Решение № 10349 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6295/2016 г.

Решение № 10349 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6295/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от "В." АД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Я. С." №..., представлявано от изпълнителния директор Д. М., чрез адв. С. Б., против решение № 62 от 29.02.2016 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено разрешително за експлоатация № 67 от 26.07.2007 г. на предприятие с висок рисков потенциал - завод "Миджур", с. Г. Лом, община Ч., област В., с оператор "В." АД, гр. С..

В жалбата са развити доводи за противоречие на издаденото решение с материалния закон, тъй като административният орган не е изложил фактически и правни основания, които да го обосновават, с което е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, нарушена е процедурата по започване, провеждане и приключване на преразглеждането на издаденото разрешение за експлоатация, липсва самостоятелна и мотивирана преценка за отнемане на разрешителното, като министърът е възприел становищата на органите по чл. 110а, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) - Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - М., Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА "ГИТ"), както и не са налице сочените като неизпълнени изисквания на представените Доклад за безопасност (ДБ) и Авариен план (АП). За част от сочените несъответствия операторът не е получил предписания, останалите са маркирани фрагментарно и общо, без да са обвързани с конкретни нормативни изисквания. Иска се отмяна на оспорения индивидуален административен акт, като неясен, фактически и правно необоснован и постановен в противоречие на закона. Претендират се разноски по делото. Представена е писмена защита.

Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители юрисконсултите Т. К. и А. П., изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, развити в писмено становище, в о. з. по същество и в писмени бележки. Претендира разноски.

Заинтересованата страна - Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хубанова също изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита. Не претендира разноски.

Заинтересованата страна - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна - кметът на О. Ч. не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна - директорът на РИОСВ - М. не изразява становище по жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представеното копие на разрешително № 67 от 2007 г. се установява, че "В." АД е оператор, с разрешена експлоатация на завод "Миджур" с. Г. Лом, общ Ч., област В., при посочените в разрешителното условия, формулирани в осемнадесет пункта, издадено на основание чл. 104 от ЗООС (стр. 26 от основната папка). Не е спорно, че предприятието е с висок рисков потенциал.

От представените по делото писмени доказателства, всички в заверени копия, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт, се установява, че административното производство е започнало по заявление, подадено от "В." АД, гр. С., с вх. № ИЕП-14 от 23.06.2015 г., до министъра на околната среда и водите, за стартиране на процедура по преразглеждане и последващо изменение на издаденото разрешително по чл. 104, ал. 1 от ЗООС. В самото заявление като причина за подаване на заявлението е посочен констативен протокол № 2/2015 г. на РИОСВ - М.. Към заявлението са приложени доклад за безопасност от 2015 г. и авариен план от 29.04.2014 г. (класьор 1, четвърта папка).

От представеното копие на констативен протокол № 2 от 22.04.2015 г. на РИОСВ - М., се установява, че същият е съставен след извършена проверка за изпълнение на условията в разрешително за експлоатация № 67/2007 г. на завод "Миджур" с оператор "В." АД, от комисия назначена със заповед на министъра на околната среда и водите № РД-974 от 19.12.2014 г. (стр. 60 от основната папка).

Видно от предхождащата съставянето на констативния протокол кореспонденция, МОСВ, чрез директора на дирекция "Превантивна дейност" е отправило до директора на РИОСВ - М. искане, обективирано в писмо изх. № 05-08-6220 от 21.10.2014 г. (стр. 183 от основното дело) за свикване в най-кратък срок на комисията по чл. 157а, ал. 2 от ЗООС и за предприемане на действия, във връзка с възникналата на 1.10.2014 г. голяма авария на територията на завод "Миджур", а именно: налагане на описаните в писмото принудителни административни мерки, както и изготвяне на пълен анализ на степента на изпълнение на мерките за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и околната среда, съгласно чл. 115 от ЗООС. П. с изх. № 26-00-2901 от 22.10.2014 г. (стр. 184 от основната папка) е отправено от заместник-министъра на МОСВ и до оператора "В." АД, с което е изискано във връзка с настъпилата голяма авария на територията на завода и в съответствие със задълженията по чл. 14 и 15 от Директива 96/82 на Съвета на Европа за докладване на Европейската комисия за възникването на големи аварии, да бъде извършен анализ и да бъде подготвена информация относно описаните в писмото обстоятелства, свързани с аварията и предприетите действия за ограничаване на последствията й, както и предприемане на действия за преразглеждане и актуализиране на доклада за безопасност и на аварийния план на предприятието по чл. 110, ал. 1, т. 1 и 32 от ЗООС, в месечен срок от дадата на получаване на писмото.

Представената както от РИОСВ - М. информация, така и тази от оператора "В." АД не е била в пълен вид, което е наложило с писмо изх. № 05-08-1350 от 24.02.2015 г. (стр. 186 от основна папка), МОСВ да изиска от директора на РИОСВ - М. да предприеме мерки и на основание чл. 116в, ал. 1 и 2 от ЗООС да пристъпи към издаване на предписание до оператора за актуализиране на ДБ и АП, както и да се внесе заявление за стартиране на процедура по преразглеждане и последващо изменение на издаденото разрешително по чл. 104, ал. 1 от ЗООС, ведно с актуализираните документи по чл. 110, ал. 1 от ЗООС

В констативния протокол също се съдържат предписания, първото от които е да се представи в МОСВ актуализиран АП и ДБ, като съгласно третото предписание АП следва да отговаря на изискванията на чл. 35 от ЗЗБ и Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни химични вещества и за ограничаване на последствията от тях, прието с ПМС № 238 от 28.09.2012 г. (Наредбата).

В резултат на всичко посочено е подадено заявлението от оператора за преразглеждане на разрешителното за експлоатация.

След постъпване на заявлението е стартирала предвидената в чл. 110а и чл. 111 от ЗООС процедура като с писмо изх. № ИЕП-14 от 06.07.2015 г. документите на оператора са изпратени на органите по чл. 110а, както и на кмета на община Ч. за становища. Осигурен е и в продължение на един месец обществен достъп до информацията, чрез публикуването й на интернет страницата на МОСВ.

В законовия двумесечен срок са постъпили становища от РИОСВ - М., ИА "ГИТ" и МВР (класьор 2). В становището на РИОСВ - М. са посочени забележки в осем пункта за несъответствия в документите на оператора, като в заключение е прието, че операторът не е разработил мерки - управленски, организационни и технически, които да са достатъчни, за да гарантират предотвратяване на повторна голяма авария и ограничаване на последствията от нея при работа с опасните вещества и е налице възможност за възникване на авария при дейностите, свързани с производство и утилизация/делаборация на инженерни и артилерийски боеприпаси. Разработените мерки следва да бъдат допълнени и преработени с оглед дадените забележки и да се отстранят констатираните непълноти. В становището на МВР - вх. № ИЕП-14 от 9.09.2015 г. също са констатирани непълноти, като е посочено, че разрешително за експлоатация може да бъде издадено, но след като се представят посочените документи, актуализира се съответната информация, след като се създаде локална система за оповестяване и се отстранят и другите, посочени в становището непълноти. В становището на ИА "ГИТ" също са констатирани непълноти и в заключение в писмо с вх. № ИЕП-14 от 25.09.2015 г. изрично е посочено, че заключението обективира отказ за преразглеждане и последващо изменение на разрешително № 67, като на обекта може да се извършва само съхранение на взривни материали.

"В." АД е информиран за констатациите на органите по чл. 110а от ЗООС с писмо изх. № ИЕП-14 от 1.10.2015 г., (класьор 2), като всички непълноти и неточности на ДБ и АП са подробно посочени и на оператора е указано да бъдат взети предвид посочените забележки и да бъдат отстранени непълнотите и несъответствията, като е даден месечен срок затова.

В дадения срок, с писмо вх. № ИЕП-14 от 5.11.2015 г., операторът е внесъл допълнена и коригирана информация по ДБ и допълнение на АП.

Актуализираните документи са изпратени за повторно съгласуване на органите по чл. 110а от ЗООС, видно от писмо от 24.11.2015 г.

В ново становище, обективирано в писмо от 7.12.2015 г. (класьор 3), РИОСВ - М. посочва, че част от несъответствията са отстранени, изброени в шест пункта, но са налице останалите несъответствия, поради което дава заключение, че операторът не е представил достатъчна информация за безопасно извършване на дейности по утилизация/делаборация на инженерни и артилерийски боеприпаси на територията на завод "Миджур" и за предотвратяването на големи аварии.

В становището си по актуализираните ДБ и АП, ИА "ГИТ" отново констатира несъответствия, които са подробно описани, като заключава, че може да се премине към преразглеждане на издаденото разрешително след отстраняване на констатираните несъответствия.

В процедурата е изискано съгласуване и от МРРБ, като в отговор е постъпило писмо в № ИЕП-14 от 4.01.2016 г., че МРРБ няма правомощия да съгласува АП и ДБ в процедурите по глава седма от ЗООС.

В становище, вх. № ИЕП-14 от 29.01.2016 г. МВР посочва, че е извършена проверка от органите за пожарна безопасност и защита на населението, като са констатирани неточности и непълноти, като разрешение за експлоатация може да бъде издадено след като се отстранят посочените в четири пункта непълноти.

След обобщаване на постъпилата информация и становища, от заместник - министър Б. М. е изготвена докладна записка, в която е посочено, че въпреки дадените указания за преработване и допълване на документацията на оператора, политиката му не е пропорционална на опасностите от големи аварии, поради посочените в девет пункта непълноти на ДБ и АП и несъответствия с изискванията на нормативната уредба, поради което тези документи не демонстрират, че операторът е разработил и предвидил достъпно управленски, организационни и технически мерки за предотвратяване на рисковете от последващи големи аварии с опасни вещества, както и мерки за ограничаване на последствията от тях, тъй като:

• политиката за предотвратяване на големи аварии не съответства на системата за управление на мерките за безопасност, необходима за нейното прилагане и не осигурява високо ниво на безопасност и сигурност на модела, конструкцията, действието и поддръжката на всяко съоръжение, включително складово и/или производствено, оборудване и инфраструктура, свързана с действието му, които имат връзка с опасностите от големи аварии в предприятието.

• не е планирал, разработил и приложил подходящи следства, структури и системи за управление на мерките за безопасност, като не е отчел сложността на организацията на дейностите в предприятието, не е определил начина за подобряване на контрола на опасностите от големи аварии и не е осигурил високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда.

• не е разработил система за извличане на поуки от настъпилите в миналото аварии и инциденти на територията на завода като част от коригиращия мониторинг на Системата за управление на мерките за безопасност.

• опасностите от големи аварии и възможните сценарии за големи аварии не обхващат всички мерки за предотвратяването им и за ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и за околната среда.

По тези съображения, в докладната записка е предложено да бъде отменено разрешителното по чл. 104, ал. 1 от ЗООС, за завод "Миджур" с оператор "В." АД, гр. С.. С резолюция "Да" от 25.02.2016 г., министърът на околната среда и водите е възприел посоченото, съответно на 29.02.2016 г. е издадено оспореното решение № 62, с което е отменено разрешително за експлоатация № 67 от 26.07.2007 г. на предприятие с висок рисков потенциал - завод "Миджур", с. Г. Лом, община Ч., област В., с оператор "В." АД, гр. С..

За изясняване на делото от фактическа страна бе допусната и съдебна експертиза. В първоначално и допълнително заключение на вещото лице, се съдържат редица изводи, които имат характер на правни заключения, което е извън компетентността на експерта и няма да бъдат взети предвид от съда. Също така част от изводите са направени само по твърденията на жалбоподателя, което дава основание на съда да не възприеме заключението и в тези части. Частично се възприемат някои от констатациите на вещото лице, което ще бъде посочено на съответното място в изложението.

С оглед така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 149 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на акта по чл. 146 от АПК, както посочени в жалбата, така и други, установени при извършването на служебната проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - министъра на околната среда и водите, в изпълнение на правомощията му по чл. 105 от ЗООС, съгласно който текст министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентен орган за издаване, преразглеждане, изменение и отмяна на разрешителни по чл. 104, ал. 1 от ЗООС, във връзка с чл. 116г и сл. от ЗООС, в приложимата редакция. Съгласно чл. 116в, ал. 1 от ЗООС, редакция бр. 32 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., преди отмяната му в ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), приложим на основание § 29, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗООС (редакция, ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) в настоящия случай, операторът на предприятие с висок рисков потенциал преразглежда и при необходимост актуализира доклада за безопасност по чл. 110, ал. 1, т. 1: 1. на всеки 5 години; 2. по своя инициатива или при поискване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице - при наличие на нови данни или научна информация, свързани с безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението. Операторът на предприятие с висок рисков потенциал проверява, преразглежда и при необходимост актуализира аварийния план по чл. 110, ал. 1, т. 2: 1. на подходящи интервали, не по-дълги от три години; 2. по своя инициатива или при поискване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице, когато са налице нови данни или научна информация, свързани с мерките за безопасност в предприятието и/или съоръжението. Съгласно чл. 116г от ЗООС, в цитираната редакция, в случаите на чл. 116в министърът на околната среда и водите, преценява необходимостта от преразглеждане и последващо изменение на разрешителното по чл. 104 от ЗООС, съгласно чл. 116д от ЗООС, в случаите по чл. 116г от с. з. министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице с решение изменя или оставя в сила издаденото разрешително.

Решението е издадено в писмена форма и отговаря на всички изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, като са неоснователни оплакванията в жалбата, че в него не се съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му. В решението са изложени подробно фактите, свързани с възникналата голяма авария на територията на завод "Миджур" дала основание за начало на производството по актуализиране и преразглеждане на ДБ и АП, съответно на издаденото разрешително за експлоатация. По възникване на аварията и по характера й на "голяма авария", по смисъла на § 1, т. 54а от ДР на ЗООС не се спори. Съответно възникването на аварията, обосновава наличието на нови факти, по смисъла на чл. 116в и сл. от ЗООС, обосноваващи необходимостта от преразглеждане на мерките, свързани с безопасната експлоатация на предприятието. Освен това в докладната записка, въз основа на която е издадено оспореното решение, както и в документите от административната преписка, също се съдържа посочване както на фактическите основания, послужили за начало на производството и за издаване на административния акт, така и се съдържа и посочване на правните основания - за компетентността на органа, приложимия ред по чл. 116в и сл., във вр. с § 29 от ПЗР на ЗООС, ДВ бр. 62/2015 г., приложимите норми за проведената съгласувателна процедура по чл. 110а и чл. 111 от ЗООС. С. ТР № 16 от 31.03.1970 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт, в това число и посочването на фактическите и правни основания за издаването му могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ от преписката, ако изхождат от същия орган, издал акта. В случая докладната записка е одобрена с резолюция от министъра на околната среда и водите и е формирано волеизявление за възприемане на изводите в същата, в това число и мотивите и фактическите и правни основания.

Не са налице и нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, както се посочи и по-горе, че основание за започване на процедурата, приключила с издаване на оспорения административен акт е информацията относно безопасната експлоатация на предприятието, свързана с голямата авария в същото, което има характер на нова информация по смисъла на чл. 116в от ЗООС, във вр. с легалните дефиниции на § 1, т. 7 и 10 от ДР на ЗООС на "налична първична информация" и "събиране на информация", в който случай министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице може да поиска от оператора преразглеждане и актуализиране на ДБ и АП, съответно на основание чл. 116г и чл. 116д от ЗООС може да преразгледа и разрешителното за експлоатация. Не става дума, както се твърди с жалбата за планирани от оператора промени, а за необходимост от анализ на организационните, управленски и технически мерки за безопасно извършване на дейностите по разрешителното за експлоатация, доколкото възникването на аварията доказва, че са налице рискове, които не са били оценени от оператора. Не е налице "смесване на процедура", както се твърди в жалбата, а последователно провеждане на процедура по преразглеждане на АП и ДБ и разрешителното за експлоатация.

Видно от събраните доказателства, е спазена процедурата по раздел I "Предотвратяване на големи аварии" от глава седма "Предотвратяване и ограничаване на промишлено замърсяване" от ЗООС и Наредбата по чл. 104, ал. 6 от ЗООС.

Самият жалбоподател е счел, че е необходимо да актуализира своите ДБ и АП, като е представил техни актуализирани варианти със заявлението си от 23.06.2015 г. и е инициирал процедура по преразглеждане на издаденото разрешително. Ако е считал, че не са налице основания за провеждането й, същият е следвало да предприеме други действия по реда на ЗООС. В. това, видно от кореспонденцията между заявителя и издателя на акта, заявителят е участвал активно в административното производство, като не е направил възражение по основанието и реда за провеждането му. Правото му на защита е ефективно упражнявано на всеки етап от процедурата. Предвиденият в закона ред е спазен, като процедурата е проведена по реда, разписан в чл. 110 и сл. от ЗООС. П. е съгласуване с органите по чл. 110а от ЗООС, като заявителят е уведомен за констатираните в становищата непълноти, неясноти и несъответствия и е имал възможност да ги отстрани. Провеждането на съгласувателната процедура е императивно разписано в закона, като в този смисъл не може да бъде възприето възражението в жалбата, че административният орган безкритично е възприел констатациите на органите по чл. 110а от ЗООС. С. с мнението на специализираните органи, които са компетентни в съответно възложените им области на регулация, (когато това мнение е възприето от административния орган), не е нарушение, да се приеме противното би обезмислило изискването на становища от същите. Вярно е, че административният орган има възможност за своя самостоятелна преценка и ако не сподели дадено становище е задължен да се мотивира, но в случая констатациите на органите по чл. 110а от ЗООС са възприети.

Неоснователно е възражението в жалбата, че при повторното съгласуване, органите по чл. 110а не са извършили проверка дали са изпълнени указанията от първоначалните им становища, а са дали нови указания и забележки, които не са съобщени на заявителя и не му е дадена възможност да ги отстрани. Възражението е общо и не сочи конкретно за кои констатации се счита, че са нови. Видно от повторните становища, изпълнението на констатациите от първоначалните указания е подложено на анализ и изрично е посочено кои непълноти и несъответствия са отстранени, съответно кои от тях не са отстранени. Не са налице такива "нови" забележки. Що се касае до възражението, че е следвало повторно уведомяване на оператора за отстраняването им, липсва разписано в закона подобно задължение за административния орган, поради което не е налице нарушение. Съдържанието на АП и ДБ са нормативно разписани и операторът е длъжен да се съобрази с изискванията на ЗООС и на Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях от 2012 г. - чл. 7 и чл. 8, съответно приложение № 2 и 5 към Наредбата.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила.

Не е налице и соченото в жалбата неправилно приложение на материалния закон.

Неоснователно е твърдението, че административният орган може да иска актуализиране на ДБ и АП, но не може да отмени издаденото разрешително, в рамките на процедурата по чл. 116в и сл. от ЗООС. И. посоченото относно компетентността на административния орган следва да се добави, че съгласно чл. 116д от ЗООС, в случаите по чл. 116г, (съответно в случаите на чл. 116в, ал. 3 от ЗООС), министърът на околната среда и водите с решение изменя или оставя в сила издаденото разрешително до един месец след изтичане на срока по чл. 110а, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 110а, ал. 6 от ЗООС. Т. нормата, във връзка с разписаните в чл. 105 от ЗООС правомощия на административния орган, сред които е и отмяна на издаденото разрешение за експлоатация, следва да се приеме, че министърът разполага с правото да отмени издаденото разрешение именно в рамките на процедурата по чл. 116в - 116д от ЗООС, доколкото друг самостоятелен ред за отмяна на разрешение не е разписан в закона.

Съгласно чл. 9, (5) от Директива 96/82/ЕО на Съвета, докладът за безопасност периодично се преразглежда и при необходимост се актуализира...по молба на компетентната власт, когато е оправдано поради нови факти, или за да се вземе предвид новото техническо познание относно въпросите за безопасност, възникнало например от анализа на аварии или доколкото е възможно "квазиаварии" (едва предотвратени аварии). Аналогична е и нормата на чл. 10, (5) от Директива 2012/18/Ес на Европейския парламент и на Съвета от 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО. Следователно законосъобразно е прието наличие на основание за преразглеждане на ДБ и АП поради възникналата голяма авария, съответно и преразглеждането и отмяната на издаденото разрешително.

Законосъобразна е и преценката на административния орган, че с ДБ и АП не са предвидени достатъчно ефективни мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях. В тази връзка правилно органът се е съобразил и с изразеното в становищата на органите със специална компетентност по чл. 110а, ал. 2 от ЗООС, дадени при повторното съгласуване след актуализацията на ДБ и АП, които не следва да бъдат преповтаряни. Същите констатации не бяха опровергани и от заключението на вещото лице, напротив някои от тях се споделят в констативно-съобразителната част и изводите от заключението на вещото лице - липса на кадрови и организационен потенциал, технологии, машини и съоръжения за надеждно и безопасно извършване на дейностите на оператора, липса на посочване на производствено помещение за производство на лят бустер, липса на информация за обучен персонал, което вещото лице се е опитало да обясни с обстоятелството, че в момента завода не функционира. Категорично се установи, че в системата за управление на мерките за безопасност не са посочени аварии и инциденти, случили се преди аварията от 2014 г. - злополука през 2007 г. при която е загинал един и е пострадал сериозно друг работник, както и пожар през м. февруари 2010 г., което също е констатирано от вещото лице. В последните актуализирани варианти на АП и ДБ се заявява намерение за възстановяване на производството, прекратено след станалата авария, но в документите не е разработена система за извличане на поуки от настъпили вече аварии и инциденти в миналото, като същите не са посочени. В тази връзка неоснователно е възражението в жалбата, относно неяснота на констатацията за липса на поуки. В писмената защита се цитира и мнението на вещото лице за липса на легална дефиниция на понятието. Възражението не може да бъде възприето, тъй като докладът за безопасност следва да съдържа система за управление на мерките за безопасност (СУМБ), която да е в съответствие с доклада за политиките за предотвратяване на големи аварии и да осигурява постигане на целите в него. Тези мерки следва да са конкретни и да са разписани като процедури, инструкции, системи или друго, гарантиращи изпълнението на политиката на оператора за предотвратяване на големи аварии. Системата за извличане на поуки следва да е част от мониторинга на СУМБ, като съгласно изискванията на Д. С. II - чл. 19, държавите членки си разменят информация за придобития опит по отношение предотвратяването на големи аварии и ограничаването на последиците от тях, като за целта Европейската комисия създава информационна система, съдържаща относимата информация, в това число и изпратената на основание чл. 15 от Директивата от компетентните власти информация на анализ на причините за големи аварии и поуките от тях. Съгласно тези изисквания, понятието система за извличане на поуки е с ясно съдържание.

Безспорно се установи точност на констатацията на специализираните органи, съответно на издателя на акта, че в ДБ и АП има вътрешни противоречия и неточност на информацията, например в ДБ е налице несъответствие при посочването на броя на складовете за съхранение на взривни вещества, също в АП се сочи, че складовото стопанство се състои от пет склада с капацитет от 150 това, а на друго място е посочен капацитет от 100 тона. Същото така информационните листове за безопастност не са съобразени с действащата нормативна уредба на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. В предприятието няма локална система за оповестяване, която да отговаря на изискванията на чл. 35, ал. 3, т. 4 от ЗЗБ и на чл. 24, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност, както и много други. Констатацията на вещото лице, че има локална система не може да бъде възприето, тъй като същото не разполага със специалните знания, необходими, за да прецени съответствието на системата с нормативните изисквания.

При констатираните многобройни и съществени несъответствия с изискванията и непълноти на документите, правилно от административния орган е приета липсата на подходяща политика за предотвратяване на големи аварии, тъй като предвидената системата за управление на мерките за безопасност не осигурява високо ниво на сигурност на модела, конструкцията, действието и поддръжката на всяко съоръжение, включително складово и/или производствено, оборудване и инфраструктура, свързана с действието му, които имат връзка с опасностите от големи аварии в предприятието, липсата на планиране и разработване на средства, структури и системи за управление на мерките за безопасност и начин за подобряване на контрола на опасностите от големи аварии, както и липсата на система за извличане на поуки от настъпилите в миналото аварии и инциденти на територията на завода, съответно възможните сценарии за големи аварии не обхващат всички мерки за предотвратяването им и за ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и за околната среда.

Неоснователно е възражението в жалбата, че всички органи са съгласували актуализираните документи с положителни становища, като само някои от тях имат забележки към АП и ДБ. Положителни са само становищата на община Ч. и на Главна дирекция "Национална полиция", които са съгласували без забележки. Останалите органи по чл. 110а, ал. 2 от ЗООС са заявили становище, че дейностите по разрешителното могат да бъдат осъществявани, но само след отстраняване на многобройните непълноти и неточности на разписаните в АП и ДБ мерки, в противен случай не може да се приеме, че дейностите ще бъдат извършвани безопасно. Посоченото не може да се приеме за положително съгласуване, същото е под условие, което правилно административният орган е приел, че не може да бъде осъществено в процесната процедура.

Следователно обоснован и законосъобразен е и изводът за отмяна на издаденото разрешително, след като не са установени необходимите мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на техните последствия за човека и околната среда.

Не са налице основанията за отмяна по чл. 146 от АПК и жалбата против акта на министъра на околната среда и водите следва да бъде отхвърлена. Оспореното решение е действителен и законосъобразен административен акт, издаден в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона.

Ответникът е направил разноски по делото в размер на 300 лева - внесен депозит за допълнителното заключение на съдебната експертиза и е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на Министерството на околната среда и водите следва да се присъдят разноски в общ размер на 400 лева - 300 лева за депозит и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,