Решение № 2051 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11002/2009 г.

Решение № 2051 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11002/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД на НАП гр. Варна, чрез пълномощника юрисконсулт Тодорка Александрова, против решение № 1153/29.06.2009 г., постановено по адм. дело № 1203/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 9-796/09.04.2009 г., издадена от директора на ТД на НАП гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е отменил заповедта, след като е приел за безспорно, че нарушението е извършено. Поради това, че в чл. 60, ал. 1 АПК не е определено кои държавни или обществени интереси са обособено важни, преценката е предоставена на административно наказващия орган. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против заповедта. Ответникът по касационната жалба - "Крас-93" ЕООД - гр. Белослав, представлявано от управителя Стоян Стоянов, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата, чрез пълномощника адв. Ст. Попов, се излагат подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 9-796/9.04.2009 г., издадена от директора на ТД на НАП гр. Варна, с която на "Крас - 93" ЕООД - гр. Белослав, на основание чл. 186 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" и "забрана достъпа до търговския обект", представляващ павилион, находящ се в гр. Белослав в двора на СОУ "Св. Св. Кирил и Методий", стопанисван от жалбоподателя, за срок от един месец. Решението е поправено за очевидна фактическа грешка относно номера на заповедта, с решение № 1299/20.07.2009 г. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че при извършена проверка от органи по приходите на стопанисвания от "Крас-93" ЕООД търговски обект на посочения адрес е установено, че търговецът осъществява дейност в обекта от 1.02.2009 г. без за изпълни задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство от датата на започване на дейността. За резултатите от проверката е съставен протокол от 19.02.2009 г. и АУАН № 0099547/24.02.2009 г.; на 9.04.2009 г. административно-наказващият орган е приел, че се установява извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118 ЗДДС. Поради това и на основание чл. 23 ЗАНН за защита на обществените интереси и изпълнение целите на закона, е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ. Съдът е посочил, че налагането на административно наказание по чл. 185, ал. 1 ЗДДС е различно от прилагането на ПАМ по чл. 186 ЗДДС и заповедта за налагане на ПАМ представлява отделен индивидуален административен акт, който следва да отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Продължителността на наложената ПАМ следва да е обоснована с конкретните фактически основания, наложили именно определения от органа срок, а в обжалваната заповед не са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи максимално допустимия по закона срок за действие на мярката. Липсата на мотиви в тази част лишава съда от възможността да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 145, т. 5 АПК. Съдът е приел, че допуснатото нарушение е съществено и е достатъчно основание за отмяна на заповедта. В подкрепа на изложените доводи се е позовал на практика на ВАС по сходни казуси. Същевременно съдът е посочил, че наложената ПАМ не е съобразена с целта на закона, тъй като по делото е установено, че проверяваното лице е въвело в експлоатация ЕКАФП в обекта по-късно в деня на проверката. Следователно, противоправното поведение на субекта е преустановено още преди налагането на ПАМ, поради което налагането на максималния предвиден срок на ПАМ както и самата ПАМ се явява несъобразен с целта на закона, което обуславя нейната незаконосъобразност. Така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по - горе. Правилни са също изводите, че е извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118 ЗДДС, изразяващо се в упражняване на дейност в търговски обект без да е монтирано и въведено в експлоатация по надлежния ред фискално устройство. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС посоченото нарушение представлява основание за налагане на ПАМ - запечатване на търговски обект, а според чл. 187, ал. 1 ЗДДС се налага и забрана достъпа до търговски обект. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса дали липсата на мотиви в обжалваната заповед за налагане на ПАМ, включително относно продължителността на наложената мярка, представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което обуславя незаконосъобразност на заповедта. Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд са правилни и се споделят от настоящия състав. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил максималния срок, посочен в закона. Като не е направил това административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Правилен е също изводът на съда, че налагането на максималния срок на ПАМ, както и самото й налагане не съответстват на целта на закона да бъде преустановено противоправното поведение, тъй като още преди издаване на обжалваната заповед в търговския обект е било въведено фискално устройство. Предвид изложеното, обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административно производствени правила относно съдържанието й, както и при несъответствие с целта на закона. Като е достигнал до същия извод и е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение