Решение № 7790 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5623/2017 г.

Решение № 7790 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5623/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бореалис Л. А. Т ГмбХ"-дружество, учредено в Австрия, със седалище и адрес на управление, гр. Л., С.-П.-Щ.,Австрия, представлявано от прокуристите, чрез пълномощниците адв. Евтимов и адв. Михайлова, против Решение № 2033/27.03.2017 г. постановено по адм. д. № 12835/20016 г. по описа на Административен съд-С.-град. П. доводи за необоснованост на решението, като се твърди, че АССГ неправилно е приел, че са налице условията за извършване на служебна регистрация по реда на чл. 10, ал. 1 от Закона за регистър Булстат (ЗРБ). Допуснато е смесване на разпоредбите на закона приложими при различините видове регистрации-служебна и такава по искане на съответното лице. Не е съобразено, че въпреки разпоредбата на чл. 10, ал. 1, от закона според която длъжностнвите лица от АВ действат при условията на обвързана компепетност, те не са безусловно задължени да извършват вписването въз основа на искането на НАП. Съдът не е отчел, че служебно вписване може да се извърши, само ако органите по приходите са удостоверили пред тях, че съответнотно чуждестранно лице е формирало място на стопанска дейност ( МСД) по смисъла на § 1, т. 5 от ДР към ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, и в случай, че в международен договр, по който страна е България и който е приложим при облагането в страната на чуждестрантото лице не е предвидена друга уредба на МСД. Излагат се подробни доводи за допуснати нарушения на материалния закон, като се обобщава, че всички те водят до неправилност на обжалваното решение и се иска неговата отмяна изцяло. Отвентикът - ИД на Агенцията по вписванията, редовно призован не се представлява. В писмено становище приложено по делото, счита касационната жалба за неоснователа. Твърди се, че в случая е налице вписване на субект по чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗРБ - чуждестранен субект с място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ДОПК в РБ, като длъжностните лица на агенцията са изпълнили задълженията си за служебно вписване по силата на чл. 10, ал. 1 от закона, при спазване на процедурните изискванияю за служебно вписване. Представителят на Върховната административна прокуратура, също подържа становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че в случая противно на твърдяното от касатора е обоснован изводът на съда, че административния орган е действал при условията на обвързана компететност в хипотезата на чл. 10, ал. 1 от Закона за регистър БУЛСТАТ. Върлховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид, доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Фактическата обстановка по делото е правилно установена и направените правни изводи съответстват на събраните по делото доказателства. С обжалваното решение състав на Административния съд-С. - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Бореалис Л. А. Т. ГмбХ", дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Австрия, регистрирано в търговския регистър на Облстния съд в Линц под № 257746р, със седалище и адрес на управление: С.-П. -Щрасе 25,4021 Линц, Австрия и представлявано в настоящото съдебно производство чрез пълномощниците адв. Матеева и адв. Михайлова против АКТ на ИД на Агенцията по вписвания, обективиран в писмо изх. № 94-02-118/06.12.2016 г., с който са потвърдени акта и действията на длъжностните лица от Агенцията по вписвания извършили служебно вписване в регистър БУЛСТАД на дружеството под ЕИК*********. Съдът е приел, че Законът за регистър БУЛСТАт - (ЗРБ), съдържа подробна и ясна регламентация за реда и начина за единната регистрация в БУЛСТАД. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 3 от закона са изчерпателно изборени субектите, които подлежат на вписване, като им е вменено задължение да инициират такова производство. Изключение от това правило е въведено в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от закона, по силата на която в регистъра се вписват служебно обстоятелства за изброените лица в чл. 3 по искане на Националния осигуритерлен институт или на орган по приходите. В конкретния случай производството е образувано по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗРБ по искане на орган по приходите. При постановяване на решението съдът е преценил, че са налице условията на посочената законова разпоредба, още повече че в този случай, органът по регистрация действа при условията на обвързана компететност - налице е било надлежно сезиране от НАП - ТДА С., установено е, че дружеството извършва стопанска дейност на територията на РБ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 5 ЗКПО. С оглед на установеното по делото, Върховният административен съд, споделя изцяло направените правни изводи от първоинстанционния съд. Основните доводи, на касатора са свързани с правилното прилагане на материалния закон, каквито доводи са правени и в първоинстанционния съд и същите са обсъдени подробвно, като са изложени и мотиви. Обоснован е изводът на съда, че административният орган е действал в условията на обвързана компетентност в хипотезата на чл. 10, ал. 1 от Закон за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ). Органът по регистрация е бил сезиран с искане от ТД НАП С. относно чуждестранно дружество, което е формирало място на стопанска дейност (МСД) на територията на РБ по смисъла на § 1, т. 2 от ДРЗКПО. Приложени са били доказателства, установяващи задължението за вписване, а именно договори, сключени от дружеството в гр. Р. за наемане на складове, извършване на услуги по съхранение, на товаро-разтоварна дейност и др. Агенция по вписванията е задължена да приеме фактите на извършената проверка от ТД НАП, отразени в удостоверителния документ, какъвто представлява искането по чл. 10, ал. 1 от ЗРБ. Тя няма по закон задължение да извършва проверка на фактите и обстоятелствата отразени в искането по чл. 10, ал. 1 от ЗРБ, а именно дали действително удостоверява МСД, предвид възраженията в касационнта жалба. Както се посочи служителя по регистрация на АВ, няма такива провомощия по ЗРБ. Рамките на проверката която следва да извърши е определена от самия закон, и тя е свързана с представянето на посочените в чл. 10, ал. 1 от закона документи установяващи задължението за вписване. Ето защо възраженията на касатора че не е формирано МСД в РБ са неотносими към производството, тъй като касаят действия на ТД НАП, а не на Агенция по вписванията. В заключение, като неоснователни следва да се приемат и доводите за допуснато нарушение при определяне на датата на регистрация. Правилно е генерирана датата за определяне на регистрацията - датата на вписване в регистър БУЛСТАТ, а не датата на възникване на задължението за вписване. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение