Решение № 6338 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10208/2011 г.

Решение № 6338 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10208/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Бургас срещу решение № 845 от 21.06.2011 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. д. № 1631/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът Митьо Димитров Митев, с представено по делото писмено възражение, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 1952 от 13.07.2010 г., издадена от кмета на община Бургас, с която на Митьо Димитров Митев е отказано да придобие собственост върху 550/655 кв. м. в ид. ч. от УПИ IV-793, в кв. 12 по плана на вилна зона "Боровете", землището на кв. Банево, гр. Бургас, община Бургас целия имот с площ от 655 кв. м. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че в случая са налице всички материални предпоставки, предвидени в приложимата норма на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ - жалбоподателя се легитимира като ползвател на имота с представено удостоверение № 218/1.02.1990г, издадено от ИК на ОНС Бургас, имота е частна общинска собственост, съгласно представения по делото АЧОС № 4615/20.04.2007 г. При наличие на предвидените материално-правни предпоставки за трансформиране на право на ползване в право на собственост, съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения отказ и върнал преписката на административния орган за извършване на оценка при условията на § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват релевираните касационни отменителни основания. С преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи са уредени хипотезите при които ползватели, с учредено право на ползване въз основа на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, могат да придобият собственост при предвидени преференциални условия. Основните хипотези са тези уредени с разпоредбите на § 4а, ал. 1 и § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - когато в предоставения за ползване имот има построена сграда преди 1.03.1991 г. и когато земята представлява лозе, овощна градина или единствен на ползвателя. Третата хипотеза - тази предвидена в § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ урежда напълно самостоятелен режим, касаещ предоставено право върху държавна или общинска земя, собствеността върху която не се възстановява. В този случай липсва конкуренция на права между ползвателите и бившите собственици. Поради това и законът не поставя други специални условия, както в предходните две правни норми, независимо дали те са положителни по своя характер - застроен имот, или имот, който съставлява лозе, овощна градина или е единствен на ползвателя или са отрицателни - имотът да не се намира на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители или на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. Като е съобразил съществуващата правна уредба и е приел, че в случая са налице условията на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават предимство на ползвателя да придобие собственост, съдът е приложил точно закона. Доводите, които се излагат от касационния жалбоподател не са относими към приложимата хипотеза, при която за ползвателя се признава правото да придобие собственост по отношение на предоставения за ползване имот. Необработването на предоставената за ползване земеделска земя е основание за отнемане на предоставеното право на ползване, предвидено в чл. 13, т. 2 от ПМС № 26/1987 г. (отм.). В разглеждания случай този факт е ирелевантен, тъй като с разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване е прекратено ex lege. Материално-правните предпоставки за трансформиране на право на ползване в право на собственост са тези, предвидени в хипотезите на § 4а, ал. 1, § 4б, ал. 1 и § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правилно решаващият съд е преценявал само относимите факти и е извел обоснован правен извод, че в случая са налице всички материално-правни предпоставки за придобиване на собственост от ползвателя в хипотезата на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,