Решение № 198 от 1.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4381/2013 г.

Решение № 198 от 1.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4381/2013 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба от В. И. Г. и Б. Н. Банкова вх. № 851 от 15.02.2013 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Врачанския окръжен съд № 505 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 658/2012 г., с което е уважен предявеният срещу тях иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. С молбата за отмяна е представена заповед № ДК-02-СЗР 175 от 22.11.2012 г. на Началника на РДНСК - Северозападен район за прекратяване на образуваното административно производство по чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на строеж "Двуетажна сграда" в УПИ I-105 кв. 12 в [населено място], [община], Област В. и писмо от 26.11.2012 г., с което тази заповед се съобщава на В. Г. Молителите поддържат, че е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Спрямо датата на издаването на заповедта на началника на РДНСК, тримесечният срок по чл. 305, ал. 1 ГПК за сезиране на Върховния касационен съд е спазен и молбата за отмяна е процесуално допустима. Ответницата М. А. К. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че молбата е неоснователна, защото основание за подаването й са факти, които са настъпили след влизане в сила на решението, предмет на отмяната. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С влезлите в сила: решение на Врачанския окръжен съд и потвърденото с него решение на Районния съд [населено място] № 251 от 25.07.2012 г. по гр. д. № 270/2012 г., е признато на основание чл. 33, ал. 2 ЗС по иска на М. А. К., Н. Х. С. и А. Х. Н. правото им на изкупуване на 720/920 ид. ч. от УПИ I п № 105 кв. 12 по плана на [населено място], [община], целият от 920 кв. м., заедно с намиращите се в имота две жилищни сгради, плевня и кошара, продадени с нот. акт № 183 от 29.12.2011 г. на нотариус Х. А. Прието е, че при наличие на съсобственост върху мястото, продажбата на притежаваната от съсобствениците идеална част следва да се извърши след като бъде предложено на другите съсобственици да я изкупят при същите условия, което изискване по настоящото дело не е било спазено. По основното възражение на ответниците за съществуване на хоризонтална етажна собственост и неприложимост на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС въззивният съд е изложил съображения, че за новопостроената трета жилищна сграда в имота от наследодателя на ищците Х. Н., починал през 1998 г. не е било учредено право на строеж, освен това за нея са съставени констативни актове № IV-12 и IV-13 за извършено незаконно строителство, които са основание за издаване на заповед за премахването й. След като преди продажбата, осъществена с нот. акт № 183/2011 г. не е предложено на ищците да изкупят собствеността, според въззивния съд са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Молителите В. И. Г. и Б. Н. Банкова твърдят, че заповедта за прекратяване на административното производство, образувано с констативен акт № IV-12 от 4.10.2012 г. и № IV-13 от 4.10.2012 г., съставени от служители на РО "Н." - В. към РДНСК - северозападен район, е ново доказателство, относимо към решаващите изводи на съда за отсъствие на хоризонтална етажна собственост, изключваща приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС. Твърденията на молителите за прекратяване на започналото административно производство по премахване на сградата и представената заповед № 175 от 22.11.2012 г. на Началника на РДНСК - Северозападен район, дават основание за квалифициране на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. С издаването на посочената заповед отпада правното действие на двата констативни акта за извършено незаконно строителство, които създават началото на процедурата по премахването му и е равносилно на тяхната отмяна. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС предоставя право на изкупуване на идеална част от недвижим имот от съсобственик, когато другият съсобственик е продал своята идеална част на трето /извън съсобствеността/ лице, без да я предложи за изкупуване на другите съсобственици при същите условия. В практиката на ВКС е утвърдено тълкуването, че когато в едно място съществуват сгради, които принадлежат на различни собственици, разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС не се прилага. Всеки от тях може да продаде своята сграда, ведно с принадлежащите й идеални части от мястото - решение № 45/1960 г. на ВС, ОСГК и др. В разглеждания случай твърденията в исковата молба са, че съществува съсобственост само върху дворното място, липсва твърдение сградите, предмет на продажбата също да са съсобствени. При решаващи мотиви на въззивния съд /стр. 4-5/, съобразени с посочената практика на ВКС, както и с ППВС 2/1982 г. т. 1 б. "д", че когато в съсобствено дворно място съществуват отделни самостоятелни сгради, принадлежащи на различни групи собственици, теренът придобива положение, сходно с това на етажна собственост, установяването на статута на втората жилищна сграда, е от значение за основателността на искането за изкупуване на продадената с нот. акт акт № 183/2011 г. идеална част от дворното място. Новото доказателство, представено в производството за отмяна е относимо именно към установяване на този факт, защото законната сграда може да бъде годен обект на собственост, отделно от дворното място. В този случай при наличие на сгради, които принадлежат на различни собственици /продадените сгради, собственост на продавачите по нот. акт № 183/2011 г. и построената през 1986 г. сграда, която съдът е приел за съсобствена/ не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС. С оглед на изложеното новото доказателство е от значение за спора и е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо влязлото в сила въззивно решение следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав за приемане и обсъждане на представените с молбата за отмяна писмени доказателства при условията на чл. 266, ал. 2 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, I г. о.