Решение № 6086 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9001/2016 г.

Решение № 6086 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9001/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

П. С. Д., чрез пълномощника си адв. Дончев, обжалва Решение № 23/17.06.2016 г. на Административен съд - Р. по адм. дело № 99/2016 г., с което е отхвърлено оспорването й срещу Заповед № РД-01-511/26.02.2016 г. на кмета на община Р., забраняваща ползването на невъведения в експлоатация по установения от закона ред строеж "Промяна на предназначението на шивашко ателие, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.379.6 по кадастралната карта на гр. Р. в стаи за гости срещу заплащане на наем".

Ответникът - кмета на община Р., е депозирал отговор на касационното оспорване, аргументиращ позицията за правилност на атакуваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. Съдът конституира страните служебно, а участието в делото е дължимо за тези от тях, които за засегнати от административния акт, независимо дали той поражда права или задължения - чл. 154, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1 и чл. 15 АПК. Производството по повод на забраната за ползване на строеж е от служебен характер и се развива единствено между административния орган и възложителя на строежа. Лицата, сезирали компетентните органи, нямат качеството на страна в правоотношението, а на податели на сигнал, чиято основателност се преценява от администрацията - арг. чл. 178, ал. 6, изр. 1 ЗУТ.

б. В случая, ако подателят на жалбата против строежа е бил конституиран като заинтересована страна по делото (каквато е тезата на касаторката), съдебното решение би било недопустимо в частта, с която е постановено по отношение на него. Участието му не би и ползвало Д., тъй като не засяга основанието на разпоредената със заповедта забрана, а свидетелските му показания, дори и да са предубедени, не изчерпват доказателствените източници, за да поставят под съмнение достоверността на фактическите изводи на съда.

1. а. Установяванията относно ползването на строежа с новото му предназначение, вкл. и идентичността между обекта и шивашкото ателие, са обективирани в нарочен констативен акт, съставен след проверка на място от длъжностни лица при общината. Актът представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Тежестта да докаже положителния факт на извършването на шивашки операции, с което да изключи промяната в ползването, е върху оспорващата.

б. Наличието на две шевни машини (изолирано и без други принадлежности за предоставянето на шевни услуги) в устроено като спално или помещение за почивка не е в състояние да създаде подобна убеденост. Още повече, при удостоверения и със свидетелските показания на служителите от общината, както и от предлагането в интернет сайт на стаите като "къща за гости", различен начин на ползване.

в. Правилно съдът е дискредитирал показанията на свидетелите на страната на жалбоподателката - нейната дъщеря и лицето, с което тя живее на семейни начала. Освен поради съмнение в заинтересованост (на не по-малко основание от твърдяната спрямо иницииралото проверката лице), убеждаващото им въздействие е разколебано и от обективното противоречие между изявленията на М. Д. и обявената от нея в интернет информация, която тя самата определя като невярна.

1. Противно на довода в жалбата, въпросът дали обекта е с променено предназначение по смисъла на § 5, т. 41 ДР ЗУТ е от правно естество. Дейността по изясняване на фактите не предполага специални познания (чл. 195, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК) и след като те са установени еднозначно от доказателствените средства, назначаването на експертиза не е било необходимо. Достатъчно за правилността на квалификацията е, че в табл. 3 на приложение № 2 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм., в сила към момента на издаване на заповедта) е обособена самостоятелна категория "друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда" (т. 4, код 480), към която е попадало шивашкото ателие. Независимо обхваща ли се новото предназначение на обекта от възприетия от съда като съответстващ код под № 680 или от друг код, във всички случаи класификацията преди и след промяната не е идентична - меродавна е единствено трансформацията в начина на ползване, който не е запазен. Дори и да се приемат възраженията за липсата на конкретни характеристики на обекта - водоснабдяване и санитарен възел, те са неотносими към верността на заключението за фактическото му ползване.

1. Кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки - ползването на строежа с различно от определеното му предназначение и без да е въведен в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ (обектът е пета категория и извън приложното поле на изключението по ал. 2 на чл. 178 ЗУТ), е породило правомощието на кмета на общината по чл. 178, ал. 6 вр. ал. 4 и ал. 1 ЗУТ да забрани ползването му. Съответно правният извод на административния съд за законосъобразността на налагащия забраната административен акт е основан на правилно приложение на материалния закон.

1. Неоснователна е жалбата и в частта относно присъдените със съдебното решение разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.

а. Списъкът по чл. 80 ГПК не е условие за възникване на правото на разноски по чл. 143, ал. 4 АПК, а само на правото да се обжалва съдебното решение в тази част.

б. При изхода на спора пред първоинстанционния съд и своевременното му предявяване, юрисконсултското възнаграждение е подлежало на присъждане в размера по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (устните състезания пред първата инстанция са приключили преди изменението на ал. 8 на чл. 78 ГПК - ДВ, бр. 8 от 2017 г.).

в. Правото на ответника на разноски е резултат от получената защита от юрисконсулт. Вън от факта на осъщественото процесуално представителство, възнаграждението не подлежи на отделно доказване относно размера му, както е в общия случай по чл. 78, ал. 1 ГПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение