Решение № 15891 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9941/2013 г.

Решение № 15891 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9941/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Стоилов Данаилов като управител и представляващ "Модул-90" ООД, със седалище и адрес гр. Благоевград, ул. "Тодор Александров", № 21 против Решение № 900/23.05.2013 г., по адм. дело № 20/2013 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно. Ответникът - началникът на РДНСК - ЮЗР чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на "Модул - 90" ООД против заповед № ДК-02-ЮЗР-373/19.11.2012 г. на началника на РДНСК - Югозападен район като неоснователна. Със заповедта е наредено на Георги Данаилов да премахне незаконно изградения строеж "Стоманобетонова конструкция с метални ферми, комин и полумасивна етажна постройка" находяща се в гр. Благоевград - Стопански двор пл. № 655 по кадастрален план на Благоевград от 1955 г. /сега УПИ II- 602.618, кв. 4 съгласно ПУП - ПРЗ на Стопански двор/. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Посочил е, че съобразно доказателствата по делото, за строежа не са представени никакви строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което същият е незаконен и премахването му е законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че придобивният способ покупко-продажба от организация по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ не санира незаконното строителство. По отношение направените доводи за "търпимостта" на сградите на основание § 16 от ДР на ЗУТ, безспорно е установено, че същата е изградена преди 1987 г., но е налице отказ за издаване на удостоверение за търпимост, потвърден с влязъл в сила съдебен акт. Относно възраженията, че липсва индивидуализация на точното положение на обектите, разпоредени за премахване, според идентификаторите, съдът е приел заключението на вещото лице, че процесните обекти са абсолютно идентични с тези, посочени в заповедта за премахване. Така постановеното решение настоящият състав намира за правилно. За да бъдат направени изводи за наличие или не на незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а оттук и за законосъобразност на оспорената заповед за премахването му, съдът е установил по категоричен начин строежа - предмет на акта по чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Индивидуализацията на строежа се извършва чрез описание на местонахождението му, вид на сградата, съобразно предвиденото по план застрояване - основно или допълващо, предназначението му - жилищна, производствена, курортна, общественообслужваща, смесена, вилна, спомагателна, обслужваща, стопанска и пр., съобразно нуждите, за които е изграден и за които се използва, характеристики - като етажност, застроена площ, височина на етажите, отстояния от други сгради в съседство, за какво се използва от собственика му и пр. В заповедта за премахване административният орган, спрямо тези изисквания, е описал и конкретизирал ясно и точно обектите, подлежащи на премахване. Видно и от заключението на вещото лице по направената и приета съдебно - техническа експертиза е, че няма никакво съмнение относно обектите, а разминаването в идентификаторите е само в следствие изменението на КККР. Неоснователно е и направеното възражение относно това, че сградите са от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и бидейки такива, са търпими по силата на ППЗСПЗЗ. Законосъобразни са съображенията на първоинстанционния съд, че строежа не е търпим по смисъла на § 16 ЗУТ, с оглед на това, че строежът не съответства на предвижданията на подробния устройствен план, действащ към момента на извършването на строежа, така и по действащия подробен регулационен и застроителен план. Освен това, относно въпроса за търпимостта на строежа има влязло в сила решение № 165/2012 г. на Административен съд - Благоевград по адм. д. № 301/2011 г., с което такава е отказана. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и наведеното оплакване за нарушение е неоснователно. Решението е и, тъй като изводите му кореспондират с установените факти и обостоятелства по делото и са изградени въз основа на тях. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение