Решение № 2281 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7031/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 3325 от 19.05.2023 г., постановено по адм.д. 8613/2022 г. Административен съд София град е отменил Ревизионен акт Р 22221421000494 091 001/23.05.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден частично с решение 1256 от 11.08.2022г. на директора на ДОДОП-гр.София, с който на ЕС ЕН КОМЕРС ЕООД, [ЕИК], са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период м.07/2020г. в общ размер на 11 499,87лв. и лихва за забава в размер на 2 066,95лв. С решението съдът е осъдил ДОДОП-гр.София да заплати на жалбоподателя ЕС ЕН КОМЕРС ЕООД, [ЕИК], разноски по делото в размер на 835лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. Мирчева. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни доводи в тази насока. Моли Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество ЕС ЕН КОМЕРС ЕООД, [ЕИК], с адрес на кореспонденция [населено място], [улица], представлявано от управителя С. Ставрев, не е взело становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението Административен съд София град е отменил Ревизионен акт Р 22221421000494 091 001/23.05.2022г.,издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден частично с решение 1256 от 11.08.2022г. на директора на ДОДОП-гр.София, с който на ЕС ЕН КОМЕРС ЕООД, [ЕИК], са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период м.07/2020г. в общ размер на 11 499 лв. и лихва за забава в размер на 2 066,95лв. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия в хода на ревизията, констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките на АУТОТАЙЪРС 2019 ЕООД . Съдът е описал и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и проведеното административно оспорване. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводите по материалната законосъобразност на оспорения акт. Систематизирани, мотивите му в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на относимите правни разпоредби относно възникването на правото на данъчен кредит /стр.7 от решението/, в това число и начинът на разпределение на доказателствената тежест в процеса. 2. Възпроизведени са накратко аргументите на органа по приходите, поради което не е признато право на данъчен кредит по фактурите на този доставчик липса на индивидуализация на стоките /гуми за леки автомобили/, както и липса на извършено плащане по доставките. 3. Съдът е намерил тези констатации за необосновани и недоказани със следните аргументи: Към всяка една от фактурите са представени приемо-предавателни протоколи в които са изписани вида на гумите вид,количество, единична цена,т.е. законовото изискване на чл.71,т.1 ЗДДС е изпълнено и лицето притежава редовен данъчен документ. В продължение е прието , че фактурите съдържат информация, както за целите на приспадането, така и за целите на контрола. Налице е предвидения в чл.6,ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт прехвърляне на право на собственост, при съпоставка между процесните фактури и приемо-предавателните протоколи се установява съвпадение количеството на гумите, което е потвърдено и от заключението на вещото лице. Плащането на цената не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, а наличието на такова е допълнителен аргумент, че доставките са действително извършени. Като косвено доказателство за реалността на доставките е направено и позоваване на принципа за съпоставимост на приходите и разходите. В тази връзка е отбелязано, че вещото лице е установило заприходяване на стоките от жалбоподателя. Акцентирано е, че представените от жалбоподателя писмени доказателства не са оспорени от ответната страна, поради което следва да се ценят като доказателства, установяващи твърденията на жалбоподателя. 4. Предвид констатациите на ревизиращите, че процесните доставки са привидни, съдът е извършил самостоятелен анализ на това обстоятелство. Възпроизвеждайки дефинициите за привидни сделки административният съд е стигнал до извод, че от доказателствата по делото не може да се стигне до извод за недобросъвестно на задълженото лице по отношение на доставките. 5. Решаващият съд е коментирал и доводите на ревизиращите органи за липса на реалност поради непредставяне на доказателства за произхода на стоките. Прието е, че правото на данъчен кредит е отказано на основание чл.70,ал.5 ЗДДС, което не предполага обоснованост от предходни доставки. Добавено е, че липсата на доказателства за произхода на стоката само по себе си не е обстоятелство за отказ на право на данъчен кредит и не е елемент от неговия фактически състав. Направен е краен извод за реалност на извършените доставки, респективно незаконосъобразност на ревизионния акт, имаща за последица неговата отмяна и уважаване на жалбата. Решението на Административен съд гр.София град е не правилно поради допуснато нарушение на закона. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Поддържат се оплаквания, че независимо от приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи, по делото не е установено доставчикът да е придобил стоки от вида на процесните, за да може да прехвърли същите на задълженото лице, а като допълнително обстоятелството за непризнаване на правото на данъчен кредит е посочено и това, че не е установено с въпросните стоки да са били извършвани последващи доставки. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема следното: С процесния ревизионен акт на ЕС ЕН КОМЕРС ЕООД, [ЕИК], е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м.07/2020г. в общ размер на 11 499,87лв. по 7бр. фактури, издадени от АУТОТАЙЪРС 2019 ЕООД с предмет автомобилни гуми. Анализът на мотивите на ревизионния акт налага извод, че органите по приходите са приели, че в случая е налице липса на доставки, като констатациите за това са обосновани с това, че във фактурите липсва индивидуализация на стоките - автомобилни гуми и не е доказано плащане по тях. С решението по чл.155,ал.1 ДОПК директорът на Д ОДОП София е изложил допълнителни аргументи, свързани с това, че не е доказано доставчикът да е разполагал с подобен род стоки като вид и количество, тъй като въпреки връченото искане същият не е представил доказателства в тази насока. Добавено е още, че от доставчикът е представено единствено справка за извършено осчетоводяване, както и това, че от извършена справка в ИС Контрол на НАП е установено, че през посочения данъчен период доставчикът АУТОТАЙЪРС 2019 ЕООД е декларирал в дневника си за продажби основно фактури издадени към ревизираното ЕС ЕН КОМЕРС ЕООД, като в дневника за покупки са декларирани фактури от дружества, квалифицирани като рискови, като от тези фактури не може да се установи предмета на доставка. Най-накрая като допълнителен аргумент е изложено обстоятелството, че в хода на ревизията не е установено извършване на последваща реализация на фактурираните автомобилни гуми. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства установяват реалност на извършените доставки. Акцентирано е, че липсата на посочване на производител и марка на гумите не е съществен порок на фактурата, поради което задълженото лице разполага с надлежен данъчен документ; прието е, че фактурите съдържат информация, както за целите на приспадането, така и за целите на контрола, и е налице ясна одитна следа както в счетоводството на доставчика, така и в счетоводството на задълженото лице; прието е, че събраните по делото доказателства /протоколи за приемо-предаване на стоката и фактури/ дават достатъчно информация за правопораждащия факт на предаване на стоката; направено е позоваване на спазването на принципа за съпоставимост на приходите с разходите; от събраните по делото доказателства не се установяват обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице; не установяването на произхода на стоките не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд. При принципно правилно тълкуване на правните норми решаващият административен съд е направил необосновани изводи за наличие на реални доставки. На първо място не могат да бъдат споделени изводите на решаващия съд, че вещите, предмет на доставка, са индивидуализирани в достатъчна степен, за да се приеме, че задълженото лице разполага с редовен данъчен документ по смисъла на чл. 71,т.1 във вр. с чл.114 и 115 ЗДДС. Нормата на чл.114,ал.1,т.9 ЗДДС въвежда изискване фактурата да съдържа информация относно количеството и вида на стоката. От данните по делото е видно, че във всяка една от процесните фактури е посочено, че същите имат за предмет на доставка гуми за лек автомобил, без посочване на производител, марка, размер и прочие. В приложените към всяка една от фактурите приемо-предователни протоколи е посочено единствено размера на гумите например гуми за лек автомобил 225/40 R 19, но отново няма означение на производител и марка. Предметът на доставките са специфични вещи, поради което тяхното индивидуализиране не може да се изчерпа само с посочване на вида на вещите и техния размер. Това изискване не е самоцелно, а с оглед установяване на факта на предаването на определен вид вещи като един от съществените елементи на фактическия състав на правото на данъчен кредит. Наличието на индивидуализация на вещите е от значение за изследване на въпроса дали доставчикът е имал в държане такъв вид вещи, за да може да предаде владението на същите на получателя по доставката. Поради това липсата на достатъчна индивидуализация на вещите е пречка да бъде прието, че задълженото лице е разполагало с редовен данъчен документ по смисъла на чл.71,т.1 във вр. с чл.114 ЗДДС като един от елементите от фактическия състав на правото на данъчен кредит. Дори да се приеме обратното че от събраните по делото доказателства се установява наличие на редовни данъчни документи и фактът на предаване на стоките, с решението на директора на Д ОДОП София отказът на право на данъчен кредит е обоснован и с това, че липсват данни със стоките от процесните фактури да са извършени последващи доставки като друг елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. Нормата на чл.69,ал.1 ЗДДС определя, че лицето има право да приспадне данъчен кредит, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. От задълженото лице не са представени доказателства, че то е използвало придобитите по процесните фактури вещи за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Липсата на доказателства в тази насока е достатъчно основание само по себе си да се е приеме, че фактическият състав на правото на данъчен кредит е изпълнен в пълен обем. Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт в посочената му част, Административен съд - София град е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на ЕС ЕН КОМЕРС ЕООД, [ЕИК], с адрес на кореспонденция [населено място], [улица], представлявано от управителя С. Ставрев, против Ревизионен акт Р 22221421000494 091 001/23.05.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден частично с решение 1256 от 11.08.2022г. на директора на ДОДОП-гр.София, в частта, с която на ЕС ЕН КОМЕРС ЕООД, [ЕИК], са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период м.07/2020г. в общ размер на 11 499,87лв. и лихва за забава в размер на 2 066,95лв. , следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 3 350,55лв. Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение,