Решение № 238 от 27.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 909/2018 г.

Решение № 238 от 27.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 909/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила жалба и допълнение към нея от защитниците на М. К. С., румънски гражданин, срещу решение № 75 от 23.04.2018 г., постановено по ВНОХД № 76/2018 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. С атакуваното решение е изменена присъда № 2 от 10.01.2018 г. по НОХД № 786/17 г. на Русенския окръжен съд, като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е управлявал МПС в нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, срокът на наказанието лишаване от свобода е увеличен от две години и четири месеца на три години и четири месеца, отменено е приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и срокът на лишаването от право да управлява МПС е увеличен от две години и шест месеца на пет години. Присъдата е потвърдена в останалата й част, с която С. е признат за виновен в това, че на 24.05.2016 г. на път ПП І-5 в посока от [населено място] към [населено място], в землището на [населено място], при управление на МПС – товарен автомобил "И.", с румънски ***., нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 2 и чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Д. П. К. и средни телесни повреди на Т. Г. К. – престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б", вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В жалбата релевират и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Иска се намаляване срока на наказанието лишаване от свобода и отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66 от НК. В съдебно заседание защитниците поддържат изложеното в допълнението към жалбата, като не поддържат доводите за допуснато нарушение на материалния закон. Акцентират върху наличието на смекчаващи обстоятелства. Смятат, че явната несправедливост на наказанието е свързана с отказа на съда да обсъди съществено обстоятелство, отразено в обвинителния акт – техническата повреда на превозното средство, като игнорирането на този факт само по себе си представлява съществено процесуално нарушение. Повереникът на частните обвинители К. и Г. не изразява становище по постъпилата жалба. Частният обвинител А. Г. и представителят на прокуратурата предлагат решението да бъде оставено в сила. Подсъдимият не се явява и не представя лично становище по делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за основателна. Съдебното следствие пред Русенския окръжен съд е проведено по реда на гл. ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил, да не се събират доказателства в тяхна подкрепа. Съдът е съобразил, че признанието не е изолирано, а се подкрепя от събрани по надлежния процесуален ред доказателства в хода на досъдебното производство, и е приел за установени фактическите твърдения на прокуратурата. Допълнително събраните писмени доказателства касаят единствено семейното положение и характеристиката на подсъдимия по местоживеене. С оглед приложените особени правила при провеждането на първоинстанционното производство, фактическата обстановка по делото е изяснена по безсъмнен начин, но при квалифициране на деянието е допуснато неточно приложение на материалния закон. Подсъдимият е обвинен за нарушение на четири отделни разпоредби на ЗДвП. Въззиният съд правилно и обосновано го е оправдал по обвинението за нарушение на правилата на чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, но е пропуснал да стори същото и по отношение на обвинението за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Няма спор, че непосредствено преди удара с превозното средство на пострадалите, управляваният от С. товарен автомобил е напуснал своята лента за движение, след което е пресякъл последователно непрекъснатата линия, разделяща лентите за движение в двете противоположни посоки, и прекъснатата линия, разделяща двете ленти за движение в посока, обратна на неговата. Независимо, че по този начин са реализирани обективните белези на посоченото нарушение, то не може да бъде отнесено към изпълнителното деяние на престъплението. Както добре е известно, деянието по смисъла на чл. 9 от НК е съзнателен и целенасочен волеви акт. В конкретния случай, маркировката е пресечена след като автомобилът е станал неуправляем, т. е. движението му вече се е осъществявало извън волята на подсъдимия. Тъй като загубата на контрол от страна на водача е следствие от избраната прекомерно висока скорост, съставомерното нарушение на правилата за движение е именно това по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Въззивното решение следва да бъде корегирано в посочения смисъл по реда на чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, като С. бъде оправдан по обвинението за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Упрекът, че е игнорирано важно обстоятелство, фигуриращо в обстоятелствената част на обвинителния акт, е неоснователен. От изложението на фактическата обстановка, както в мотивите към присъдата, така и във въззивното решение, е видно, че инстанциите по фактите са възприели съществуването на техническа неизправност по колесния спирачен механизъм на товарния автомобил. Тя не е обсъдена във връзка с индивидуализацията на наказанието, то това не представлява процесуален пропуск. Въпросната повреда не е обстоятелство от значение за отговорността. Дори и да се възприеме тезата, че С. не е разбрал за нея по време на цялото пътуване от [населено място] до [населено място], внезапното й проявление по време на произшествието, нито е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, нито е усложнило допълнително ситуацията за водача. С помощта на допълнителна автотехническа експертиза е изяснено точно как тази техническата неизправност се отразява на движението на автомобила. Безспорно установено, че тя не предизвиква "изфорсиране", както се твърди в касационната жалба. В резултат на по-големите спирачни усилия в десните задни колела, при спиране, автомобилът проявява стремеж към отклонение на дясно. Липсата на причинна връзка е очевидна, тъй като в конкретния случай е настъпил удар, защото управляваното от подсъдимия превозно средство се е отклонило на ляво. Настоящият състав на ВКС споделя преценката за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. От аргументите на жалбоподателите в подкрепа на това касационно основание не може да бъде възприета единствено тезата за оказана помощ на пострадалите на местопроизшествието. Тя е мотивирана с данни, които не са установени от инстанциите по фактите и няма как да бъдат установени за първи път в настоящото касационно производство. Становището на въззивния съд, че размерът на наказанието следва да бъде около средния, кореспондира на извод за баланс между смегчаващите и отегчаващи обстоятелства. От установените по делото данни за тежестта на деянието и обществената опасност на дееца, не може да бъде направена подобна констатация. Следва да бъде споделен изводът, че значителното превишаване на скоростта – управление с 95, 5 км/ч. при ограничение от 50 км/ч., при това на фона на пътна обстановка, която е усложнена от валеж и мокра настилка, представлява отегчаващо обстоятелство. Като такова налага индивидуализация на наказанието над минимума от три години, както е преценил първоинстанционният съд, но не може да бъде противопоставено на значителния брой и относителната тежест на смекчаващите такива, за да обоснове извод за баланс. Наложеното в миналото административно наказание на С. за това, че е управлявал без да носи документите си, предвид характера на нарушението, като поради упражняваната в продължение на години години професия, свързана с интензивно шофиране, не го определя като недисциплиниран водач, и не следва да се цени като отегчаващо обстоятелство. Неправилна е преценката на въззивния съд за по-голяма обществена опасност на деянието, заради последици, надхвърлящи минималните изисквания за съставомерност, изразяващи се в причиняване на леки телесни повреди на двама от пътниците в автомобила. Извод за завишена тежест на вредоносния резултат би могъл да се направи, ако вредните последици са по-значими от обичайните за престъпленията по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б" от НК. Това не е така, тъй като под същата правна квалификация се подвеждат и случаите с настъпила смърт на повече от едно лице. С оглед изложеното, ВКС намери, че по отношение на наказанието лишаване от свобода следва да бъдат споделени аргументите на първоинстанционния съд, и то да бъде определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства, а изпълнението му да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. От данните за личността на дееца, най-вече младата му възраст, както и въз основа на неговото процесуално поведение, може да се направи извод, че целите по чл. 36, ал. 1 от НК биха били успешно постигнати и без да се налага да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. Характеристиките за подсъдимия, представените в досъдебното и във въззивното производство установяват, че се ползва с изключително добро име по местоживеене и месторабота. Той е с чисто съдебно минало, постоянно трудово ангажиран. Установено е, че е семейно обвързан и очаква дете. Като смекчаващо обстоятелство следва да бъдат оценени самопризнанията му и направените обяснения в качеството на обвиняем, спомагащи за изясняване на фактическата обстановка по делото. Изразил е разкаяние и критично отношение към извършеното. Тези съображения налагат изменение на въззивното решение, като срокът на наказанието лишаване от свобода бъде намален от три години и четири месеца на две години и четири месеца, и изпълнението му бъде отложено за четиригодишен изпитателен срок. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК, съдът