Решение № 8265 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12949/2010 г.

Решение № 8265 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12949/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Георги Стоилов Лисичков от гр. Стара Загора против решение № 183 от 29.06.2010 г. по адм. дело № 174/2010 г. на Административен съд - Стара Загора, IV състав, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за заверка на регистрационна карта на земеделски производител по реда на чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, обективиран в писмо изх. № 951 от 30.03.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че подаването на заявление за заверяване на картата му на земеделски производител след срока по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3, не го лишава от право на заверка, а само го лишава от правата по чл. 6 от същата. Подробни доводи излага в писмена защита. Моли, да се отмени обжалваното решение, както и отказът на административния орган. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Стара Загора редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че съгласно чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 3/29.01.99 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, регистрираните земеделски производители представят всяка година в срок до 25 март актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри, като по представената информация ОД "Земеделие" заверява анкетната карта на земеделския производител за срок до 25 март на следващата година. Излага, че срокът е преклузивен и с пропускането му се преклудира възможността за осъществяване на това право и се погасява правото да бъде извършена заверка на регистрационната карта за съответната стопанска година. Смята, че в случая липсата на регистрация на земеделския производител за стопанската 2009/2010 г. не води до отписването му от регистъра на земеделските производители, но е основание за прилагане на санкцията по чл. 5, ал. 4, вр. чл. 6 от Наредбата - лишаване на земеделския производител от възможността за финансово подпомагане от ДФ "Земеделие" и от други източници, както и да получава безплатни съвети и информация от Националната служба за съвети в земеделието, за срока до извършване на заверката на регистрационната карта за следващата година. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 183 от 29.06.2010 г. по адм. дело № 174/2010 г. на Административен съд - Стара Загора, IV състав, е отхвърлена жалбата на Георги Стоилов Лисичков против отказ за заверка на регистрационна карта на земеделски производител по реда на чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, обективиран в писмо изх. № 951 от 30.03.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Стара Загора. Съдът е приел, че срокът по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 е преклузивен и с изтичането му се погасява правото да бъде извършена заверка на регистрационната карта за съответната стопанска година, както и че това няма за последица отписване от регистъра, но е основание за прилагане на санкция по чл. 5, ал. 4, във връзка с чл. 6 от Наредба № 3. Обжалваното решение е правилно. Административният съд е установил фактическите обстоятелства, както и липсата на спор по отношение извършените действия от жалбоподателя във връзка със заверка на регистрационна карта като земеделски производител, поради което в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав ги приема за обективни. Законосъобразни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че след като жалбоподателят не е спазил срока по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители и не е подал заявление с приложени анкетна карта и анкетни формуляри до 25 март, за него е преклудирано правото за извършване на административна услуга - заверка на регистрационна карта като земеделски производител за текущата година. Съдът правилно е обсъдил характера на обжалвания отказ извършен с писмо изх. № 951 от 30.03.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Стара Загора в съответствие с § 1, т. 2, б. "в" от ДР на АПК и съобразяване § 8 от ПЗР на АПК. Регистрацията на земеделските производители е предвидена с чл. 7 и чл. 10, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, като е възложено на министъра на земеделието и храните издаване на наредба относно прилагането им - § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители е предвиден реда за регистрация на земеделските производител, съгласно който се извършва ежегодно заверяване на регистрационните карти на вече регистрираните земеделски производители. В съответствие с чл. 5, ал. 3 и чл. 11 от Наредба № 3 заверката на регистрационните карти на вече регистрираните земеделски производители е обвързана със срок за подаване на заявление до 25 март на текущата година, който срок е преклузивен, с оглед упражняване правото за заверка на регистрационната карта, въз основа на което могат да се упражнят права по чл. 6 от Наредбата. Правилно административният съд е приел, че срокът е преклузивен и неспазването му преклудира възможността за извършване на административната услуга за заверка на регистрационната карта и загуба на правата по чл. 6, във връзка с чл. 5, ал. 4 от Наредба № 3. Извършването на заверка на регистрационна карта при подадена анкетна карта след 25 март на текущата година би създало предпоставки за упражняване на правата по чл. 6, при изричната забрана на материалноправната разпоредба на чл. 5, ал. 4 от Наредба № 3. Неоснователни в тази връзка са доводите на касатора, че следва да се извърши заверка на регистрационната карта, но той няма да се ползва от правата по чл. 6. Земеделският производител не губи качеството си на земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗСПЗЗ, освен ако не са налице предпоставките за отписване от регистъра в съответствие с чл. 11, ал. 6 (по искане на земеделския производител) или ал. 8 (служебно от административния орган) от Наредба № 3. В случая административният орган правилно е приложил чл. 5, ал. 3 и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 3 с отказа да извърши заверка, поради и което административният съд е постановил законосъобразно решение. Предвид на изложените съображения и с оглед проверката на решението по чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,