Решение № 5150 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12649/2010 г.

Решение № 5150 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12649/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1762/13.08.2010 г., постановено по адм. дело № 1485/2008 г. по описа на Варненския административен съд, в частта, в която е обявен за нищожен РА № 800036/27.03.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 237/23.05.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за определените на ЕТ "Росица Тончева - Нептун" - с. Тетово, Община Русе допълнителни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 5 140,50 лв. главница и лихви в размер на 2 068,90 лв. и за 2006 г. в размер на 40530 лв. главница и лихви в размер на 5 403,34 лв. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод, че се релевират всички посочени в тази правна норма основания за отмяна на решението в обжалваната част. Излагат се доводи относно разликата между двата процесуални закони - ДОПК и ДПК (отм.) и съответно актовете, които се издават съобразно техните разпоредби Твърди, че не е налице хипотезата за изменение на данъчни задължения, каквито не се установяват с АПВ и ДАПВ. Подробни съображения са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, независимо от изхода на делото. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Росица Тончева - Нептун" - с. Тетово, Община Русе, редовно призован не се е явил и не е изпратил свой представител, поради което не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като данъчните актове за прихващане са влезли в сила, поради което ревизията за същите периоди е могло да се извърши само по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да обяви РА № 800036/27.03.2008 г., за нищожен в частта, в която на ЕТ "Росица Тончева - Нептун" са определени допълнителни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 5 140,50 лв. главница и лихви в размер на 2 068,90 лв. и за 2006 г. в размер на 4 053 лв. главница и лихви в размер на 5 403,34 лв., Варненският административен съд е приел, че след като за същите данъчни периоди са издадени ДАПВ № 2623/13.07.2005 г. и АПВ № 5778/31.05.2007 г., с които е възстановен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), не може впоследствие с ревизионен акт по възложена ревизия по общия ред да се установят задължения за данъци за същия вид и период. Съдът е изложил мотиви, че при наличието на актове, с които е възстановен данъка, то и при действието на ДПК (отм.) и при ДОПК следва да се съобразят тези актове, тъй като от тях вече са възникнали права. Според съда признатите права на прихващане или възстановяване, вследствие на преди това установени задължения могат да се изменят при наличието на основанията по чл. 133 ДОПК и при спазване на процедурата по чл. 134 ДОПК относно компетентността на органа, който да възложи такава ревизия и това e териториалният данъчен директор. Решението в обжалваната част е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е приел че с ДАПВ № 2623/13.07.2005 г. и АПВ № 5778/31.05.2007 г. е възстановен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Няма спор по делото, че и ДАПВ и АПВ са влезли в сила и с тях ефективно е възстановен прекия данък за процесните периоди. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че не може за същия данъчен период с ревизионния акт отново да се определя данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Това е така, тъй като ДАПВ съгласно чл. 26 ДПК (отм.) представлява данъчен акт и след като не е обжалван, е влязъл в сила и се ползва със стабилитет. Такъв акт представлява и АПВ. Нееднократно в свои решения ВАС е изразявал становище, че този стабилитет може да се разруши само ако се спази процедурата за изменение на влезли в сила задължения - чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.) и чл. 133 и сл. от ДОПК. В случая със ЗВР № 884/5.10.2007 г. е възложена ревизия за същия данъчен период, за който с цитираните по-горе ДАПВ и АПВ са признати права. Неправилно касаторът се позовава на чл. 129, ал. 3 ДОПК, тъй като процесния случай не попада в хипотезата на тази правна норма след изменението й в сила от 19.12.2007 г., като се има предвид, че заповедта за възлагане на процесната ревизия е от 5.10.2007 г. Като се има предвид посоченото по-горе, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и актът за възстановяване/прихващане и ревизионният акт, с който ще се установят задължения за данъци трябва да са издадени след 19.12.2007 г., за да се приложи чл. 129, ал. 3 ДОПК. В противен случай се създава различен режим за възстановяване на данъци с акт, издаден преди 19.12.2007 г. и установяване на задължения за данъци след 19.12.2007 г. за същия период, за който са признати права с индивидуален административен акт, за който съгласно чл. 26 ДПК (отм.) се приема, че като е влязъл в сила се ползва със стабилитет, който може да бъде накърнен по указания в закона ред. В този смисъл вече има установена съдебна практика ВАС, I и I А отделения. Следва да се отбележи и разбирането на Конституционния съд на Република България, изразено в решение № 9/20.06.1996 г. по конст. дело № 9/1996 г., че нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят с оглед правилото за неретроактивност на данъчните норми. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част е правилно постановено и не подлежи на отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,