Решение № 8679 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11208/2014 г.

Решение № 8679 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11208/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Белчо Хинов Белчев е подал касационна жалба срещу решението от 25.07.2014 г. по адм. дело № 434/2014 г. по описа на Административния съд - Плевен, с което е била отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 254/11.06.2013 г. на кмета на община Кнежа. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт Кметът на община Кнежа е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че въз основа на заповед № 101/29.04.1996 г. на кмета на община Кнежа и договор от 29.04.1996 г. в полза на Белчо Хинов Белчев възмездно било учредено право на строеж на жилищна сграда и селскостопански постройки върху държавна земя, съставляваща парцел ХVIII от кв. 203 по регулационния план на град Кнежа. Съгласно чл. 2, б. "а" от договора Белчо Белчев поел задължение да построи жилищната сграда в срок от пет години от датата на одобряване на заповедта по одобрен архитектурен проект. С акт за частна общинска собственост № 67 от 16.03.1998 г., вписан на 10.02.2011 г., като общинска собственост било актувано празно дворно място с площ от 944 кв м, съставляващо парцел ХVIII-4004, кв. 203 по регулационния план на град Кнежа, с отбелязване, че върху имота е учредено право на строеж. Със заповед № 651/02.11.2012 г. кметът на община Кнежа назначил комисия, която да направи оглед и да установи реализирано ли е правото на строеж, предоставено върху общински дворни места, между които и поземлен имот ХVIII - 4004 в кв. 203 по регулационния план на Кнежа. С констативен протокол от 5.11.2012 г. комисията установила, че върху посочените общински места, включително и върху мястото, върху което е било учредено право на строеж на жалбоподателя, не са построени сгради. Със заповед № 657/06.11.2012 г. кметът на община Кнежа отнел от Белчо Хинов Белчев отстъпеното право на строеж върху имот, съставляващ УПИ ХVIII-4004 в кв. 203 по плана на Кнежа. Впоследствие, в хода на съдебното производство по обжалването й, заповедта била оттеглена от административния орган. С уведомление № 94-00-507/30.05.2013 г. от кмета на община Кнежа, изпратено до Белчо Белчев, било открито административно производство за изземването на имота по чл. 65, ал. 3 от Закона за общинската собственост. На бенефициента бил предоставен срок до 9.06.2013 г. за представянето на доказателства за наличието на основание за упражняваното върху имота владение или за освобождаването му. На 30.05.2013 г. уведомлението било връчено на Белчо Белчев. Той отказал да го получи, което било удостоверено с подписа на двама свидетели Със заповед № 254/11.06.2013 г., на основание чл. 65, ал. 1, предл. 1 от Закона за общинската собственост, кметът на община Кнежа разпоредил да се изземе от Белчо Хинов Белчев незастроено дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот ХVIII - 4004, кв. 203 по регулационния план на Кнежа, с площ от 944 кв м, което той владеел/държал без основание поради погасяване на отстъпеното му право на строеж. В издаденото от кмета на община Кнежа удостоверение № 1102/27.05.2014 г. е отразено, че в периода 29.04.1996 г. - 27.05.2014 г. в общинската администрация не е постъпвало искане от Белчо Белчев за одобряване на архитектурен проект и за издаване на строително разрешение във връзка с учреденото му право на строеж върху общинска земя. От правна страна съдът приел, че заповед № 254/11.06.2013 г. е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Оспорената заповед била издадена при наличието на нормативните предпоставки - имотът да е общинска собственост и да се държи без основание. Съдът посочил, че правото на строеж е ограничено вещно право, по силата на което едно лице може да построи сграда върху чужда земя и да стане изключителен собственик на постройката (чл. 63, ал. 1 от Закона за собствеността). Правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на пет години (чл. 67, ал. 1 ЗС). Началният момент, от който започва да тече давностния срок, е датата на сключване на договора, ако не са налице обективни пречки за извършване на строителството. В случая е установено, че Белчо Белчев не е предприел действия за снабдяване със строителни книжа в течение на повече от 5 г. от датата на договора за отстъпване на правото на строеж, с оглед на което давностният срок за реализиране на строителството изтекъл на 29.04.2001 г. Тъй като давността не се прилагала служебно, необходимо е съответно изявление на насрещната страна, което е било направено с изпратеното до Белчо Белчев уведомление. В резултат на направеното воляизявление правото на строеж било погасено по силата на закона. Държането на общинския имот от жалбоподателя било без основание поради което законосъобразно било разпоредено изземването на имота. С тези мотиви административният съд отхвърлил жалбата срещу заповедта на кмета на община Кнежа. Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Административният съд е изяснил фактическата обстановка и е направил верен доказателствен извод, че не са съществували пречки за извършване на строителството, при положение, че бенефициентът дори не е направил искане за снабдяване със строителни книжа в рамките на законния петгодишен срок. Оспорващото заповедта лице е носител на доказателствената тежест за установяването на благоприятни за правното му положение факти. Издадената скица № 117 от 24.04.1996 г. с виза за проектиране, представена пред касационната инстанция, е следвало да бъде приобщена към доказателствения материал пред първата инстанция, което не е било направено, но не поради грешка на съда, а поради бездействието на страната. Същевременно, дори и своевременно представена, скицата с виза за проектиране не би променила изводите на съда, тъй като от правно значението е наличието на завършен строеж с параметрите на учреденото право, осъществен до изтичането на срока. При положение, че жалбоподателят не е установил обективна невъзможност за упражняване на правото на строеж, както и предприети от него действия за снабдяване със строителни книжа и построяването на сградата, несъстоятелни са доводите му, че след като е получил виза за проектиране, общината не е одобрила проект за строителство. Административният съд е приложил точно материалния закон, като е направил извод, че е налице основанието по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост за изземването на имота. Съгласно чл. 64 от Закона за собствеността собственикът на постройката може да се ползува от земята доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. При положение, че правото на строеж се е погасило по давност, държането на дворното място е без основание, както е приел съдът. Жалбоподателят неудачно се позовава на придобивна давност по отношение на правото на строеж. Придобиването по давност на ново право на строеж върху общинската земя в периода след погасяването на учреденото по реда на Наредбата за държавната собственост (отм.) право на строеж подлежи на установяване по общия исков ред. Такова установяване не е проведено, поради което доводи от подобно естество не подлежат на разглеждане. С оглед възприетата от административния съд фактическа обстановка изземването на имота е разпоредено в съответствие със закона. Постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд