените за продажба помещения. След връчването на заповед 782/25.05.2016г. на кмета на община Казанлък А. Керанов подал жалба срещу нея. Жалбата му била отхвърлена с решение 332/05.12. 2017 г. по адм. дело 309/2016г. по описа на Административния съд-Стара Загора, влязло в сила на 26.11.2018г. Административният съд изложил мотиви, че с влизане в сила на решението, с което жалбата на ищеца срещу заповед 782/25.05.2016г. била отхвърлена, е възникнало задължението му да плати цената в срока по чл.91, ал.4 от Наредба 15. Заповедта за обявяване на участника, спечелил търга, не била с предварително изпълнение, поради което ищецът бил задължен да плати цената след датата 26.11.2018г., когато актът влязъл в сила. Преди тази дата отказът на участника, обявен за спечелил търга, не се санкционирал със загуба на депозита, на основание чл.91, ал.4 от наредбата. Основание за задържане на депозита на участника, спечелил търга, в периода от издаването на заповедта на 25.05.2016г. до влизането й в сила на 26.11.2018г., била разпоредбата на чл.92, ал.2 от наредбата, на която обаче кметът на община Казанлък не се позовал. Съгласно чл. 92, ал.2 от наредбата депозитите на участниците, които не са спечелили търга и не са упражнили правото си на жалба в срок, се освобождават не по-късно от 7-дни след изтичане на срока за обжалване, освен депозита на обявения за спечелил търга, който се задържа като гаранция за изпълнение на възникналото, макар и неизискуемо, задължение за плащане на цената. По заявлението на А. Керанов от 14.06.2016г. кметът на община Казанлък издал заповед 2073/28.12.2016г., с която отказал да върне депозита, позовавайки се на заповед 782/25.05.2016г. А. Керанов обжалвал заповедта. В хода на производството по адм. дело 58/2017г. по описа на Административния съд-Стара Загора кметът на община Казанлък оттеглил заповед 2073/28.12.2016г. и производството по делото било прекратено. Съдът приел, че тази заповед е постановена при липса на основание, тъй като правото на общината да придобие сумата на депозита не съществувало нито към 14.06.2016г., когато било направено искането за връщане на депозита, нито към 28.12.2016г. , защото заповед 782/25.05.2016г., от която възниквало задължението, влязла в сила на 26.11.2018г. С оттеглянето на заповед 2073/28.12.2016г. за задържане на депозита, извършено на 02.06.2017г., по аргумент от чл.156, ал.3 АПК, настъпил същият правен ефект като този на отмяната й. Последица от това било, че ответната страна изпаднала в забава, тъй като не било възстановено положението, съществувало преди издаването на заповедта. Впоследствие кметът на община Казанлък издал заповед 2030/14.12.2018г., с която отново разпоредил задържането на депозита. Тази заповед била отменена като незаконосъобразна като издадена в нарушение на чл.156, ал.3 АПК с решение 13968/11.11.2020г по адм.д.1259/2020г. по описа на Върховния административен съд. Въз основа на същите обстоятелства кметът на община Казанлък издал заповед 2126/16.12.2020г. И тази заповед била отменена с решение 252/23.06.2021г. по адм. дело 10/2021г по описа на Административния съд-Стара Загора, влязло в сила на 5.11.2021г. Според изложеното от административния съд, издаването на заповедите от 14.12.2018г. и 16.12.2020г., възпроизвеждащи съдържанието на първия акт, отменени със съдебни решения като постановени в нарушение на забраната по чл.156, ал.3 АПК, не довело до настъпването на различни последици от тези, настъпили с издаването на заповед 2073/28.12.2016г. Ищецът понесъл имуществена вреда в размер на 139 560 лева като пряка и непосредствена последица от издаването на първата незаконосъобразна заповед за задържане на депозита, оттеглена на 02.06.2017г. Фактическото действие по задържане на депозита било в изпълнение на незаконосъобразния акт от 28.12.2016г. Задържането на депозита, продължило и след внасяне на исковата молба до приключване на устните състезание, сочело на основание за осъждането на ответника за сумата 139 560 лева, ведно с обезщетение в размер на законната лихва, считано от момента на забавата до датата на исковата молба. Ищецът обаче претендирал заплащането на сумата поради незаконосъобразно бездействие вместо поради незаконосъобразната заповед 2073/28.12.2016г. Тъй като съдът не можел да се произнесе на основание, което не се сочело в исковата молба, искът следвало да бъде отхвърлен. Диспозитивното начало на исковия процес отричало възможността съдът да подмени фактите, посочени като основание за предявяване на иска за обезщетение. Административният съд счел за частично основателен втория от предявените искове. Общината дължала обезщетение за пропуснати ползи, причинени от незаконно задържаната в изпълнение на заповед 2073/28.12.2016г. парична сума от 139 560 лева. Ответникът бил в забава от момента на завършване на фактическия състав по чл.1 ал.1 ЗОДОВ или от отмяната на незаконосъобразния акт. С оттеглянето на акта било унищожено основанието за неговото издаване. Оттеглянето имало аналогичен правен ефект на този на прекратяването на незаконосъобразното действие или извършването на дължимото действие, когато ставало дума за незаконосъобразно бездействие. Лишаването на ищеца от възможността да ползва паричните си средства след 02.06.2017г., задържани съобразно оттегленото разпореждане от 28.12.2016г., водело до пропускането на ползи в размер на сумата 66 800 лева, представляваща изтеклата законна лихва върху задържания депозит от 139 560 лева за времето от 02.06.2017г. до 18.02.2022г. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения от А. Керанов срещу Община Казанлък иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 139 560 лева за имуществена вреда, причинена от незаконосъобразно фактическо бездействие на кмета на общината за възстановяване на депозит в размер на 139 560 лева, както и иска за изтеклата за периода 6.11.2021 г. - 18.02.2022 г. лихва за забава в размер на 4070, 83 лева и законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2022г. до окончателното й изплащане. Съдът осъдил Община Казанлък да заплати на А. Керанов сумата 66 800 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за времето от 02.06.2017г. до 18.02.2022г., причинени от оттеглената заповед 2073/28.12.2016г. на кмета на община Казанлък за задържането на депозита от 139 560 лева, ведно със законната лихва върху сумата 66 800 лева от датата на исковата молба - 18.02.2022г. до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 68 777 лева и за времето от 28.12.2016г. до 02.06.2017г. искът бил отхвърлен. Касационната инстанция намира, че решението не е недопустимо поради нередовност на исковата молба. В молбата са изложени обстоятелствата, на които почиват предявените искове, ясно са формулирани отделните искови претенции, което поражда задължението на съда да разгледа спора по същество. Решението е неправилно в частта, в която Община Казанлък е осъдена да заплати на А. Керанов сумата 66 800 лева ведно със законната лихва. В нарушение на материалния закон и на логическите правила административният съд е присъдил обезщетение в размер на законната лихва, изтекла върху главницата от 139 560 лева в периода 02.06.2017 г. 18.02.2022 г., при положение, че е отхвърлил иска за заплащане на главницата. Изложените от съда мотиви относно исковата претенция за главницата, според които Община Казанлък дължи на ищеца сумата 139 560 лева, но тя не можела да бъде присъдена, тъй като искът не бил предявен на точното правно основание, не обуславят уважаването на иска за изтеклата за съответния период законна лихва. Първоинстанционният съд е трябвало да прецени, че отхвърлянето на иска за главницата води до отхвърлянето и на иска, с който се претендира мораторна лихва. Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Задължението за заплащане на лихва е вторично и няма как да бъде признато при положение, че с решението не е признато задължение на ответника за заплащане на главницата. Съображенията на административния съд, с оглед на които е отхвърлен иска за главницата от 139 560 лева, нямат самостоятелно правно значение и не могат да бъдат отнесени към преценката му за дължимост на мораторна лихва. Съдът е следвало да съобрази, че правоустановяващо действие има решението, изразено в диспозитива на съдебния акт, а не неговите мотиви. Административният съд не е съобразил и чл.10, ал.2 ЗЗД като е присъдил лихва върху лихва, каквато не се дължи. Поради допуснатото нарушение на материалния закон решението следва да се отмени в тази част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. Отхвърлянето на иска за сумата 139 560 лева е правилно като резултат, но не по съображенията, които са ръководили първоинстанционния съд. Мотивите на съда за отхвърлянето на иска за сумата 139 560 лева, според които претенцията би била уважена, ако е била поддържана на основание незаконосъобразен административен акт, не се споделят от касационната инстанция. Точният прочит на исковата молба сочи, че ищецът поддържа наличието на вреда от постановените от кмета на община Казанлък три незаконосъобразни акта, с които се отказва връщане на внесения депозит, и от фактическото бездействие за възстановяването на сумата в изпълнение на съдебните решения. В действителност не може да се приеме, че причина за намаляване на имуществото на ищеца със сумата 139 560 лева са постановените от кмета на община Казанлък откази за връщане на внесения депозит. С оглед установените фактически обстоятелства исковата сума не може да се интерпретира като имуществена вреда, настъпила от незаконна административна дейност. Преценката на основателността на предявените искове съобразно нормативния състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ води до заключение, че оттеглената заповед 2073/28.12.2016г. на кмета на община Казанлък и отменените от съда заповед 2030/14.12.2018г. на кмета на община Казанлък и заповед 2126/16.12.2020г. на кмета на община Казанлък не биха могли да причинят твърдяната от ищеца имуществена вреда, при положение, че депозитът е внесен доброволно от ищеца за участие в търга и се задържа от Община Казанлък по силата на друг, влязъл в сила, административен акт. Съгласно чл.8, ал.4 от Закона за общинската собственост предоставянето под наем и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост се извършват чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено друго. Условията и редът за провеждането на търговете и конкурсите се определят от общинския съвет в наредбата по ал. 2. В случая са приложими разпоредбите на приетата с решение 276/24.09.2009 г. на Общинския съвет-Казанлък Наредба 15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Със заповед 782/25.05.2016г. на кмета на община Казанлък, на основание чл.90 ал.1 от Наредба 15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, А. Керанов е обявен за спечелил търга участник, който в 14-дневен срок от влизането в сила на заповедта трябва да сключи договор за покупко-продажба. Тази заповед е влязла в сила, което поражда задължение за ищеца да сключи договор за продажбата на общински имот. Съгласно чл.91 от Наредба 15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, кметът на общината сключва в 14-дневен срок от датата на влизане в сила на заповедта в сила договор със спечелилия търга при продажба или отдаване под наем на общински имот. Неявяването на спечелилия търга в този срок се счита за отказ и депозитната му вноска остава в полза на общината. А. Керанов е заявил отказ от участие след като търгът вече е завършил. Макар че към този момент задължението му да сключи договор за покупко-продажба още да не е възникнало, отказът му не поражда сочените в исковата молба правни последици. Според приетите нормативни правила депозитът обезпечава участието в търга и се връща на участниците, които не са спечелили. В случая отказът на участника в търга е направен след издаването на заповед 782/25.05.2016г. на кмета на община Казанлък, с която А. Керанов е обявен за участник, спечелил търга. Подадената срещу тази заповед жалба е била отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, с което е потвърдена законосъобразността на проведения търг и задължението на участника да придобие имота като заплати обявената цена. Отказът на А. Керанов би имал значение, ако търгът беше отменен като незаконосъобразен, но не и при положение, че съдът е преценил като законосъобразни съставляващите процедурата на търга актове и действия, с които се свързват предвидените в наредбата на общинския съвет правни последици. Не съществува и твърдяната от ищеца правна пречка за придобиването на имота, при положение, че съдебният спор относно собствеността на обявения на търг имот е приключил в полза на Община Казанлък, което е посочено в мотивите на решение 332/05.12. 2017 г. по адм. дело 309/2016г. по описа на Административния съд-Стара Загора. Незаконосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че депозитът на ищеца следвало да бъде върнат, тъй като към момента, в който той направил такова искане, не било възникнало задължението му за заплащане на цената. Съдът не е направил разграничение между правните последици, които се свързват с издаването на заповедта, и тези, които настъпват след влизането й в сила. Издаденият административен акт подлежи на изпълнение след влизането му в сила, но поражда действие от момента на издаването му. Волеизявлението на органа, с което ищецът е обявен за спечелил търга, е направено на датата на заповедта. С издаването на тази заповед приключва тръжната процедура, поради което последващо направеното изявление на ищеца, че се отказва от участие в нея, не би могло да има правно значение. Направената от първоинстанционния съд преценка не отчита и разпоредбата на чл.91 от Наредба 15, която дава право на задържане на депозита, ако кандидатът не се яви в 14-дневен срок и не сключи договор, считано от влизане в сила на заповедта. Към момента на приключване на устните състезания по делото А. Керанов не е изпълнил това условие, което означава, че внесеният от него депозит не подлежи на връщане, съответно, не може да бъде присъден под формата на обезщетение за имуществена вреда. С оглед отсъствието на предпоставките на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение, не се дължат и лихви за забавено плащане за исковите периоди. При отсъствието на на касационни основания решение 12/18.01.2023 г. е правилно в отхвърлителната му част и следва да се остави в сила. С оглед произнасянето на касационната инстанция относно присъдената на А. Керанов сума от 66 800 лева решението следва да се отмени и в частта за присъдените разноски в размер на 1493, 80 лева. Неоснователна е и втората касационна жалба, подадена от А. Керанов срещу решение 129/20.04.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка. Административният съд законосъобразно е оставил без разглеждане установителния иск по чл.128, ал.2 АПК. Условие за допустимост на иска по чл.128, ал.2 АПК е ищецът да има интерес о и да не разполага с друг ред за защита. Очевидно, при възможност да предяви осъдителен иск, ищецът няма интерес да предяви установителен иск, основан на същите обстоятелства. В случая няма и алтернативно съединяване на искове, както поддържа ищецът. При алтернативното съединяване съдът избира по кой от предявените искове да се произнесе. Административният съд се е произнесъл по осъдителния иск и произнасянето му по установителния иск не е допустимо. Поради това решение 129/20.04.2023 г. следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на Община Казанлък следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение и 12, 50 лева държавна такса за производството. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд